Труд
Автор:
Труд онлайн
Европа трябва да „се активизира и да поеме по-голяма роля“ във финансирането на Украйна във войната ѝ срещу Русия, заяви в неделя Джей Ди Ванс, вицепрезидентът на САЩ.
В интервю за Fox News той бе категоричен, че американците са „уморени“ да харчат данъчните си долари в чужбина и че Вашингтон е „приключил с финансирането“ на Киев.
„Ако толкова много ви е грижа за този конфликт, трябва да сте готови сами да участвате в по-директен и по-съществен начин във финансирането на тази война“, каза той.
Коментарът му дойде на фона на нов опит от страна на европейските лидери да изградят единна отбрана зад Украйна, след като президентът Тръмп намекна, че може да сключи сделка с президента Путин, което може да означава, че Украйна трябва да отстъпи територия.
Ясно е обаче, че дори да остане непоколебима в дипломатическата си позиция, Европа няма силата да подкрепи Киев в договарянето на благоприятни условия в бъдещо мирно споразумение или в прилагането на прекратяване на огъня.
Така наречената „коалиция на желаещите“ – многонационални сили, водени от Обединеното кралство и Франция, предназначени да подкрепят Украйна и потенциално да наблюдават прекратяването на огъня – изглежда много малко вероятно да отговори на първоначалните надежди на сър Киър Стармър за 64 000 войници на територията на Украйна.
Кремъл също така заяви, че няма да приеме западни войски в Украйна, предупреждавайки, че тяхното присъствие може да предизвика нова световна война. Дори ако Путин се съгласи с това условие, европейските министри на отбраната заявиха, че „няма шанс“ да съберат 10 000 войници. Дори 25 000 военни, събрани със съвместни усилия, биха „били трудно постижими“, съобщи The Times през април.
„Русия разполага с 800 000 войници“, каза на европейските си колеги Довиле Сакалиене, министър на отбраната на Литва. „Ако не можем да съберем дори 64 000, ние не изглеждаме слаби, ние сме слаби.“
Тази бройка е далеч под оценката на Зеленски, който през януари заяви, че 200 000 войници, ще са необходими за надеждно налагане на мир по обширната фронтова линия на Украйна, както и за предотвратяване на нова руска атака след всяко споразумение за прекратяване на огъня. Експертите пък казват, че ще са нужни 600 000 военни.
Групата се състои предимно от европейски страни и страни от Британската общност.
Досега Обединеното кралство и Франция са единствените страни, които са предоставили определен брой войски. Финландия е загрижена, че всяко разполагане би „разводнило“ собствената ѝ гранична отбрана, докато Полша, Испания и Италия ясно заявиха, че няма да изпратят войници. Естония заяви, че може да е готова да изпрати само бойно подразделение от сухопътни войски с размерите на рота.
Досега предложенията са възпрепятствани от недостиг на работна сила, политическо нежелание и логистични пречки около правилата за ангажиране в случай на руска атака.
Финансово Европа изпревари САЩ като най-голям доставчик на помощ за Украйна през юни, с около 72 милиарда евро военна помощ в сравнение с 65 милиарда евро на САЩ, според „Ukraine Support Tracker“ на Института Кил.
САЩ обаче са предоставили най-сложното и смъртоносно оборудване, включително усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана и прецизни боеприпаси. Голяма част от помощта на Европа финансира закупуването на произведени в САЩ оръжия, което подчертава зависимостта ѝ от страната.
Зеленски заяви през януари, че около 40% от оръжията на Украйна идват от САЩ, около 33% са произведени в страната и по-малко от 30% идват от Европа.
Русия разчита до голяма степен на собствените си ресурси, подкрепени от партньорства с Китай и Иран. Северна Корея е доставила между девет и 12 милиона артилерийски снаряда и ракети от 2023 г. насам. Пхенян отделя близо 16% от държавния си бюджет за отбрана, пропорция, несравнима с никоя европейска държава.
Миналата година членовете на ЕС похарчиха 326 милиарда евро за отбрана, около 1,9% от БВП - 30% увеличение от 2021 г. - но САЩ похарчиха близо 1 трилион долара, или 3,4% от БВП.
За да преодолее разликата, ЕС стартира план за готовност на стойност 800 милиарда евро, целящ модернизиране и интегриране на военните способности. Но напредъкът е бавен, възпрепятстван от фрагментирани индустрии, политически разделения и липса на обща стратегия.
ЕС наложи 14 кръга икономически санкции на Русия от 2022 г. насам, замразявайки активи на руската централна банка на стойност над 200 милиарда евро и намалявайки вноса на енергия. Русия обаче се адаптира, като задълбочи търговските си връзки с Китай, Индия и други незападни партньори, докато обещанието на Тръмп да наложи осакатяващи вторични тарифи на купувачите на руски петрол до голяма степен не се материализира.
Европа би могла да предложи стимули, като например размразяване на руски активи, като разменни монети при всяко споразумение. Това обаче зависи от това Путин да предпочита преговорите пред продължаването на войната - нещо, което далеч не е сигурно.
След извънредна среща на върха в събота, организирана от Дейвид Лами, министър на външните работи, с Ванс и висши европейски и украински служители, Кая Калас, ръководител на политиката на ЕС, заяви, че планира да свика извънредна среща на външните министри на ЕС.
„САЩ имат силата да принудят Русия да преговаря сериозно“, каза тя, и всяка сделка „трябва да включва Украйна и ЕС“.
Калас определи преговорите като въпрос не само за сигурността на Украйна, но и за тази на цяла Европа.
Европейските дипломатически усилия са значителни, но без военна подкрепа рискуват да бъдат символични. Способността за поддържане на териториалната цялост на Украйна зависи от трайния ангажимент на САЩ за оръжия, войски и политическа воля.
