Деси Тенекеджиева: Чочо Попйорданов ни събра със Стоян Камбарев

- Деси, на 26-ти април предстоят 13-тите Награди на Фондация “Стоян Камбарев” за Полет в Изкуството и Награда за Кино 355. Кое е най-важното, което би искала да разкриеш от тазгодишната церемония?
- Предстоят страхотни изненади, които ще запазя в тайна. Но да, 13 е знаково число, в което всички се взираме, когато започнахме всичко преди 13 години - никога не съм мислела, че Фондацията ще се развие толкова и това ще е най-смисленото нещо, което съм правила в живота си, извън личната ми кариера и бизнес. Идеята се роди спонтанно в разговор с най-близките ми приятели тогава - Кольо Карамфилов и Елин Рахнев. Говорихме си за паметта, за смисъла на живота и колко е тленно всичко. Решихме да направим нещо, което да остане след Стоян и учредихме Фондацията и Награда на негово име. Щастлива съм от всичко, което се случва сега, но истината е, че това е огромен труд и отделям много енергия и време, за да продължим да превръщаме мечтите на тези млади хора в реалност. Защото ние не даваме само статуетки и пари, а осъществяваме конкретни техни проекти - филми, спектакли, изложби, книги.. Сега, за четвърти път ще бъде връчена и Наградата за Кино 355, след като решихме да отделим киното и създадохме това невероятно филмово приключение, в следствие на което, само за няколко години продуцирахме цели 19 късометражни филма!

- Вие провеждахте събитието, дори и по време на пандемията, но сега с отпадането на ограниченията сигурно всичко ще е много по-различно?
- След две години рестрикции в пътуванията, сега голяма част от членовете на международното жури изяви силно желание да присъстват. Един от тях гласува на Оскарите, друг за БАФТА, трети за “Давид на Донатело”, а сега идват у нас, за да подкрепят Фондация, носеща името на български театрален режисьор и това само по себе с е голямо признание за мащабната ни дейност и благородна мисия. Традиционно, част от Церемонията са двамата президенти - Петър Стоянов, който е наш почетен председател и Росен Плевнелиев, кмета на София Йорданка Фандъкова, посланици, представители на културния и бизнес елит. Очакваме с нетърпение и Цар Симеон II със семейството си, които ни подкрепят също от години.

- Новината за успехите на кой от досегашните носители на наградата за Полет в Изкуството те зарадва най-силно в последно време?
- Цигуларката Лора Маркова е феноменална - няма световен конкурс, на който да се е явила и да не е взела Гран при! Лора, заедно с останалите ни изумителни музикални таланти са част от нашия вълшебен спектакъл с маестро Йордан Камджалов - ЛЮБОВ. Имах удоволствието да продуцирам и впечатляващия дипломен филм “Един асансьор разстояние” на друг наш победител - Крис Захариев (копродукция с НАТФИЗ), филм който жъне големи фестивални успехи.. Като погледнем назад в годините - успехите на всички са наистина много.

- На вашата церемония едва ли можем да очакваме прояви, като тази на Уил Смит на Оскарите. Оправдаваш ли неговото поведение, с оглед на шегата с жена му от страна на Крис Рок?
- Не одобрявам никакво насилие, но има една българска приказка: “Рана заздравява, но лоша дума не се забравя”. Не съм лесен за работа човек, максималист съм, често избухвам, но съм всеотдаен приятел. Когато някой засегне мой скъп човек, съм готова буквално да убия. От тази гледна точка сто процента разбирам реакцията на Уил Смит и го подкрепям за мъжеството да докаже, че човек не може да си прави майтап с чест, достойнство или здравословен проблем. Не случайно спечелих това дело срещу компанията на Слави Трифонов, защото за мен няма нищо по-важно от честта, достойнството и отстояването им. В Холивуд определено се случват неща, които аз не харесвам. Един филм, ако е гениален - няма никакво значение какви политкоректни квоти спазва, свързани със сексуалност, раса, политика и т. н. За мен тези идиотщини и измислени рамки убиват истинското изкуство! 

- Твоята майка е еврейка, но е родена в Киев, което сигурно те прави особено чувствителна към темата за войната в Украйна. Каква е твоята позиция в този конфликт?
- Да, аз съм родена във Варна, а майка ми в Киев. Още от дете, всяка година ходих в Одеса с един огромен кораб - при баба, дядо и леля ми и там ми беше като втори роден град. Чувствам се свързана с този народ, това е моята кръв, въпреки че след време всички заминаха за Ню Йорк.. Сложна е темата и не е едностранна, въпреки всичко. Аз обожавам цялата руска култура и ми е болно, че Русия в момента е наказвана от целия свят за нещо, което е в главата на един човек! 

- Ти дори направи събитие в Лондон за подкрепа на децата на Украйна...
- С 5-ма мои приятели, сред които Ирина Бехар, Силви Спасов и принцът на Гана, учредихме SUPERNOVA Art Foundation - английският клон на Фондация “Камбарев”. Изключително съм благодарна и на Княз Кирил, за цялата подкрепа през годините - невероятна личност и много скъп приятел. Преди 2 седмици в Лондон, направихме страхотна благотворителна вечер с две цели, като едната беше точно за подкрепа на децата от Украйна, чрез Фондацията на Чиро Орсини и на актьора Арманд Асанте. Има и една страхотна българска платформа #BG4UA, за която гарантирам, че е изключително прозрачна и чрез нея вече са събрани над 500 000 лева за украински деца у нас! Призовавам всеки, който иска да направи дарение за целта, да го направи точно там.

- Тази седмица имаше рожден ден. Какво би си пожелала с оглед на цялата ситуация около нас?
- Не обичам рождените ми дни! Когато станах на 30 преживях културен шок, който още ме държи (смее се). На първа страница на водещ вестник излезе: “Деси Тенекеджиева закръгли 30!”. Рожденият ден е поредният ден, в който си даваш сметка, че животът е супер кратък и ние не трябва да живеем с усещането за безсмъртие. Осъзнах, че не искам повече да отлагам нищо и затова не спя повече от няколко часа. Това е доста стресиращо и нездравословно, но ме прави щастлива, защото успявам да свърша повече неща. Имам приятели, които след 40 казват: “ОК, сега ще почиваме и ще обикаляме света”, но за мен е важно да се чувствам щастлива не само с личните ми успехи, но и да помагам на някой друг да е щастлив. За съжаление, една мечта не се сбъдва с лежане и с поствания в социалните мрежи, а трябва много работа и да зачеркнеш голяма част от личния си живот. Ако взема да лежа на някой плаж по цял ден - най-интересното, което може да ми се случи е някоя чайка да ме нацвъка. (Смее се.) 

- Би ли разказала за някой от най-незабравимите ти рождени дни?
- Няма да забравя точно този тридесети мой рожден ден. Тогава бях заедно с Васко Петров и направихме огромно парти. В един ресторант събрахме огромна част от всичките ни приятели, а аз мисля, че няма нищо по-ценно от това. Това най-много ме радва и на Церемониите, защото живеейки в чужбина от 7 години поддържам контакт с малък кръг от хора, а там ги виждам всичките. Нели Беширова е един от ангелите в живота ми - невероятен приятел и партньор и срещите с такива личности осмислят живота ти.

- Да очакваме ли от теб нови филмови роли?
- 100% приоритет за мен е филмът „ The Wheels of Heaven”, в който ще играя, но по-важното е, че съм му и продуцент с новата ми компания Black SEA film. С британският хитов режисьор Бен Чарлз Едуардс започваме снимки на 1 юли. Екипът е невероятен. Сред актьорите е Гари Стреч - легендарен британски шампион по бокс, холивудски актьор и един от любимите на Оливър Стоун в “Александър”. Участват още няколко световни звезди, които ще обявим скоро. Главни роли от българските актьори имат младите и мега талантливи Елеонора Иванова и Димитър Николов - носител на Наградата за Полет в Изкуството. Иво Димчев също има сериозна и интригуваща роля. Изненадите са много.. Филмът е психологически трилър - за вярата, за доброто и злото и е с много силна история.

- Единственият мъж, с който си минавала под венчило е големият ни режисьор Стоян Камбарев, който ни напусна през 1998-ма година. Как се случи тази голяма любов между вас? 
- Когато се срещнахме бях едва на 20 години, а той на 38, но това са тези метафизични срещи, на чисто енергийно ниво, които са необясними и кармични. Стоян ме видял първо по време на стачка срещу Лукановото правителство, след това специално ме е издирвал, за да ме гледа във ВИТИЗ на един изпит, но и тогава не се запознал с мен. Чак след това Чочо (Попйорданов-б. а.) ни събра в Малък Градски Театър “Зад канала”. Още влизайки в тогавашния джаз клуб там, някаква концентрирана сила и енергия ме накара да се обърна и видях прекрасен човек с брада, който ме гледа.. Срещнахме погледите си и това се оказа... режисьорът на любимият ми спектакъл “Завръщане у дома”! 

- Как те промени той и каква е причината да си участвала само в един негов спектакъл? 
- Това, за което винаги ще съжалявам, са детинските ми скрупули да отказвам да работя с него, за да не коментират хората, че Стоян е подпомогнал кариерата ми! И реално, за всичките 7 години, в които бяхме заедно, съм участвала само в “Три сестри” и то чак след като разбрах, че той си отива и... за да прекараме повече време заедно на този свят. И само с “Три сестри” научих необятни неща... Заедно споделяхме и философията, че изкуството не се прави за другите, а за този, който го създава, макар че публиката е крайният бенефициент. Ако първо мислиш дали ще се хареса, как ще се възприеме и дали ще се продаде - това просто е менте...

- След като си била женена за такъв мъж, не е ли много трудно да намериш някой, който да се доближава до него?
- Трудно е, може би заради това не съм пристъпила към друг брак, въпреки няколкото големи любови. Аз съм обичала с цялото си сърце всеки един мъж, с който съм била и не съжалявам за нито една връзка в живота ми. Никога не съм си казвала, че няма повече да се женя, но и никога това не ми е било цел. Някои от връзките ми са се проваляли, защото не съм искала второ дете, но аз имам много силна връзка със сина ми Йосиф. Той завърши вече и магистратура бизнес и финанси в Университета в Шефилд, а сега работи в световна финансова компания.

- Напоследък свързват името ти с това на режисьора Бен Едуардс. Той ли е мъжът до теб?
- Бен Едуардс е най-близкият ми човек в Англия. Нищо повече няма да кажа. Щастлива съм, че успях да запазя прекрасни отношения с няколкото мъже, с които съм имала сериозна връзка. Останах много близка с Ники Неделчев - невероятен човек и страхотен меценат и ерудит. С Миро и с Васко Петров имам същите отношения. Те всички подкрепят и Фондацията ни. С малкото важни любови в живота ми имаме връзка, която е неразрушима.

- Твоята ярка и характерна визия също допринесе за успехите ти, като дори бе избрана за едно от лицата на дизайнера Жан-Пол Готие за няколко години. Трудно ли се реши да коригираш носа си, въпреки че разликата е незабележима?
- Случи се преди две години и малко хора виждат промяна. Винаги съм била категорично против да пипам каквото и да било по себе си, въпреки сериозните проблеми с дишането ми, след цели три счупвания на носа ми, които преживях някак (смее се). Но нещата се задълбочиха и отидох на консултация при доц. Венци Цветков, с надеждата да ми предложи лека вътрешна лазерна интервенция за изправяне на вътрешната преграда. След като ми обясни подробно, че без сериозна реконструктивна операция нищо няма да постигна, аз избягах със 100 км. в час, захвърляйки мечтата ми да мога да дишам през носа си. Но Съдбата се намеси и само след месец, паднах зверски и се пребих буквално с колелото - адски болки, пукнати ребра и с месеци насинена. Спомням си, че стоях разревана в банята - с тежък кръвоизлив от носа, след четвъртото му сериозно чупене - повръщах кръв и се наложи спешна операция.. Истината е, че на мен продължава да ми е трудно да се възприема така, въпреки че носът ми е различен само в профил.. А и бях обещала на Ерманно Олми и на акад. Светлин Русев никога да не си правя естетическа корекция, защото те бяха влюбени във визията ми.

- Холивудската звезда Уинона Райдър също е била сред кандидатките за ролята на Мария Медичи, в лентата на легендарния режисьор Ерманно Олми “Занаятът на оръжията”. Как успя да пребориш огромната конкуренция и да спечелиш тази роля?
- Да, за мен това пак е знак от съдбата, избра ме от над 2000 актриси. Уинона лично е писала на Олми - колко иска тази роля. Стоян Камбарев и Ерманно Олми са двамата мъже, които преобърнаха живота ми и представата ми за изкуството, за всичко. На 70 години, Олми идва в България, след като вече си беше избрал италианска актриса за ролята на Мария Медичи, за да търси тук нови локации за филма. И съвсем случайно подписвайки с Христо Живков за главната роля, попада на моя снимка от друг филм, където съм с тъжни, насълзени очи и казва: “Искам незабавно да докарате това момиче!”. Срещнахме се и след 40-минутен незабравим разговор, Олми ми каза, че ще се видим много скоро. Този филм е знаков в живота ми - с Официална селекция за Златна Палма в Кан, спечели приза за най-добър Европейски филм, цели 9 награди “Давид на Донатело” и много още други. Това отвори вратите за голямото кино пред мен. Но аз съм сигурна, че още големи неща тепърва ми предстоят. Работим сериозно по въпроса и вярвам в това.

- В какво вярваш и имаш ли си любима мисъл?
- Вярвам в себе си. Вярвам и в истинското приятелство. Много обичам в тази мисъл: “Животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове за нещо друго”.

Нашият гост

Известната актриса Деси Тенекеджиева е родена във Варна, където завършва Езиковата гимназия “Фредерик Ж. Кюри”. Тя говори перфектно английски, руски, френски и италиански, което є помага много във филмовата кариера. Най-голям успех є носи ролята на Мария Медичи във филма на големия италиански режисьор Ерманно Олми - “Занаятът на оръжията”, отличен с множество международни награди. Тя се е снимала в над 40 филмови продукции - български и чужди и е работила с някои от най-популярните ни режисьори като Иван Андонов, Георги Дюлгеров, Пламен Масларов, Илиян Джевелеков, Ивайло Джамбазов и Стоян Камбарев, с който се запознава още като студентка в НАТФИЗ. Двамата се женят, когато тя е само на 20 години, а синът им Йосиф се ражда година по-късно. Стоян Камбарев напуска този свят през 1998 година, само на 44 години. Десет години по-късно, Деси създава Фондацията за изкуство “Стоян Камбарев”. Наградите за Полет в изкуството, организирани от Фондацията, имат за цел да подпомагат младите български творци и таланти.