Хелиосферата има режим на разширяване на всеки 11 години
Преди година космическата сонда на Агенцията за космически изследвания на САЩ (НАСА) „Вояджър 2” изпрати обратно до Земята първите си измервания от междузвездното пространство, събрани след пътуване от 18 млрд. километра. Апаратът премина границата между хелиосферата и открития Космос на 5 ноември 2018 г. на разстояние 119 астрономически единици (АЕ) от Слънцето. Една АЕ се равнява на около 150 млн. километра на Земята. Сондата „Вояджър 1”, изстреляна в друга посока, извърши преминаването през хелиопаузата на почти идентично разстояние от 121 АЕ на 25 август 2012 г. Самата хелиосфера има режим на свиване и разширяване на всеки 11 години, припомнят учените, което обяснява разликата в разстоянията на двете сонди при преминаване на хелиопаузата. Новите данни, получени от „Вояджър 2” тази седмица дават различен поглед на учените докъде се простира сферата на влияние на нашето Слънце, спрямо това на космическите феномени.
Информациите от апарата показват, че влиянието на слънчевите частици се простира близо 160 млн. километра отвъд хелиопаузата, докато същевременно космическите частици и радиация оказват 10 пъти повече натиск от предполаганото досега върху хелиосферата. „Вояджър 2” разкри също така ,че на 225 млн. километра от хелиопаузата слънчевата плазма се забавя, нагрява се и удвоява плътността си. Според учени този ефект се държи на сблъсъка между слънчевия и галактическите ветрове, предизвикани от избухванията на супер-нови звезди преди милиони години. Извън пределите на хелиопаузата междузвездната плазма е с температура между 30 000 и 50 000 градуса по Целзий и 20 пъти по-плътна от слънчевата.