Гори и здраве

Трябва да се възстанови добрата лесозащитна практика

Доц. д-р Янчо Найденов

През последните години честото нарастване на инфекциозните заболявания, включително коронавирус (Covid-19) и незаразните заболявания, се намира в голям проблем в света и проблеми със здравеопазването. В това време загубата и деградацията на горите и изменението на климата продължават да изострят заплахата за чистото здраве, загубата чрез екосистемни ползи, предложени от горските екосистеми за здравето. Тази заплаха се увеличава и болестите се причиняват често от замърсяване на въздуха, водата и почвата. Фактори, пряко свързани със сигурността на горите.

Още в древността е доказано, че човешкото здраве е неразривно свързано със здравето на гората и природата като цяло, а за българина горите винаги са били неразривно свързани със създаването на условия за физическо и психическо здраве.

В сегашния свят на екологичната разруха, в световната научна общественост връзките между подобренията на горите и екологичното здраве се разглеждат като „Гаранция за здравословен живот и особено за благосъстоянието на всички възрасти“. Това разбиране намира отражение и в Международния ден на горите, честван от 21.03.2023 г., който се отбелязва под надслов „Здрави гори, здрави хора“ и пледира относно запазването и подобренията на горите и човешкото здраве. Много научни, правителствени и неправителствени организации днес работят за подобряване на връзките между здравето и спазването на горите и чистото здраве.

Смея да твърдя, че познавам добре Витоша като горска територия и парк с изключително значение за здравето и самочувствието на столичани. Не случайно Витоша е първият народен парк, открит по инициатива на Съюза на лесовъдите в България през 1933 година и е първият Национален парк не само в България, но и на Балканите.

Съгласно българското законодателство горските територии са от първостепенно значение. Всяка година ще трябва да се извършва лесопатологично обследване на горските територии, под ръководството на горските лесозащитни станции - София, Пловдив и Варна. През последните години главно по икономически и субективни причини тази добра лесовъдска практика се неглижира.

При по-задълбочен анализ на снимката на падналото дърво (което уби жена) се вижда, че почти цялата вътрешна основа на стъблото в нея е изгнила, това е характерно за вида Трепетлика на възраст около 60 години. Освен това наоколо се виждат стъблата с нарасти и такива с неясни признаци на загниване, които могат да се очакват, че също ще изсъхнат и по-силата на природните закони ще бъдат разрушени от насекомите и микроорганизмите и също ще паднат.

Какво би трябвало да се направи и промени: възстановяването на горските екосистеми на Витоша налага незабавно работна група от експерти по лесозащитата за извършване на лесопатологично обследване на горските насаждения и култури, алейните дървета около пътните и пешеходните артериални трасета, независимо от собствеността на територията, в която се намират. Бих препоръчал ръководството на ПП Витоша да се отличава за съдействие към проф. Сотир Глушков от ИГ при БАН за томографско изследване на настоящия дърво за наличие на гнилостни процеси в тяхната сърцевина, което е предпоставка за тяхното пречупване и падане и възникване на нов инцидент.

Трябва да се възстанови добрата лесозащитна практика за ежегодни лесопатологични обследвания, при възникнали снеговални, снеголомни, ветровални и ветровилни огнища, включително и повреди на лавините, особено в основата на иглолистни насаждения и култури, за да се изведат своевременно санитарни сечи от отстраняване на повредените дървета и предотвратяване на масовото размножаване на короядите!