В ложата на Лорда: Ако Земята е обла, защото мозъците ни са квадратни

Хвалби като линейки фучат в пространството

Разликата между литературни букъри и кукери ще се изясни от поколенията

Ще го наричам Онзи Писател, защото самото повтаряне на името му, особено от моите уста, ще е още една цепеница в огнището на ненужната реклама, която му се прави. Реклама, натрапчива, че дори съмнителна, реклама, почиваща на някаква поръчка или чисто невежество. Защото очевидното е очевидно и то е отразено в искрените мнения на читателите. А именно - подведени, те не могат да дочетат нито една негова книга. Ако я дочитат - споделят умората и разочарованието си от текста. 

Онзи писател, станал писател на годината в някаква европейска държава. Хвалби като линейки, шумни и страшни върлуват в пространството и създават панически шум ражда ли се или умира културата ни. Човек се чуди, нямат ли си онези локален писател да наградят, та се полакомиха за нашият Онзи Писател. Аз пък си чудя - ако Земята е обла, защото мозъците ни са квадратни и търся отговор на въпроса какво е да си Интелектуалец? А това по моите критерии е да  създаваш, вдъхновяваш, насърчаваш със средствата на думите и боравенето с тях. Да оставиш на поколенията заръка, дълг, ободряване, любов към Родината или да наложиш нова естетика, продължение на вече съществуващата.

Да подобриш словесната среда, а не да кокетничиш с награди, които ако не са признати от неподкупни читатели и общество, са само статуетки от 25 лева едната. Онзи Писател започна да досажда, защото е толкова награждаван, колкото нереципрочни са по брой и качества са  книгите му.

Разликата между литературни букъри и кукери ще се изясни от поколенията, като за първото вече има открояващи се мнения. Интелектуалците трябва да оставят кръвта и римите си на бойните полета на съвремието си, да бъдат църквата, надеждата и спасението на своите довереници, каквото творчеството на Онзи Писател не е. И за край, не мислете, че нямам смелост да спомена името му. Просто, когато си произнасял цял живот Пърси Шели, Дебелянов, Тютчев, не ти се слага парче суха трева в устата и да я дъвчеш безсмислено. Утешителното в случая е отношението на българския читател, който може да се нагоди към натрапената литература, без непременно да се ожени за нея.

Fashion idol

Миро

Златното момче на българската поп музика е направил приятно съчетаване на сако и панталон. Този път е един от малкото, в които не го критикувам и комбинацията си заслужава комплиментите. Златното е определено като напълно подходящо за сцена, стига като при Киркоров, да не е утежнено с още елементи. Миро може да поддържа тази модна идеология, защото тя ще импонира на възрастта и репутацията му занапред.

Нов проект

Веси Цурбруг с есенна изненада

Телевизионната чаровница Веси Цурбруг е обвила лятото си в тайнственост и работен суичър. Водещата кулинарната рубрика на Би Ти Ви е забелязана да оглежда антикварни къщи и базари и да общува с ремонтни бригади. Всичко това, на метри от ресторанта на Белослава в престижен район, а познатите и подозират, че се заформя дългоочакван гурме- проект. Веси, чиито съпруг Зиги междувременно отпразнува рожден ден, почерпи повечето си съседи, но отмина с мълчание отговора на въпросите им, какво се готви тук. Вероятно добрите новини ще застигнат почитателите на Цурбруг през октомври а дотогава, в преносен и директен смисъл, нещо се готви.

Софийски срещи

Бехар в „Барабар“ с Ягода

Ягода и Цветомила от подкаста Барабар, поканиха Максим  Бехар за свой гост. Там, в съвършена протоколна последователност той бе разпитан за своите вкусове, любими дестинации и хобита. Двете чаровници, които са и вещи брокери на недвижими имоти, поканиха Бехар на лятна кино вечер, но той не откликна поради пътуване. Ягода и Цветомила събраха почитатели на оригиналното в Студентския дом, където на фона на романтичната софийска гледка вечеряха с храна от времето на социализма. Двете девойки обещават още много подобни проекти, където изненадите са гарантирани.