Гарваните и вълкът

Поведението на животните

Борбата за съществуване изисква хитрост

Какви ли бяха тези набези?

Лятото беше в разгара си. Пенливата планинска рекичка весело бълбукаше. Все още радостното слънце се оглеждаше в кичестата поляна и й се усмихваше приветливо. Но там някъде на  близо, където рекичката се стесняваше, осем гарвана твърде необичайно се забавляваха. Но дали наистина тези крилати същества си играеха, или пък имаха някакво твърде сериозно занимание? Та нали горският живот беше колкото волен, толкова и напрегнат! Борбата за съществуване понякога изискваше и хитрост, и лукавство, и даже артистичност. А на гарваните, както беше известно открай време, не им липсваше нахалство.

Така или иначе, поведението на птиците беше доста необичайно. През определени помеждутъци от време те се спускаха на земята, после бързо литваха, пообикаляха малко и отново се разполагаха на едно от дърветата. Какви ли бяха тези набези? Отдалече не можеше нищо да се види, нито пък да се разбере. Но ако се приближеше стеснението на рекичката, на полянката щеше да се съгледа тялото на току-що умъртвен елен. Явно то привличаше вниманието нагарваните.

Една от стоящите на дървото птици се спусна надолу и почна да кълве месото. След 2-3 минути натам се отправи друг гарван, после-трети... И изведнъж от храсталаците изскочи вълк. Яростно озъбил се, той се нахвърли върху птиците. Паническото им бягство не успокои ядосания хищник. Той добре познаваше крадливите кроежи на тия крилати пакостници и нямаше никакви намерения да дели с тях плячката. Но и гарваните въобще не смятаха да се оттеглят. Те отдавна бяха свикнали да си хапват от обикновено богатата вълча трапеза. Особено през зимата съпровождаха глутниците вълци, дояждайки остатъците от жертвите им. По този начин те опосветяваха наоколо и за присъствието на хищниците, за което дивите животни им бяха и доста благодарни.

Повече от час вълкът остана да пази елена. А гарваните нахалстваха и правеха смели полети. Хищникът търпеше присъствието само на един или два от тях. Станеха ли повече, той ги отпъждаше. По едно време му дойде помощник-още един вълк. Сега вече увеличената стража не позволяваше никакви своеволия. И наглите птици изчезнаха нанякъде.

На другата сутрин върху зеленото чергило на полянката имаше само остатъци от елена. За една нощ вълците не биха могли да свършат напълно с горския красавец. Вероятно те го бяха разделили на части, изпокрити някъде по шубраците. Това им беше стар номер, който особено добре се прилагаше през зимата-на белия сняг следите прекрасно личаха. А гарваните не пропускаха ролите си в обикновения край на драмата-те довършваха напълно вълчото злодеяние, неоставяйки и помен от жертвата...

За младите въдичари

Не е тайна, че въдичарството е спорт, свързан с твърде много особености и зависи от доста условности. Понякога обстоятелствата спомагат да ни споходи радостта от успешния риболов, създават щастливите емоции. Но често пъти те се оказват фатални за нашите несполуки. И затова е нужно въдичарите да имат много знания по всички въпроси за спортния риболов. Познавателността, съчетана с личния практически опит, ще бъде залог за истинска слука. Ще намали влиянието на обстоятелствата, на условностите. Принципно това се отнася и за така наречената маркировка при въдичарстване. Не познавате ли способите й, трудно можете да разчитате на добър резултат.

Зрителните способности на рибите не са малки. Природата така е нагласила нещата, че нерядко рибата вижда въдичаря, който пък не предполага подобно положение. И ето от къде идва несполуката. Човешката сянка във водата е достатъчна, за да изплаши, която и да е риба. В това отношение пъстървите са изключително придирчиви-те изчезват мигновено. И затова, ако са голи бреговете, трябва да се направят храстовидни прикрития. Язовирите или морските мостици имат и маскировъчно значение, освен, че предоставят и широки възможности за улов на едри екземпляри. Трябва да се знае, че рибите различават добре и цветовете. Но най-зле се справят със сивия и зеления. И затова е за предпочитане въдичарските прибори да бъдат в синкавозеленикав тон. Да не говорим пък за дрехите-абсолютно противопоказно е на риболов да се ходи с ярки дрехи.

Рибите притежават и завидни слухови качества. Плашат се от съответните звукове или шумове. Изводът е един-при риболов е нужна тишина. Всякакви шумотевици са изключително  наблагоприятни.
Като се има предвид основните правила, успешната маскировка е плод и на личен опит. Както навсякъде в живота, така и тук практиката е голям учител. Всеки сам може да изобрети различни маскировъчни способи. Маскировката при въдичарството трябва да се прилага през всички сезони.

Балистика

За движението на ловните сачми

Върху далечината и точността на полета на сачмите и куршумите влияние оказват и атмосферните условия. Попътният вятър увеличава далекобойността, а насрещният-намалява. Повишаването на температурата уголемява дистанцията на стрелбата, а понижаването-съкращава /ето защо зиме барутният заряд трябва да е повече/. Падането на барометъра изисква повишен бой на пушката, а вдигането-обратното.

Сачмите летят във вид на сноп, а скоростта им в него е различна. Най-бързо се движат челните сачми, а най-бавно летящите отзад. Понякога ловците недоумяват защо от попадналите една до друга две сачми първата е навлязла дълбоко в дъската, а втората едва се е врязала в нея. Работата е в това, че едната е летяла напред, а другата-далече отзад, т.е. с твърде малка скорост. Разтеглянето на сачмите по дължината на снопа е много голямо. Така например при изстрел от пушка с цилиндрични цеви на разстояние 36,5 метра от нея сачменият сноп е дълъг около 10 метра. Ако пушката е с шоково стеснение, на същото разстояние сачменият сноп ще е разтегнат на 8 метра.

Сачмите се проточват не само на дължина, а се разсейват и диаметрално. Това зависи от дистанцията, характера на превъртането на цевите /цилиндър или шок/, номера на сачмите. На разстояние 40 метра разсейката ще бъде: при пушка с цилиндрични цеви около 170см, с малък шок /0,25 мм./-150 см, с полушок /0,5 мм/-130 см, с пълен шок /1 мм./-120 см.

Най-четени