Глуповатите опорки срещу митата на Тръмп

Използваната от либералите пропаганда не омаловажава тарифите

От близо 40 години Доналд Тръмп защитава концепцията за митата, не е моментна приумица или случайно „вдъхновяване“

Две особено глуповати опорни точки срещу Тръмп и митата обикалят из родния Фейсбук. Толкова са кухи, че ми приличат на онези нелепици, които хората си постват, за да си защители снимките от Зукърбърг. Ситуацията е горе-долу Стамболов, което осъвременено звучи така – горе-долу Бернската конвенция.

Ето ги двата върховни аргумента срещу митата и Тръмп: 1) Тръмп е толкова тъп, че е наложил мита върху острови, населени само с тюлени и пингвини; 2) Тръмп е толкова тъп, че е наложил мита, след като бил посъветван за това от несъществуващия икономист Рон Вара, който е измислен персонаж на бившия икономически съветник на Тръмп Питър Наваро.

Преди да кажа по пет приказки за всяка от горните несъстоятелности, да вметна нещо простичко. Тръмп е световна звезда от началото на 80-те години. Той е най-големият строителен предприемач в Манхатън – най-конкурентният имотен пазар на планетата. Милиардер. Автор на бестселъри. Риалити суперзвезда. Президент на САЩ вече за втори път. И въпреки това у нас има едни байковци, които са създали кажи-речи нищо, но се считат компетентни да раздават оценки по интелекта и уменията на един от най-успешните хора в съвременната ни история. Направо да им завидиш на самочувствието.

Но има и друго. Забелязвам един абсурден тренд сред (не само родната) либералната общественост, която от над десетилетие се опитва да опише Доналд Тръмп като някакъв мимолетен и случайно попаднал на терена човек. Меко казано странен е този напън да се представя човек като него като някакъв неук случайник, който няма идея какво прави. И колкото повече го обрисуват по този нелеп начин, толкова по-изненадани остават, когато той продължава да инкасира победи. Щом на „Уолстрийт Джърнъл“, който е свръх-критичен към Тръмп, му се наложи след втората му изборна победа през ноември да признае, че Тръмп е историческа фигура, не знам какво още трябва да се случи, за да започнат враговете му да го вземат насериозно. Но това е друга тема. Нека се върнем на глуповатите опорки.

Първо, по отношение на ненаселените острови и митата. Да, Белият дом наложи мита върху островите Хърд и Макдоналд - ненаселени отвъдокеански територии на Австралия. Голям смях и забава пада, че там имало само пингвини и тюлени. То, хубаво, ама при налагането на мита в този мащаб има два основни подхода - или включваш държавата, на която налагаш мита, заедно с всичките й прилежащи територии, или влизаш в диференциране и внимателно изследване на всяко късче земя, за да си сигурен, че няма да обложиш ненаселени острови. В случая администрацията е избрала първия подход - вместо да следят всеки фрагмент и детайл, налагат мита навсякъде и готово.

Така се пести време, а и се изпълнява символния въпрос, че Тръмп обеща да наложи мита навсякъде. Хем става по-бързо, хем се избягват евентуални митнически вратички (да се пише една стока формално изнесена от ненаселен остров, за да се избегне мито). И питам аз - какво значение има това, че се превръща в повод да се обяснява колко са тъпи в Белия дом? Просто Тръмп и екипът му са избрали за пестене на време да наложат мита, включително и на ненаселени територии, след като те са част от съответната държава, на която се налага мито. Каква е драмата? Много важно. Така са избрали, за да пестят време, така са направили. Това не омаловажава тарифите и няма нищо общо с голямата им цел. Щом няма никакво значение, значи се ползва за друго, а не за изтъкване на релевантни аргументи. Използва се за пропаганда.

Втората плиткоумна опорка е за несъщестуващия автор, който бил вдъхновил Тръмп за митата. Хихикането сега започна от Рейчъл Мадоу, която онзи ден в нейното предаване по MSNBC притопли една стара манджа, която обаче родната либерална общественост е пропуснала. Темата се появи през 2019 г. след публикации на Ню Йорк Таймс и Уошингтън Поуст, касаещи тогавашния икономически съветник на Доналд Тръмп Питър Наваро. Мадоу припомни един спорен момент от тогава - Наваро на няколко пъти в книгите си се позовава на икономист на име Рон Вара по въпросите за митата. Такъв човек, разбира се, не съществува, а името е псевдоним на самия Наваро. Това е обяснено още тогава от Питър Наваро, който каза, че на няколко пъти е използвал този псевдоним с цел забавление и разнообразяване в книгите си.

На мен този подход ми е екстравагантен и не съм особен фен, но не е нещо невиждано в сериозната литература. Да напомням ли за писмата на Сайлънс Дугууд, вдовица на средна възраст, която из страниците на The New-England Courant обсъжда важни политически и икономически въпроси във времената на колониалната власт в Америка? Въпросната вдовица се оказва псевдоним на 16-годишният по онова време Бенджамин Франклин. А какво да кажем за Публиус, псевдонимът, под който във Федералистките писма пишат и Александър Хамилтън, и Джеймс Мадисън, и Джон Джей? Разбира се, че не сравнявам Питър Наваро с Бен Франклин, Александър Хамилтън, Джеймс Мадисън или Джон Джей. Просто казвам, че включително в сериозни писания е стара практика да се използва авторов псевдоним, когато искаш да кажеш нещо остро, но да не поставяш името си зад него.

Цялата линия на атака тук, подета от либералните медии Отвъд океана и ретранслираща се тук без особена доза критичност, е, че видите ли Тръмп е глупав и той нищо не разбира от мита, а залага съдбата на Америка и на целия свят на несъществуващ икономист. Чак е обидно да трябва да се опровергават такива наивни възприятия, но явно се налага. Не, драги, нищо общо няма писаното от Питър Наваро (под псевдоним или не) с разбирането на Тръмп за митата.

На втори септември 1987 г., преди малко под четири десетилетия, Тръмп публикува срещу 94 801 долара по една идентична страница в Ню Йорк Таймс, Уошингтън Поуст и Бостън Глоуб, в която развива тезата си, че много държави (фокусът тогава е Япония) ограбват Америка и трябва да бъдат обложени с вносен данък. Сходна теза се развива и в неговия световен бестселър “Изкуството на сделката“ отново от 1987 г. През 1990 г. отново в пространно интервю той защитава идеята да високо мито върху вносните стоки, за да се балансира търговския дефицит. В книгата му „Време е да сме твърди: Да направим Америка отново #1” от 2011 г., той отново защитава идеята за мита върху вноса. В книгата му „Осакатената Америка: Как да направим Америка отново велика“ от 2015 г. е изложена цялата стройна политическа доктрина на Тръмп по отношение на митата. С други думи от близо 40 години Доналд Тръмп защитава тази концепция. Не, не става дума за моментна приумица или случайно „вдъхновяване“ от някой си.

Имам един добронамерен съвет към либералните ми познати и приятели. Спрете да следите едноизмерно американския политически дискурс. Да, много по-лесно е да кажеш „Тръмп е глупав и не разбира“, отколкото да четеш или се интересуваш в дълбочина. Но от това вашите заклинания и тихинкото попържане на американския президент няма да станат по-достоверни. Не знам какво трябва да стане, за да започнете да взимате Тръмп насериозно и да фокусирате критиките си към легитимните въпроси, а такива има, вместо да се занимавате с разпространение на глуповати опорки на американската опозиция.