В ложата на Лорда: Какво обича българинът?

Най-обича - „Ама аз, само да попитам...“

Като те види с пълни пазарски чанти, да ги отваря и да се рови

Българинът обича ни в клин, ни в ръкав да ти маха въображаемия пърхот от реверите на балтона. Той те опипва при всяка възможност, сякаш да те въвлече в съпричастност с онова, което ти говори. Или говори, за да може да те опипва. И в това не съзирам сексуален контекст, това е функция на ръце, които не знаят къде да се дянат.

Българинът обича, като те види с пълни пазарски чанти, да ги отваря без да пита и да се рови из покупките ти. Ау-у-у-у, и аз искам такива чорапи, и аз искам такова спално бельо, ама откъде бе, джанъм, ги купи... После най-обича да те изпраща току до вас и когато стигнете дестинацията, обратна на там, където се е запътил, те гледа потен и пухтящ, като просъсква – „Аз да бях взел да ти помогна с едната чанта поне“. Е, нямаше нужда, нямаше нужда, отговаря обратната страна и така един нашенски дълг на улично лицемерие е спазен по устав.

Българинът обича още, като е на пешеходната пътека да те гледа учудено, че не спираш с колата, а като е в колата, ти бръмчи с двигателя, демек - хайде, изнасяй се по-бързо, че не съм тръгнал на разходка като теб. Най обичаме „само да попитаме нещо“, а след това, ако ситуацията позволява, вземаме си каквото ни трябва и с гузна или победоносна физиономия напускаме опашката. „Абе, я не ме гледай такъв“ е една възможна реакция, ако някой понечи да се изкаже.

На летището се говори с най-високия глас, чунким, някой не разбрал, че този сив анцунг, тези златни ланци и дебел дирник не са от Ангола, а от България. Погледът е над всичко съществуващо, толкова повече, колкото по-евтин ни е билетът и по-ниска заплатата. Летището не знае кой с какъв билет пътува, кой колко получава. Летището обобщава и размива социалния портрет. Затова Ганя най-обича да минава гордо и да шляпа с чехли по мраморния под, под диригентството на собственото си невежество. Пази Бог да му кажат да си хвърли водата току пред проверката преди качване на самолета. Той застава начело на опашката, изпива си водата, двете наченати сокчета, а зад него стоят и изчакват почтително двеста седемдесет и трима души.

На борда усмихната стюардеса му казва Welcome sir, а бай ти Ганя кима учтиво с трохи по устата и половин сандвич със сирене на горния ред зъби. Долният обикновено отсъства. Уелкъм, зер, уелкъм и на теб, булка и ходи като пастир между редовете да си дири мястото. Сядането е като падане на комета, онзи отзад изпитва нашенската сила на коленете си. Най-обича българинът, като се е напукал с чесън, да ти говори близо до носа, а като се отдръпваш от него, те пита дали не си бил на зъболекар. И най-сетне, българинът обича Отечеството си. Е...л съм му майката на таА България, добре че ми е английската пенсия от строителството. И най бих обичал, обични ми читателю, да го попитам този Ганя защо идва да си харчи пенсията в България, а не в Англия. Нито едно от описаното не изключва или заменя премахването в захлас на въображаем пърхот по реверите на балтона ви. Дето вика моята кръстница - българинът най-обича, гол да тича. Толкоз.

Fashion idol

Тейлър Суифт

Този кадър е блус между бялото и вечността. Два облака танцуват в пространството и е приятно да разпознаем в тях Селин Дион и Тейлър Суифт. Много магия е утаена в движението на дрехите, кроени като от един шивач. Тук има вълшебен синхрон, така както той се забелязва във ведрите усмивки на звездите. Добре е, че Дион носи това палто, за да открои ангелското им присъствие и да ги върне на човешкия пиедестал. Харесвам прическите им, бижутата им, представени без патетичност, но създавайки я, когато са възприети в общото. Браво, момичета.

Неочаквана среща

Евро и Вачкова – смях и приятелство

Двете дългогодишни приятелки Катерина Евро и Мартина Вачкова се срещнаха по време на снимки за телевизията. Извънреднното виждане, само подобри настроението им, а след ангажимента двете седнаха на чаша просеко в близкия бар. Евро разказа за внучката си и нейните артистични постижения, като едно от тях е рецитирането на големи български поети. Малкото Кате опитвала и в пеенето, но както легендарната й баба твърди - щом дотук не е имало една певица в рода, защо да се надяваме занапред. Разговорът не мина и без прочутите зеленчуци в панчаревската къща на звездата, а Вачкова прекъсваше монолога със спомени от общите им снимки през годините. Двете гранддами на киното и театъра си размениха комплименти, както и обещание за скорошни, не така спонтанни срещи. 

Изложба за ценители

Гергова представи Раул на „Оборище 5“

Поради лични причини, Деница Гергова не успя да присъства лично, но изпрати сърдечни привети на художника Раул, който представи тези дни новите си творби в галерия „Оборище 5“ . Той е роден в Пескара Италия, но работи между Европа и САЩ. Раул пътува по света и събира впечатления от различни култури, които пресъздава в картините си. В тези абстрактни изображения всеки може да разпознае своя сън или второто си Аз, своята маска или състояние. Багрите са наситени, а формите варират между изяснени и заблуждаващи, въвеждащи в страст, но не и в безразличие. Бидейки наследник на първата Галерия за модерно изкуство в София, „Оборище 5“ развива своя Арт програма от изложби на водещи световноизвестни имена в съвременното и модерно изкуство, като се стреми да подпомага арт живота и културата на колекциониране в България.