Труд
Автор:
Труд news
Няма нищо в историческите данни, което да подсказва, че Путин е насочил поглед към Европа или към нещо друго отвъд това да държи Украйна извън НАТО и да защитава правата на етническите руснаци в Украйна
Тед Снайдер*, The American Conservative
Ключов елемент в западната стратегия за избягване на преговори с Русия и за продължаване на финансирането и въоръжаването на Украйна е тревожното настояване, че Путин е решен да излезе отвъд Украйна и да навлезе в Европа, без да спира, докато не възстанови Съветската империя. Но едновременните експлозии на две петролни рафинери в Унгария и Румъния повдигат въпроса дали не Русия, а Украйна излиза отвъд границите си и не разширява войната в Европа.
От самото начало на войната в Украйна, Съединените щати и НАТО мотивираха Европа да подкрепи войната с предупреждението, че ако не го направят, войната ще дойде и при тях. През април 2024 г. посланикът на САЩ в НАТО Джулиан Смит предупреди , че страните от НАТО трябва да “помогнат на Украйна да изтласка Русия от територията й... защото ако не успеят, разбира се, опасението е, че Русия ще се почувства принудена да продължи”.
Същото предупреждение беше излъчвано последователно от самия връх на Съединените щати, НАТО и Украйна. Президентът Джо Байдън заяви пред Конгреса, че “Ако Путин превземе Украйна, той няма да спре дотук... Той ще продължи. Той го заяви съвсем ясно.” Тогавашният министър на отбраната Лойд Остин предупреди, че “Путин няма да спре до Украйна”. А държавният секретар на Байдън, Антъни Блинкен, обясни , че Путин “е заявил ясно, че би искал да възстанови Съветската империя”. Тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг настоя , че “ако Путин спечели в Украйна, има реален риск агресията му да не приключи дотук”.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди западните си партньори , че “тази агресия и армията на Путин могат да стигнат до Европа”. Той каза, че “в момента сме ние, след това Казахстан, след това балтийските държави, след това Полша, след това Германия. Поне половината Германия”. “Ако Украйна загуби войната”, каза той, “други страни ще бъдат нападнати. Това е факт”.
Това не е “факт” и той никога не го е “заявявал съвсем ясно”. Няма нищо в историческите данни, което да подсказва, че Путин е насочил поглед към Европа или към нещо друго отвъд това да държи Украйна извън НАТО и да защитава правата на етническите руснаци в Украйна. Путин от самото начало повтаря, че “украинската криза не е териториален конфликт и искам да поясня това... Въпросът е много по-широк и по-фундаментален и е свързан с принципите, залегнали в основата на новия международен ред”. Това, че целта на Москва е да държи Украйна извън НАТО, а не да придвижва Русия в Европа, беше потвърдено на най-високо ниво от преговарящия екип на Украйна, от НАТО и дори от Зеленски.
Подвеждащото твърдение за набиране на средства се основава на цинични неверни цитати и невярно представяне. То игнорира факта, че коментарът на Путин, че “хората в Русия казват, че тези, които не съжаляват за разпадането на Съветския съюз, нямат сърце”, е последван от добавянето “а тези, които съжаляват, нямат мозък”. То игнорира факта, че коментарът на Путин, че “трябва да признаем, че разпадането на Съветския съюз беше голяма геополитическа катастрофа”, е бил фокусиран не върху отсъствието на Съветския съюз, а върху икономическите трудности, които последваха разпадането му.
Действителните исторически данни показват, че Путин никога не е “продължавал напред”, но когато руските сили са били разположени, те са били ограничени до конкретни цели, когато е можело лесно да продължат напред, както в Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г., когато военното завладяване е можело да бъде осъществено с лекота.
“Фактът” е, че историческите данни сочат, че Путин е започнал война в Украйна не за да воюва с НАТО или да завладее Европа, а за да предотврати война с НАТО и с Европа. “Слушайте внимателно какво ще ви кажа”, каза Путин само три седмици преди инвазията. “В доктрините на Украйна е записано, че иска да си върне Крим, дори със сила, ако е необходимо... Да предположим, че Украйна е член на НАТО... Да предположим, че започне операции в Крим, да не говорим за Донбас засега. Това е суверенна руска територия. Считаме този въпрос за решен. Представете си, че Украйна е страна от НАТО и започне тези военни операции. Какво трябва да правим? Да се борим срещу блока на НАТО? Някой помислил ли е поне малко за това? Очевидно не.”
Само три дни преди нахлуването в Украйна, Путин заяви, че “реалността, в която живеем”, е, че ако Украйна бъде “приета в... НАТО, заплахата срещу нашата страна ще се увеличи заради Член 5”, тъй като “съществува реална заплаха, че те ще се опитат да си върнат територията, която смятат за своя, използвайки военна сила. И те очевидно казват това в документите си. Тогава целият Северноатлантически алианс ще трябва да се намеси”.
Докато водещите медии на Запад излъчват фалшивото предупреждение, че Русия ще разшири войната в Европа - макар че това може “да има огромни последици в дългосрочен план”, както ми предположи Ричард Саква, почетен професор по руска и европейска политика в университета в Кент - те напълно игнорират истинската загриженост, която Украйна вече представлява.
На сутринта на 20 октомври в румънската рафинерия “Петротел-Лукойл” е имало експлозия. Вечерта на същия ден е имало експлозия в рафинерията “Дунав”, най-голямата петролна рафинерия в Унгария.
Нито датата, нито целевите рафинерии изглеждат случайни. В същия ден министрите на енергетиката на Европейския съюз внесоха предложение на ЕС за забрана на нови договори за внос на руски газ до 2026 г. и на всички договори до 2028 г. Унгария и Румъния все още внасят руски петрол. И двете рафинерии преработват руски суров петрол. Рафинерията “Петротел-Лукойл” в Румъния е собственост на дъщерно дружество на “Лукойл”, една от големите руски петролни компании, която току-що беше санкционирана от администрацията на Тръмп. Рафинерията “Дунав” в Унгария получава петрол от Русия през петролопровода “Дружба” и също така доставя петрол на Словакия.
Ако приемем, че необяснимите експлозии в две европейски петролни рафинерии, които получават и преработват руски петрол, са се случили в рамките на няколко часа в самия ден, в който ЕС предприе действия за забрана на вноса на руски петрол, не са съвпадение, възникват въпросите дали това е саботаж и кой го е извършил.
Със сигурност Русия няма мотив да взривява собствените си петролни клиенти в момент, когато нейните петролни компании са санкционирани, а собствените й петролни рафинерии са обект на атаки от украински ракети и дронове с голям обсег.
Унгарските медии спекулират, че Украйна е нападнала двете европейски държави. Сред анализаторите е широко съгласието, че Украйна е вероятният източник на атаките. Съществува и подозрение, че Украйна не би могла да извърши ударите без американска, британска или европейска помощ. Украйна не е коментирала експлозиите. Пълното пропускане в западните медии на евентуални много сериозни атаки срещу две европейски държави само подхранва спекулациите, че Западът не иска да привлече вниманието към атаките или да хвърли светлина върху това кой ги е извършил.
Дунавската рафинерия в Унгария получава руския си петрол през руския петролопровод “Дружба”, който самият е бил обект на многократни украински удари, за голям гняв на Унгария.
Експлозиите създадоха острота в Европа, особено между Унгария и Полша, като последната едновременно отказва да екстрадира в Германия украински гражданин, заподозрян в участие във взривяването на тръбопровода “Северен поток”. Полша сякаш празнува и дори толерира саботажа на руски тръбопроводи.
Радослав Сикорски, външният министър на Полша, написа, че е “горд”, че полският съд “е постановил, че саботажът на нашественик не е престъпление” и изрази желание руският тръбопровод “Дружба” да бъде успешно “нокаутиран”. Полският премиер Доналд Туск добави, че “проблемът на Европа, проблемът на Украйна, проблемът на Литва и Полша не е, че “Северен поток 2” е взривен, а че е построен”. Петер Сиярто, министър на външните работи на Унгария, реагира с възмущение на твърдението, че “ако не харесваш инфраструктурата в Европа, можеш да я взривиш. С това те дадоха предварително разрешение за терористични атаки в Европа. Полша не само освободи, но и празнува терорист”.
Не е доказано, че Украйна е атакувала петролните рафинерии в Унгария и Румъния. Въпреки огромните усилия, които западните медии полагат, за да убеждават хората във фалшивата заплаха Русия да нападне европейски държави, никой не обръща внимание на възможност за Украинска агресия. Въпросът остава, че една отчаяна Украйна е способна на това особено в условията на агресивната пропагандна война срещу Русия.
* Тед Снайдер е колумнист за външната политика и историята на САЩ в Antiwar.com. Той е и чест сътрудник на Responsible Statecraft, както и на други издания.
