В Европа трябва да се стегнем

Американските компании от години се възмущават, и то с право, от безумните регулации в ЕС

Да, Америка ни е приятел, но Америка не ни е с нищо длъжна, за да ни носи на гърба си и да не получава нищо от нас в замяна

Речта на вицепрезидента Джей Ди Ванс по време на Мюнхенската конференция по сигурността предизвика огромни реакции. Едни бяха еуфорични, други шокирани, трети реваха, четвърти се вайкаха. Но никой не остана безразличен. Което, честно да ви кажа, на мен ми се стори странно. Следя много отблизо и доста отдавна вътрешната политика в Америка и нищо от речта на вицепрезидента не ми се стори толкова фрапиращо, че да предизвика чак такива реакции. Най-малкото, защото голяма част от оценките са повтаряни, под една или друга форма, многократно от самия Тръмп и от хора от екипа му.

Кое беше новото? Че Европа се е превърнала в зона на бюрократична лудост? Какво ново има в това? Американските компании от години се възмущават, и то с право, от безумните регулации в ЕС. Колко пъти Х на Мъск и Фейсбук на Зукърбърг обясняваха публично, че изискванията на ЕС за справяне с „фалшивите новини“ са ни повече, ни по-малко от цензура? Нормално е вицепрезидентът да обърне голямо внимание на тази въпроси. В крайна сметка цензуриращата фабрика на Европейския съюз интензивно се бърка в джобовете на американските компании.

А да не би въпросът с военните бюджети на европейските страни да е непознат за лидерите на ЕС? Тръмп многократно (многократно!) е говорил по темата и е настоявал Европа да плаща за своята отбрана. В момента какво излиза – американският данъкоплатец плаща на американската армия да пази европейските държави, които живеят богато и пребогато. Най-малкото консолидираният БВП на страните от ЕС е гигантски и напълно сравним с американския, а по покупателна способност гражданите в редица европейски страни живеят значително по-добре, отколкото средностатистическият американец. Защо при това положение Америка да продължи да плаща за охраната на Европа?

Тези и редица други послания, които прозвучаха от речта на Джей Ди Ванс не са нови за просветената публика, но явно са нови за европейските елити. Те, вгледани в собствения си бюрократичен пъп, са проспали новата динамика в отношенията с Вашингтон. Не е случайно, че в тази реч вицепрезидентът не акцентира на Украйна – това се случи в последваща среща с президента Зеленски и чрез контролирано изпускане на информация, да кажем в Уолстрийт Джърнъл, където Ванс каза, че на масата са включително и опции за изпращане на американски и други войски в Украйна с цел гарантиране на сигурността на страната. Въобще, цялата тема с войната е голяма отделна тема и затова в речта си Ванс не акцентира върху нея, за да не погълне те основното послание, което беше изпратен от Тръмп да донесе до европейските елити. Посланието е просто – има нов шериф в града.

Зад това изречение се крие цяла нова реалност. От създаването си до сега ЕС винаги е функционирал като политически и военен придатък на САЩ. Вашингтон беше метрополията, която определяше дневния ред в геополитическо и военно отношение. Америка командваше парада военно през НАТО и политически през лидерската си роля, която рязко контрастира с аморфния бюрократичен планктон на Брюксел, който не може нито да формулира ясна идея или кауза, нито може да обясни съществуващите си начинания. С идването на Доналд Тръмп, това статукво вече е в миналото. Това е и причината за повсеместния елитаристки шок из Европа. Новият шериф вече няма да оставя богатите европейци да живеят на гърба на Америка.

Затова и Макрон влезе в авариен режим и реши да свика спешна среща в Париж. Вярно, на нея забрави да викне България и Румъния, но докато румънците реагираха остро, нашите се ослушаха като заек в люцерна и оставиха казуса без много, много обсъждане. Но това е друга тема. Големият въпрос е, че политическият шамар, който Белият дом зашлеви на европейските елити трябваше да бъде разчетен правилно. Той, в едно изречение, звучи така – да, вие в Европа сте ни съюзници и приятели, но вие завихте твърде много към радикалното ляво, нужно е да се върнете към нормалността и заедно с това да се върнете и към ролята си на политически и военен лидер. Това е американското послание и то, струва ми се, е доста очевидно. Пък и правдиво.

Ние в Европа, да, „ние“, защото при все невчесаността на Макрон ние сме Европа, го бяхме ударили в последните години на голямо опиянение. Европа стана туристически обект, икономиката върви, американците ни пазят, ние така сме си построили къщичката, че едно решение не можем да вземем помежду си, въобще купонът е на шест. Е, дойде време да се плаща сметката, само с щракане на пръсти няма да стане. Америка ни е приятел, но за да продължи да ни е приятел, трябва и ние да сме ѝ приятели. Едностранните приятелства и васалническите отношения изчезнаха. Отделно, аз съм отявлен привърженик на Доналд Тръмп и на днешното американско управление, но аз съм преди всичко българин и съответно европеец. Съответно, добре си давам сметка, че много решения на Тръмп биха били прекрасни за САЩ, но недобри за България. Затова, да, Америка ни е приятел, но Америка не ни е с нищо длъжна, за да ни носи на гърба си и да не получава нищо от нас в замяна.

С други думи – време е в Европа да се вземем в ръце. Нужни са няколко спешни действия. От една страна ЕС трябва да стартира (веднага, а не след обсъждания шест месеца в безкрайната комитетология на Брюксел) собствена инициатива по отбрана. А докато тя се реализира е необходимо ударно увеличаване на отбранителните бюджети. Европа не може да продължи да е икономически колос на глинени военни крака. От друга страна Брюксел трябва да изхвърли зеленикаквата сделка в кръглата папка и да забрави, че е повдигал темата. Декарбонизацията трябва да се отрече и Европа да се върне към мощните си индустриални производства. Ние можем да захранваме света с висококачествени, Made in EU, стоки, но не го правим, защото си затваряме заводите и даваме възможност на Китай да отваря производства само за нас и да ни експортира стоките си тук. Ние от производители и генератори на прогрес се превърнахме в туристическа атракция и потребители на чужди стоки. Това вече е свършило.

Отделно Европа трябва да се погрижи сама за енергетиката си. Стига въглеродни квоти, стига забрани за добив на петрол и газ, стига глупости. Ние не трябва да сме зависими нито от неприятелите от Изток, нито от приятелите от Запад. Въобще, струва ми се, че идва време да направим Европа велика отново. И самостоятелна, и независима, и свободна, и просперираща.