Джанлоренцо Бленджини - Сребърният треньор

Успехът има много бащи. А огромно постижение като сребърните медали на мъжкия национален отбор от световното първенство във Филипините със сигурност е резултат от твърде много отборни усилия, за да се припише на един човек. Не е нито само на играчите или родителите им, нито само на първите им треньори или на спортните ръководители, въпреки че всички те са основните “виновници” за това място до световния връх...

И все пак когато един отбор губи, обикновено виновен е треньорът. Затова и при успех той би следвало да получи основна част от признанието. Още повече, че Джанлоренцо Бленджини със сигурност е с основната заслуга за “възмъжаването” на тази селекция, която и преди него посягаше към върховете. Няколко от играчите бяха част от “най-добрата фирма” на Мартин Стоев, който в един момент изглеждаше като логичният избор за национален селекционер, но от БФ Волейбол предпочетоха Бленджини. И ето, че италианският специалист оправдава доверието

При това условията към Кико са доста ограничаващи. За разлика от повечето водещи волейболни треньори в света, той няма право да води клубен тим, което е лично изискване на президента на федерацията Любо Ганев. Вместо това Бленджини е задължен да работи заедно с останалите селекционери в националните отбори за подрастващи и дори с клубовете за въвеждането на интегрирана система за подготовка на младите волейболисти.

С това централата се опитва да извлече максимума от програмата на ФИВБ за развитие на волейбола, по която се изплаща и заплатата на треньора. Тя не е малка - 160 000 долара годишно, а за България явно е ред да се учи на този спорт, на който преди време е учила италианците. При това не е само селекционерът на мъжете, доскоро начело на жените по същата програма бе Лоренцо Мичели, помощникът на Бленджини - Франческо Кадеду вече има стаж в два клуба у нас, а Левски, който е най-успешният клуб в България в последните години, почерпи ноухау от Ботуша с Андреа Буратини, който ръководеше школата в продължение на 7 години. Времената се менят, лежането на стари лаври не помага и никога не е лошо да се научиш на нещо. Лошо е, ако резултатите са лоши...

Бленджини е и поредният италианец начело на “лъвовете”, като първият - Силвано Пранди, бе последният извел ги до медал от голямо първенство - европейски бронз през 2009 г. А след това тимът бе воден и от Камило Плачи. Бленджини обаче изпъква като треньор от новото поколение, работи както “на терен”, така и със статистически данни и информационни масиви, каквато е все по-честата практика във всички спортове. Подходът му е на изряден професионалист, който изисква от играчите пълно вписване в плана. Но и някак успя да съхрани типичната за българския волейбол емоция, която толкова често е качвала на крилете си отборите ни към големи постижения. При все това държи в нито за миг силните чувства да не надделяват, особено в разгара на решаващите моменти от големия турнир. Може би това помогна на тима ни да прескочи вечното “проклятие на полуфинала”, което толкова често е оставяло България в малкия финал. Да, беше ясно, че представянето ни е огромен успех още след великия обрат от 0:2 до 3:2 срещу САЩ, но няма как да изведеш играчите срещу Чехия с мисълта, че вече са си свършили работата...

“Давам си сметка, всички си даваме сметка докъде стигнахме, в следващите дни ще придобием представа за мащабите на това нещо - призна наставникът при тържественото посрещане на “лъвовете” у нас. - Всички състезатели трябва да са горди с това, което направихме. Това беше продължение на процеса, който започнахме преди една година. Сега трябва да се насладим на момента, но и да запазим самообладание. За първи път си дадох сметка, че нещо може да се случи още преди година, когато избрах един по един тези играчи. Имах възможност да чуя и чуждо мнение, но в крайна сметка аз ги избрах един по един. Разполагам с много специална група. Ако ме питате конкретно кога усетих, че нещо може да се случи на мондиала, то това беше полуфиналният мач, който успяхме да спечелим. Това беше моментът. Най-ценното е да се съберат плодовете на труда на момчетата”.

Целта остава Лос Анджелис 2028 

Бленджини преизпълни очакванията за лятото на 2025 г. с второто място на световното първенство, но условията по ангажимента му остават същите. Целта пред италианеца е да класира националите за олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г., а квотите ще се разпределят в следващите години - чрез класиранията на големите първенства и ранглистата на ФИВБ.

“Сега за нас остава като голяма задача да не променяме генерално нищо като отношение към работата - наясно е Бленджини. - Започва най-трудното, всички ще се страхуват от нас. Не мога да кажа къде е лимитът, но не трябва да променяме целите и да запазим този ценен баланс на отношение на всички. Да продължим да работим по същия начин, за да продължаваме да се развиваме. Момчетата дадоха над сто процента от възможностите си и това трябва да бъде техният подход и от тук нататък”.

Не ми даде да поздравя играчите

Основната работа на селекционера Джанлоренцо Бленджини беше да промени манталитета на момчетата и да направи така, че да започнат да си вярват, че могат да побеждават. След мача с Щатите, исках да поздравя играчите, но Бленджини ми каза да си тръгвам. Още след победите над Германия и Словения, той каза, че няма да пише и отговаря на никого, докато не свърши първенството... Винаги съм бил оптимист, знаехме, че тези резултати ще дойдат с привличането на Бленджини. откраднахме много неща от Италия, организацията във федерацията, организацията в учебно-тренировъчния процес.

Любо Ганев, президент на БФ Волейбол

Не само ги тренира, но и ги учи

Той не само ги тренира, а ги учи какво е необходимо от едни талантливи деца да станат успешни мъже във волейбола. Бленджини заслужава единствено адмирации за това, което направи не само на световното, но и в подготовката. След един международен турнир в Анталия го попитах: “Защо ги водиш на лагер в жегата в Пазарджик? А той ми отговори: “Не можех да си поема въздух, за да водя тренировките, но нито едно от момчетата не се оплака, не измрънка, не се отказа, не се спести. Това са моите хора”.

Владо Николов, президент на вк Левски, баща на Александър и Симеон Николови

Намери войниците за битка 

Изборът на треньор бе ключов ход от страна на БФВ. Дългосрочното ангажиране на такъв специалист започна да дава резултати. Кико се ангажира на 100% с това предизвикателство и започна да работи здраво още от първия си ден в България. Следеше развитието на всеки талантлив български волейболист през сезона, поиска да има широка селекция от състезатели в началото на подготовката. Създаде конкурентна среда и определи правилата, по които трябваше всичко да се случва. Намери войниците, с които тръгна на битка.

Николай Иванов, директор на националните отбори