Геополитическото цунами Тръмп

През 1804 г. Америка купува Луизиана от Франция за тогавашни 15 млн. долара

Америка има богата история на придобиване на земя, с която страната да експанзира

Живеем в много интересно време. Наблюдаваме от първия ред тоталния демонтаж на стария ред. Неолибералното статукво, което в последните три десетилетия и половина неизменно дирижа процесите в Америка, а оттам и по света, бива деконструирано пред очите ни. 

С изключение на краткия пробив на Тръмп през 2016 г., когато той разклати статуквото, но не успя да го разруши, сме свидетели на над три десетилетия хегемония на неолибералния дневен ред. Това беше, в едно изречение, онази господстваща политическа доктрина, която взе свободния пазар на Рейгън и го изврати до перверзия във времената след падането на Берлинската стена. Станахме свидетели на тотална хегемония на една политическа идея - тази на неолиберализма. На това униформено политическо житие и битие вече е сложен кръст. Изборът на Тръмп за втори мандат бележи окончателния край на тази господстваща до скоро идеология.

Както написа неотдавна в „Труд“ доц. д-р Борислав Цеков, това води до загуба на социален престиж у онези, които са разполагали с него по волята на хегемона. Затова голяма част от назначения елит, особено в далечни за метрополията места като нашето, са толкова жлъчни спрямо Тръмп. Няма как да е иначе - с неговото идване тези хора минават в категорията „бивши фактори“. Инак казано, от тях нищо вече не зависи. Ако старото статукво ги назначи, то Тръмп типично като за своето култово риалити „Стажантът“ ги уволни. Това за тях е екзистенциална криза и дълбока житейска драма. Сигурно не им е леко - до вчера да са карали влака, а днес никой даже да не ги пита какво им е мнението. Но тази драма си тяхна лична и ще им се наложи да излязат сами от нея. С назначените експерти и елити е така. Всичко е добре, докато не те уволнят и не ти се наложи да си изкарваш прехраната на свободния пазар на идеи. Тогава проличава тежката драма. Но стига с лиричните отклонения.

Важната тема на деня е тази с геополитическата ситуация. Тръмп хвърли бомба тези дни като обяви намерението си САЩ да придобие Газа и да превърне мястото в „Ривиера“. Впрочем, това не е нова идея, тя през годините е циркулирала в пространството, но не и в тези детайли, не и с водещата роля на САЩ. Като към това предложение добавим искането на Тръмп да се придобие Гренландия от Дания, Канада да стане 51 щат, а Панама да върне канала обратно на Вашингтон, това заформя много вихърна геополитическа реалност.

Образно казано, президентът Тръмп връхлетя като цунами над старите привички и порядки в геополитиката и сега мнозина са в шок. А не би трябвало, защото това му поведение е съвсем логично и е напълно в унисон с изкуството на сделката, формулирано така добре от самия Тръмп преди години. Нека видим за какво иде реч.
По отношение на предложението за купуване на Гренландия нямам никакво обяснение защо някои хора са така шокирани.

Америка има богата история на придобиване на земя, с която страната да експанзира. Около 40 на сто от днешната територия на САЩ е станала такава след покупка от друга държава. През 1804 г. Америка купува Луизиана от Франция за тогавашни 15 милиона долара. Това са към 420-430 милиона долара днес. Но с покупката на Луизиана не се придобива само днешния щат със същото име, взимат се и териториите на днешните Арканзас, Мисури, Оклахома, Канзас, части от Тексас и Колорадо, Айова, Небраска, Южна Дакота и по-голямата част от Монтана, Уайоминг, Северна Дакота и Минесота. Всичката тази територия е купена от Франция.

През 1819 г. Щатите придобива Флорида от Испания, през 1854 г. от Мексико бива купена голяма част от териториите на днешните щати Аризона и Ню Мексико. През 1867 г. Аляска става американска територия след като Русия я продава. В началото на 20-ти век САЩ опитва да купи Куба от Испания, но в крайна сметка успява да придобие само правата върху залива Гуантанамо.

През 1917 г. пък именно Дания продава на САЩ днешните Американски Вирджински острови в Карибския басейн. Още тогава е поставен въпросът за Гренландия, но до сделка така и не се стига. Хари Труман опитва през 1946 г. да купи отново Гренландия, но Копенхаген отказва. С оглед на всичко това не виждам каква би могла да бъде изненадата, че Америка иска да купи Гренландия. Първо, Щатите имат отколешна традиция така да увеличават площта си и второ, въпросът с Гренландия е на дневен ред от над век. Нищо ново няма.

Въпросът с Канада също не е нов. Нещо повече, той е дори по-стар от темата с Гренландия. Още от създаването на САЩ винаги е имало групи и в американското и в канадското общество, които са предлагали обединение на двете държави. Многократно този въпрос е поставян на сериозни обсъждания и от двете страни. Най-задълбочен дебат възниква по времето на Гражданската война, когато победилият в крайна сметка Север е принуден да се отбранява и от страна на Канада, която като част от Британската корона, интензивно подкрепя Конфедерацията.

Сред мнозина от Севера се появява интензивното желание Канада да бъде присъединена към Щатите, за да се пресече най-малкото тази тежка подкрепа, която Конфедерацията получава от днешната северна съседка на Америка. В някаква степен разговорът за интеграцията на двете страни никога не е преставал. Особено в западните части на Канада може да се говори за много силно желание у мнозина местни да се присъединят към САЩ. Нужно е човек да види колко много заселници от Тексас реално са пионерите в Албърта, да речем, за да се изясни дълбоката връзка между тях.

По отношение на геополитическата доктрина на Тръмп, тук има нещо много просто, но далеч неразбираемо за враговете му. Той просто прилага изкуството на сделката. В началото на разговора и от позицията на силата искаш всичко. През цялото време се бориш за всичко и искаш то да се случи. Но междувременно знаеш, че истинската ти цел е да стане нещо друго. Но след като ти през цялото време си искал всичко и си бил неуморен в преследването на целта си, накрая опонента ти е готов да ти предложи исканото от теб изначално, но то вече се очаква да се приеме от теб като форма на компромис. Не разбирам как опонентите на Тръмп не разбират тази толкова ефективна тактика. Впрочем, тя затова е ефективна, защото трудно u се противодейства. Мисля си, че и по отношение на Газа се пече нещо подобно, но да видим. При всички положение е ясно едно - Тръмп използва всички инструменти в арсенала си, за да постигне целите на държавата си и да я направи по-силна и независима.

В тази координатна система трябва да се разположат и митата, макар че те имат и друга функция чисто икономическа. В тази координатна система трябва да се разположи и експанзията, която Тръмп търси на териториално ниво. Въобще, геополитическата действителност при Тръмп е много различна от безвремието, което наблюдавахме при неговите предшественици. Вземете си пуканки. Все по-интересно ще става.