Георги Панчев, наставник на Чили по вдигане на тежести: Методите на Абаджиев? Всички наши треньори ги прилагат

Всички български треньори в чужбина работят по методиката на Иван Абаджиев, не само в щангите – казва Георги Панчев, старши треньор по националния отбор на Чили по вдигане на тежести. - Тя е всепризната по света. Но има такива, които я отричат заради натоварванията и съответно контузиите. А травмите идват, когато не си подготвен. Всъщност тези, които се обявяват срещу българката методика са кубинците.

От три години пловдивчанинът е старши треньор на националите на Чили. Поканен е от местната федерация, която изцяло променя ръководството. Преди това повече от 20 години начело на тима е кубинец, но успехите така и не идват. И новата управа решава да заложи на утвърдената българска школа и залага на наш специалист.

Откакто Георги Панчев поема отбора страната вече има двама световни шампиони – Мария Фернанда Валдес и Арлей Мендес, като и двамата стават спортисти №1 на страната си през последните два сезона. Българинът също получава признание - избиран за най-добър тренор на годината в Чили за 2018-а.

„Всъщност Латинска Америка до момента има двама олимпийски шампиони, които са изведени до върха от българи – продължава наставникът. - В Сидни 2000 Сорая Хеменес (58 кг), чийто треньор е Георги Коев, взима злато за Мексико, а Мария Изабел Урутия (75), носи първата титла за Колумбия. Не само в щангите, а изобщо за целия колумбийски спорт. Неин треньор е Ганчо Карушков.“

Именно Карушков е „виновникът“ Георги Панчев да започне латиноамериканското си приключение. Всъщност той го извежда до световна и европейска титла през 1979-а за юноши, а година по-късно става отново №1 в Европа. И след игрите Сидни 2000 го кани за свой помощник в Колумбия, където Панчев остава 15 години. На следващите две олимпиади тимът взима три медала – бронз в Атина 2004 и два сребърни в Пекин 2008, а в Лондон 2012 вече е селекционер на националите, които пак се връщат с отличие – сребро.

„Най-труден ми беше езикът – признава Панчев. - Не знаех една дума испански. На тренировка си ходех с учебниците и речниците. Но за 5-6 месеца го научих. И то благодарение на състезателите, много ми помагаха. Иначе хората са приветливи, приемат чужденците. И са много работлива нация. А приказките от рода за кокаин и нарковойни са от хора, които никога не са чели нищо повече за тази страна. Този проблем е бил през 50-те години и местните се обиждат, когато ги свързват с подобна тематика.“

Уточнява, че в страната се развива подобно на големите европейски държави, а в нея има предимно млади хора, с по 4-5 деца в семействата. Стандартът и заплатите са като в България, предимството е вечното лято.

„Ние сме свикнали постоянно да се оплакваме – констатира Панчев. - Но аз, когато се връщам тук, виждам че нещата се променят към хубаво. Не и в спорта, за съжаление. Ето Колумбия, например, в Лондон 2012 имаше 8 медала, два от които златни. А България – три и титла нямаме от Пекин 2008....“

Докато е в Колумбия българинът създава спортно училище по вдигане на тежести в града, в който живее – Меделин. И то по модела на нашето, а

финансирането е изцяло от местния бюджет. Там се подготвят почти 60 деца от 13 до 17 години. Докато е у нас Панчев е в ръководния орган на спортното училище в Пловдив, дори последните години е директор. А натрупаният опит му дава самочувствието да направи нещо подобно и зад граница, но само за своя спорт.

В момента наставникът е у нас с петима от най-добрите състезатели на Чили, които се подготвят за световното в Тайланд от 18 септември. Сред тях са и двамата шампиони. Всъщност любопитна е историята на Арлей Мендес. Самият той е кубинец, но емигрира в Чили. И две години живее в страната без документи. „Видях обаче, че е голям талант и се задействах да му узаконим престоя в страната – уточнява наставникът. - Стигнахме до парламента, президента и накрая му издадоха паспорт. Сега носи слава за Чили. По улиците няма човек, който да не го познава. Както той, така и Мария Валдес са спирани постоянно за снимки, автографи. Приятно е това признание, а на мен ми дава свободата да развивам щангите.“

Замисълът на българина е да направи и в Чили спортно училище по вдигане на тежести.

Освен това редовно води треньорски семинари в страната. Всъщност през 2023-а чилийците ще бъдат домакини на Панамериканските игри и още отсега се готвят да направят фурор. А за целта привличат добри чуждестранни треньори в отделните спортове. В художествената гимнастика латиноамериканците също са заложили на българка – Ромина Божилова, която е европейска вицешампионка с ансамбъла при девойк

ите от 2007 г.

„Има българска общност в страната, която е предимно от смесени бракове, и често се събираме – продължава Панчев. - Прието е всеки на подобни сбирки да занесе някаква българска гозба.“

Всъщност семейството му остава да живее в Колумбия, тъй като синът и дъщерята учат там. А самият той не изключва възможността някой ден да се върне в България, но вече на заслужена почивка. Не спира обаче да следи развитието на нашите щанги.

„И президентът Неделчо Колев, и старши треньорът Иван Иванов правят максималното в тези условия – смята той, който от поколението на Янко Русев, Асен Златев, Антонио Кръстев...- Навремето нивото ни беше много високо, но и сега нещата не са толкова зле. Не случайно избрах да се готвим именно в България. Има я основата, а и с този екип се работи добре.“

И отсега поглежда към петата си олимпиада в Токио 2020.

В Рио чилийците останаха без медал, но сега амбициите на българина е някой от неговите възпитаници да се качи на стълбичката на призьорите.