Труд
Автор:
Труд news
Създава се неравнопоставено третиране между медицинските специалисти, предупредиха от частните лечебни заведения
Зоват депутатите да преразгледат предложението
Бюджетът подпали война между болниците. Повод за неразборията се оказа предложение, внесено от депутати от управляващите партии, с което се регламентира механизъм за разпределение на 260 млн. евро. Предложението предвижда парите от този транш, които са за увеличение на заплатите на младите лекари да отидат само в държавни и общински лечебни заведения. От Българската болнична асоциация и Националното сдружение на частните болници възразиха твърдо срещу идеята.
Частните болници смятат, че предложеният от депутати от управляващите партии подход “представлява дълбоко и необосновано отклонение от действащия модел на финансиране на болничната помощ в България”. “Моделът “парите следват пациента” е изграден върху принципа, че средствата се заплащат за реално извършена медицинска дейност, прозрачна, отчетена и подлежаща на контрол. Насочването на средства към лечебните заведения единствено с цел изплащане на определени трудови възнаграждения по длъжност - а не според извършената работа и качеството на предоставяната помощ - подкопава основите на този модел. Подобна промяна отслабва стимулите за ефективност, създава силни изкривявания в системата и застрашава нейната дългосрочна устойчивост”, посочват двете организации.
В предложения от правителството вариант на бюджета се предвиждаше трансферът от 260 млн. евро да бъде ползван за увеличение цените на клиничните пътеки и по този начин част от средствата щяха да бъдат усвоени и от частните болници, но пък липсваха гаранции, че средствата ще отидат само за увеличение на заплатите на медиците.
Според частните болници предложеният механизъм представлява заобикаляне на нормативната рамка и опасен прецедент - прехвърля дългосрочни трудово-правни ангажименти върху институция, чиято функция е осигурителна, а не работодателска или социална.
Особено тревожни според тях са и предложенията между първо и второ четене, които предвиждат целевите средства да се насочват само към държавни и общински лечебни заведения и към спешната помощ. “Това създава неоправдано и недопустимо неравнопоставено третиране между медицинските специалисти в различните видове структури. Юридическата форма на собственост не може да бъде критерий за достъп до публичен ресурс, когато всички лечебни заведения - независимо от собствеността им - изпълняват обществено значими функции и осигуряват медицинска помощ за гражданите”, казват болничните асоциации.
Според тях подобен подход разделя системата, разделя специалистите и поставя пациентите в различен режим чрез административно решение.
“Недопустимо е определянето на трудови възнаграждения чрез закон да заменя колективното договаряне - основния механизъм, признат в една модерна европейска икономика. Директива (ЕС) 2022/2041 изрично потвърждава, че държавите членки следва да насърчават колективното договаряне като водещ инструмент за определяне на заплати. Вместо да укрепи този процес, предложеният закон го подменя с административни прагове, които нито отразяват спецификите на сектора, нито подпомагат развитието му”, се казва още в позицията. В нея от двете асоциации предупреждават, че подобни мерки няма да доведат до по-добри условия за медицинските специалисти, нито до по-качествено здравеопазване за гражданите. Напротив - те застрашават финансовата стабилност на сектора, създават неравнопоставеност и променят в своя същностен елемент начина, по който функционира здравната система.
От частните болници призовават народните представители да преразгледат предложените текстове и да се въздържат от решения, които подменят принципите на осигурителния модел, нарушават нормативната рамка и отслабват ролята на социалния диалог. Сдруженията предлагат държавата да осигури стипендии за новозавършилите лекари, които започнат специализация и за новозавършилите специалисти по здравни грижи, при условия и ред утвърдени между Министерство на здравеопазването и съсловните организации.
Български лекарски съюз:
Д-р Николай Брънзалов, шеф на БЛС
Предложените промени пораждат обосновани притеснения относно баланса и принципите на справедливост в системата. Различието в подхода на финансиране създава усещане за несправедливост и напрежение между различните участници, ангажирани в процесите на здравеопазването и реално подменят установения модел за финансиране на болниците в страната, предупредиха в позиция от БЛС.
В нея се посочва, че промените напълно игнорират нуждите и усилията на младите лекари и специалисти по здравни грижи, работещи в първичната и специализираната извънболнична помощ.
“Лекарите и специалистите по здравни грижи в цели региони у нас се намират в трудно положение, като не могат на принципа на конкуренцията и търсенето да заработят достойни възнаграждения поради обезлюдяването на регионите и липсата на население”, предупреждават от БЛС.
От съсловната организация предлагат целенасочена подкрепа през първите години на тяхната кариера по време на специализацията им, а за специалистите по здравни грижи - през първите пет години от професионалната им дейност. “По отношение на колегите от по-слабо развитите региони, предлагаме държавата отново да насочи определен ресурс и целево да финансира възнагражденията на всички участници в системата на здравеопазването там”, пише още в позицията на БЛС.
Труфанка Якова, финансов директор на МБАЛ "Майчин дом"-Варна:
Според Закона за лечебните заведения общинските, държавните, районните и частните болници са равнопоставени. В същото време първите три категории лечебни заведения ползват сгради на принципалите си, както и постоянно подпомагане за ремонти и апаратура, докато частните болници сами финансират всичко това и всичко, свързано с дейността и новите изисквания на здравната каса и Министерството на здравеопазването, като софтуера за отчети и др.
Притеснени сме от предложените промени за заплащане на труда на младите лекари без специалност и на специалистите по здравни грижи - акушерки и медицински сестри. Съгласни сме, че в определени региони и общински болници е трудно да се намери такъв персонал, но не трябва да се обобщава помощта за заплати на тези специалисти. Защото какво става с лекарите, които имат специалност и също са дефицитни?
Финансирането на заплатите на персонала в лечебните заведения е 85% от стойността на приходите от клинични пътеки. Би било много по-справедливо, ако тези целеви средства за заплати се пренасочат основно към болници, в които наистина има нужда от специалисти, а не въобще към всички - университетски, общински и районни. Трябва да се намери и подход, наредба, чрез която да се разпределят допълнителни средства във всички лечебни заведения, като това бъде обвързано с резултатите от дейността и качеството на медицинските услуги.
Смятаме, че фиксираните ставки на минималните основни възнаграждания за определени категории няма да решат проблем, а ще доведат до лавина от искания за повече пари от страна на персонала.
Лекари от Бургас: Все още има само предложение
“Вече сме дали повишение и заплатите им са по - високи”, каза д-р Николай Колибаров, управител на болницата в град Карнобат.
Предложението за заделяне на 260 млн евро за младите лекари, но само за държавни и общински болници засега е само предложение. Нека да приемат бюджета, да видим дали само към общински и държавни болници ще отидат наистина тези пари. Предпазлив съм да коментирам. Ако е само към нас, вероятно частните болници ще реагират.
Има държави, където частните болници нямат контакт с обществения ресурс. Но при нас системата е друга. Добре е да има субсидии за всички, разбира се.
По принцип, ние вече имахме субсидия за държавните служители отпусната от НЗОК. Разпределихме само на лекари и сестри, заради това че Здравната каса искаше справка колко медицински сестри и лекари работят при нас. Затова решението беше парите да са за тях, така че сме вече напред в това отношение. Вече сме дали повишение и заплатите им са по - високи”, каза д р Николай Колибаров, управител на болницата в град Карнобат.
“Предложението за 260 млна евро - за увеличение за заплатите на млади лекари, все още е само предложение. Бюджетът не е приет и когато стане факт, тогава мога да коментирам както това, така и ситуацията в здравните заведения.” Това заяви д - р Евелина Трошанова, директор на Белодробната болница в Бургас.
Нейни колеги от общински и държавни болници в региона посочиха, че всъщност именно те са здравните заведения, в които хората идват масово да се лекуват. Не всеки има възможност за частни, но би било добре да дадат субсидия за всички.
“Ние сме частна болница и веднага ще кажа: такова разделение не е демократично и е дискриминация. Макар, че при нас младите лекари вземат достатъчно пари. А ако работят както трябва, стартовата заплата се увеличава”, коментира собственик на здравно заведение в морския град.
Според негови колеги с темата за заплатите на младите лекари се спекулира, но в крайна сметка при липсата на кадри трябва да има конкуренция, защото всеки иска да ги привлече.
Проблемът с възнагражденията да бъде уреден не само за идната година
На 24 ноември млади лекари за пореден път излязоха на протест.
Прозрачност при конкурсите за специализация в лечебните заведения, както и цялостна реформа, която да гарантира правата на завършилите медицина да работят достойно у нас, поискаха по време на протести в столицата млади лекари.
Те настояват за промени в начина на заплащане на нощен труд, извънредни часове, както и при придобиване на допълнителни квалификации. Искат и проблемът с възнагражденията да бъде уреден не само за 2026 година с еднократното отпускане на 260 милиона евро.
Притеснението на младите медици е че все още не е ясно как ще бъдат разпределени тези пари и дали реално ще достигнат до тях, но и също, че в текстовете сега са записани точни суми на възнаграждения, а не проценти от средната заплата, искане, зад което застават и други работещи в здравеопазването.
“Смятам, че изобщо не се вслушват в нас. Ние искаме реални реформи. В момента нямам надежда, че ще можем да се развиваме у нас. Министерството на здравеопазването променя наредба за международните студенти. В нея пише, че те ще бъдат допускани до държавните изпити след 4 курс, нас защо не ни допускат? Сериозно ли мислите, че те ще си търсят кариерното развитие тук?”, попита Василена-Киара Димитрова от Инициативния комитет “Бъдеще в България”.
