В Перник: поетична вечер с творчеството на Катя Кремзер

В Перник: поетична вечер с творчеството на Катя Кремзер. Поканата е към почитателите на поезията от гр. Перник и околността.

Заповядайте на 07.10.2025 г. от 17:30 ч. в галерия „Марин Гогев“, НЧ „Съзнание – 1922“, ул. Благой Гебрев“15, кв. Изгрев, гр. Перник!

Катя Кремзер ще представи две поетични книги: „Точка на доверие“ и „Дланите на Господ“, издания на ИК „Персей“.

И на двете книги художник е д-р Райна Дамяни, а д-р Анжела Димчева, която е редактор и рецензент, ще говори за темите и и посланията на авторката.

В нейната рецензия се казва: 

Катя Кремзер се вълнува от темата за изчезващата доброта, от липсата на човечност, толерантност и стремеж за духовно извисяване. Християнските добродетели останаха само в религиозните текстове, те не възпитават новите поколения, а милиони душѝ са обречени на самота. Тази трагика в цивилизационната спирала е провокирала поетесата да напише стихотворението „Ангелите ангели обичат“, където четем:

И ако Бог изпрати някой тъжен ангел, 
с идеята да не оставаш сам,
ще трябва страшно дълго вън да чака,
пред сключените порти на духа.

И тук припомням следната мисъл на Алфред дьо Вини: „Единствено ценно е човешкото съчувствие, милостта; никаква природна красота не може да се сравни с красотата на душата, особено с величието на страданието“. Истинската, разтърсваща и пречистваща поезия не е просто една изповед – в превръщането на личното в естетико-етическа словесна фигура са привнесени емоции, въображение, психическа енергия, абстрактна конотативност... И всичко това придава на страданието памет. Която сама търси своето отпечатване върху белия лист...

Нищо не е в състояние да спре един поет да пише – нито критическите отрицания, нито публичното хейтърство. Дишането на поета е дишане и издишване на атоми от образи, видения, ритъм, очаквано и неочаквано. „От изобретяването му насам писането е опит да се предотврати смъртта“, казва Юлия Кръстева.

Така и Катя Кремзер съзира, че „розите са думите на Бога, / езикът, който всеки би разбрал...“ („Езикът на розите“). Тя изобразява уханията на всеки сезон с метафори и сравнения, които читателят запомня: лятото е кристална топка, а снегът е красив молебен.

Да си влюбен в 21. век не е ретро – обичащото женско начало побеждава всяка умора и несправедливост, всяка инертност, ревност и параноя. Душата има очи, които излъчват обещания – на тях се крепи бъдещето. В поезията на Катя Кремзер властва хедонистичното начало – насладата от живота, разбирането на Другия, добротата към всички живи и неживи компоненти на света. Поетесата изповядва култ към добротворчеството, пристрастие към простите човешки радости, към паяжината на спомените, защото всичко има смисъл, когато светът е умален до двама души в една душа. Само тогава те са „отгледали вълшебно цвете“.