Григорий Акиндин - един “дисидент” от XIV век

Българинът Григорий Акиндин е най-видният опонент на исихасткото учение във Византия и средновековна България

Жителите на Солун предпочитат Григорий Акиндин за митрополит пред кандидатурата на исихасткият водач св. Григорий Палама

В академичните изследвания, както и в университетските и школските учебници, задължително се отбелязва една от „червените линии“ във византийското и българското общество през XIV в. - борбата между религиозните доктрини на исихазма и варлаамитството. Погрешно е учението на монаха Варлаам да бъде поставяно на една плоскост с богомилството, павликянството, адамитството и други радикални „ереси“. В случая става дума за богословско учение в рамките на официалната вяра. По силата на ред обстоятелства обаче варлаамитите губят битката с исихазма и са заклеймени като „еретици“. За съжаление, широката публика няма представа, че истинският водач на тази „ерес“ не е италианският монах Варлаам Калабрийски (православен грък по потекло), а неговият най-близък сподвижник и приемник - българинът Григорий Акиндин.
Съвременниците са единодушни, че Акиндин е българин, родом от Прилеп в Македония, тогава под византийска власт. Българският му произход е безспорен и за всички авторитетни чужди изследователи, работили по темата. Така е и в световната „Уикипедия“, разбира се, с изключение на македонската u версия... Бъдещият духовен водач е роден е около 1300 г. и умира преди да е навършил петдесет години, правейки забележителна кариера. Образование получава в Битоля, после е ученик на видния учен Тома Магистър в Солун. Запомнен е като отличен познавач на античната и византийската философия, реторика и литература. През на 30-те години на столетието Акидин приема монашеството и става ученик на прочутия теоретик на исихазма св. Григорий Палама, заедно с когото отива на Света гора Атонска - водещият център на монашеския живот и култура в православния свят. Младият българин приема монашеското име „Григорий“ в чест на своя наставник, но не след дълго пътищата им се разделят. Нещо повече, с течение на времето Акиндин и Палама се превръщат в непримирими противници, което е елемент от ожесточената полемика между исихасти и варлаамити. И двете учения са със сложна богословска природа, но докато при първото доминира религиозният мистицизъм, Варлаам и Акиндин залагат както на вярата, така и на рационалното познание. Съответно, повлияни са по-силно от античното интелектуално наследство, а и от италианската култура през ранния Ренесанс. Показателно е, че варлаамитството среща симпатии в средите на аристокрацията, гражданството и интелигенцията.

В началото на съперничеството между Палама и Варлаам българинът Акиндин, приятел и с двамата, се стреми към компромис, базиран на общото в двете доктрини. Класическата му нагласа го сближава повече с учения калабрийски монах. През 1338 г. Палама влиза в диспут с Варлаам, а полемиката обхваща основни богословски въпроси. Исихасткият водач обвинява своя опонент в „латинствои (католицизъм), а Варлаам му отвръща с обвинения в „ерес“, вкл. че исихастите изпадат в уклон към богомилство! В това обвинение се усеща „почерка“ на Акиндин, който като българин е познавал много по-добре „великата българска ерес“ от своя гръко-италиански събрат.

В началото на 40-те години богословският спор възприема характер на обществено-политически конфликт, в който се включват борещите се за властта във Византия групировки. Варлаам пренася диспута в Константинопол/Цариград и през август 1341 г. провокира свикването на църковен събор. Според актовете на събора, които по мнение на специалистите са предадени тенденциозно, победата е на исихастите. От друга страна, под влияние на бъдещия император Йоан Кантакузин и тогавашния цариградски патриарх Йоан Калекас, които се стремят да възстановят „мира“ в църквата, не са осъдени нито Варлаам, нито Палама. Съборът обаче води до разрива между Григорий Акиндин и неговия някогашен наставник. По същото време високообразованият българин пише трактат по философия, в който прави опит да се приложи теорията на Аристотел за видовете и родовете към определението на божествената същност и свойства.

Акиндин става водач на варлаамитите, т. е. на критиците на исихазма, през 1342 г., когато Варлаам се завръща в Италия. „Партията“ на Палама открито се обявява против патриарх Йоан Калекас, обвиняван в симпатии към варлаамитите. На преден план излиза именно Григорий Акиндин, който по поръчение на патриарха съставя изложение в защита на църквата и против нововъведенията - не само на Палама, но и на Варлаам. Обстановката обаче е толкова изострена, че създаването на относително „неутрална“ църковна линия е практически невъзможно... Така Григорий Акиндин окончателно преминава в лагера на варлаамитите и се превръща в техен безспорен водач. Под негово влияние патриарх Йоан Калекас разпорежда някои промени в теорията и практиката на църквата в антипаламитски дух, включително са подновени обвиненията срещу водача на исихастите и неговите привърженици в богомилска „ерес“. Апогеят на надмощието на Григорий Акиндин над Григорий Палама е достигнат с решението именно той да бъде ръкоположен за митрополит на Солун - пост, за който претендира самият Палама. До тази толкова знакова промяна обаче не се стига, тъй като политичесската обстановка се променя в полза на Йоан Кантакузин, съответно и на Палама и исихастите. Императрица Анна Савойска, регентка на малолетния Йоан V Палеолог и поддръжница на патриарх Йоан Калекас, е принудена да се помири с „партията“ на исихастите. През 1347 г. е свикан нов църковен събор в Константинопол, на който Григорий Палама и учението му са напълно реабилитирани, патриарх Йоан Калекас е свален, а Варлаам и Акиндин са осъдени като противници на православието. Акиндин е заточен, макар че след дълго е освободен предвид влиянието си в обществото. За митрополит на Солун обаче е избран Григорий Палама. Населението на града отказва да приеме, настоявайки техен архиерей да бъде именно Григорий Акиндин! През 1348 г. Акиндин умира от вилнеещата по онова време чума, а след смъртта му начело на варлаамитите застава известният богослов, философ и историк Никифор Григора.

През бурния си живот българинът Григорий Акиндин е в близки отношения на сътрудничество или открита борба с най-изтъкнатите представители на тогавашната византийска църква, държава и култура. Разбира се, доминират критиките към неговите богословски разбирания. Григорий Палама, за когото неведнъж стана дума, му е посветил своето „Слово четвърто срещу Акиндин“, както и други съчинения, насочени срещу него и Варлаам. Те са преведени са старобългарски най-вероятно от патриарх Евтимий. Трактат срещу варлаамитите пише и Йоан VI Кантакузин, който след абдикацията си през 1354 г. приема монашеството и името Йоасаф. Видният църковен писател Йосиф Калотет иронично нарича българина Акиндин „сияйнообразен“, като отбелязва, че 1347 г. религиозният „дисидент“ е обявен за еретик не само във Византия, но и сред другите православни народи, на първо място в България. Самият Григорий Акиндин е автор на полемични богословски трудове и църковна поезия, както и на обширна кореспонденция с Варлаам, Максим Ласкарис Калофер и други свои съвременници. Творчеството му, запазено на гръцки език, е издадено само частично.

В средновековна България най-изтъкнатите противници на варлаамитството са св. Теодосий Търновски и св. патриарх Евтимий, а сред нейните последователи изпъква монахът Теодорит, лекар по професия, „... сеятел на хулите на нечестивия Акиндин и на Варлаам ...“ Поставянето на името на македонския българин пред онова на основоположника на учението Варлаам не е случайно. На първо място е посочен Акиндин и в съответната анатема в Бориловия синодик, чиято последна редакция е дело на патриарх Евтимий: „На Акиндин, Варлаам, поп Прохор Кидон и техните единомишленици, анатема трижди!“ Предвид съществуването на определени богословски различия между Акиндин и Варлаам, би могло да се говори и за „акиндинитство“, най-малкото в средновековна България тази „ерес“ е възприемана според вижданията на Григорий Акиндин.