Гласът на костенурката

Моят приятел, отдаден на Израел и евреите, не беше убит в тесните йерусалимски улички, които често посещавахме, нито на Голанските възвишения, където указваше непоколебима произраелска подкрепа, а в един студен ден в София. Именно докато организираше 80-годишнината на неговият приятел, от български произход, професор Михаел Бар-Зоар, прословут израелски историк, който отвори очите на света за България и спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война. Това правеше Петър Христов в последните си моменти. Ядосан съм, че животът на най-добрите български синове свършва твърде рано, толкова жестоко и неочаквано. Утре той щеше да води дванадесет български кмета на учебно посещение в Израел, където да се учат от най-добрите.

Какво да кажа на младите гимназисти и студенти за мъжа, който години наред подкрепяше усилията им да се учат от миналото и да градят светло бъдеще? „Какво светло бъдеще, когато убиват настоящето?“ Няма бъдеще без настояще.

Какво да кажем на Мануела Горсова, на която той помогна да се възстанови от тежка автомобилна катастрофа с руски фигурист, благодарение на всичко, което модерната медицина може да предложи?

Петър винаги говореше за урока на социалната справедливост, на който трябва да научим бъдещото поколение, какво да им кажа сега?

Какво трябва да кажа на Аби Фоксман от нюйоркската Лига Против Поругаване, че в България сме ядосани ли?

Какво да кажа на Швейцарската Графиня, която помагаше на нашите болници и детски градини за това, че нейният български приятел е убит посред бял ден?

Как да обясня на изралеските политици това, че техният български приятел е убит на улицата?

Трагедията не е само за Михаела и малкия Петър (децата на Петър Христов), но и е национална мащабна трагедия. Все още не сме се научили да следваме закона, държим се като примитивно племе по средата на нищото, някъде в пустинята, където дори гласът на костенурката не може да бъде чут.

Някой веднъж ми каза, че дори и след смъртоносен огън, излиза живот, нека се надяваме.

Животът не е както трябва да бъде и единственото, което идва в ума ми, е гняв.