Да пребориш себе си, като качиш 400 м по трамплин

Герои или чудаци? И защо хората бягат 400 метра по трамплин, с наклон от 35 градуса, рискувайки живота си. А след финала едни лежат по матраците изтощени до краен предел, а други седят и гледат в една точка от безсилие. Но всички те са с медали на гърдите си и... щастливи.

Зрелищното състезания на „Ред бул 400” провокират смелчаците да покажат всичките си скрити ресурси. Да бягат с последни сили по наклона, и макар че изостават от победителя с 10 минути, да чувстват удовлетворение.

Началото на атрактивното състезанието дава австрийският лекоатлет Андреас Бергер, който още

държи националния рекорд на страната си на 100 метра (10,15 сек) и е европейски шампион в спринта на 60 метра от 1989 г. През май 2011-а той заедно със съпругата си минават покрай ски-комплекса Кулм, разположен недалеч от дома им. И неочаквано атлетът си казва: „Всички тези хора скачат от трамплините, а пробвал ли е някой от тях да се покатери?” Речено-сторено. Андреас и Моника побягват по трамплина. Е, бягането им бързо приключва, но постига целта си.

„Беше нелеко изпитание – признава Бергер. – Но ми се стори, че ако предложа на хората да опитат, може и да има успех.”

След множество преговори, 4 месеца по-късно първото масово бягане по трамплин вече е факт. И пак там, в Кулм. На 25 септември 2011-а е рождената дата на новата спортна дисциплина. Веднага

след дебюта си надпреварата минава пределите на Австрия. А състезания вече 8 години се правят не само в Европа, но и в Азия и Северна Америка.

„Белите ми дробове щяха да се пръснат след първите 250 метра, а сърцето в гръдния кош се стегна- казва един от ентусиастите, минали през изпитанието.- А на финала чак след три минути седене на железните и ледените стъпала дойдох на себе си. Ще кажете: Слабак! Вероятно...”

Да, но дори и професионалните спортисти завършват състезанието със сетни сили. А когато стоиш най-отгоре на трамплина те обхваща страх, но не височинен. По-скоро осъзнаваш колко много рискуват ски скачачите.

Преди атаката на самия трамплин състезателите имат около 70 метра равен терен. По регламент 50 души могат да стартират едновременно. А максимум 750 могат да се включат в самия старт.

Професионалистите съветват: Да не се хвърляш с всички сили още в началото! Може и да го направиш, разбира се. Но това е основната грешка, на абсолютно начинаещите.

„Да се засилиш по равния терен не си струва, после няма да ти стигнат силите – казва руснакът Дмитрий Митяев, един от най-добрите треньори в тази дисциплина, който със съпругата си Екатерина дори откриха своя школа. – По-добре в умерено темпо да минеш цялата дистанция.”

А бягането наистина приключва твърде бързо. Хората изведнъж започват да залягат по трамплина и да се катерят кой както може, хващайки се за мрежата, опъната по цялото трасе. Ръцете си не използват такива, като Митяев. Професионалистите включват в действие горните си крайници си само в края, когато трябва да се хванеш за страничния борд, иначе е невъзможно да финишираш.

„Дистанцията може да преодолее всеки, дори абсолютно неподготвен човек – допълва треньорът. – Важно е да разпределиш силите си правило и да не бързаш. Ако сравним надпреварата с гладкото бягане, това се равнява на 1500 метра. Приличат си по всички параметри. Все едно да завъртиш 4 обиколки на стадиона в средно темпо. Така е и в този случай.”

Според автора на състезанието това не е обикновена надпревара, а битка за преодоляване. В нея няма чудаци, а само герои. И всички те са победители, защото най-важното в това бягане е да победиш себе си. А и всеки може да участва. Затова не би следвало подобна надпревара да прерасне в световна верига от турнири. Идеята би се унищожила, защото тогава биха се записали само професионалисти.

„Сега могат да участват максимален брой хора, които определят не само най-силният сред тях, но и всеки може да провери сам себе си“, продължава Бергер.

През 2017-а се правят 13 състезания, които са в Казахстан, Турция, Японии, Русия (два пъти), Норвегия, Франция, Италия, Германия, Чехия, Австрия, Словения и САЩ.

За първи път през октомври надпреварата бе пробвана на осветление. В руския град Сочи стартираха 314 души, от тях 212 мъже, 70 жени и 8 отбора от по 4 човека в смесената щафета. Първи отново стана Дмитрий Митяев, който се изкачи за 3 минути и 40 секунди, а на 31 секунди по-бавен бе сънародникът му Евгений Марков. Съпругата му Екатерина победи при жените, като преодоля трасето за 4 минути и 34 секунди.

„Състезание е най-интересното, в което съм участвала – казва и Екатерина, която има богата биография в ориентирането и планинското бягане. - Нямаш шанс да се отпуснеш дори за секунда. Даваш всичко от себе си от първия до последния метър. Определено това са най-трудните 400 метра в живота ми! Но и най-вълнуващи!“