Дзиди Мадзиа, най-известният писател в Китай днес, пред “Труд”: Поетът е като гордата птица орел

П.Е.Н. център България представя видни писатели от цял свят

Известната наша белетристка Здравка Евтимова, председател на П.Е.Н.-център България, се завърна от участие в Международната програма на Литературна академия „Лу Шун”, в Пекин, Китай. В тази рубрика ще се срещате със значими фигури от световната литература.

- Г-н Дзиди Мадзиа, вие сте поет, познат и обичан в много страни по света. За нас, българските читатели, би било много интересно да научим какво е отношението Ви към българската литература и виждате ли възможности за развитие на литературно сътрудничество между Китай и България?

- Още в младежките си години имах възможността да прочета в превод на китайски език стихотворенията на прекрасния български поет Никола Вапцаров. Неговият искрящ талант, смелостта му, поетическата му мощ дълбоко ме впечатлиха и оставиха назаличим спомен в съзнанието ми. Според мене Вапцаров е поет, с когото може да се гордее всяка страна по света. Чятях жадно и стихотворенията на Иван Вазов. Още си спомням за тях. Изключително впечатление ми направиха разказите на Елин Пелин - топлотата, страстта, обичта, с които той описва труда и неволите на българските селяни в началото на ХХ-ти век. Елин Пелин е един от световните майстори на разказа. Бях щастлив, че съм прочел прозата на този голям и светъл писател. Неговото творчество отвори очите ми за тази част на света, за българите, за което продължавам да съм благодарен. В тази светлина аз съм дълбоко убеден, че литературите на нашите народи биха се обогатили взаимно, ако се развие литературно общуване между нашите страни.

- Като поет вие принадлежите на Китай, на своя народ Ий и на света. Тази година при получаване на наградата „Тадеуш Мичинский” в Полша казвате: „Истинският поет е чужд на нарцисизма”. Бихте ли разкрили виждането си за това как израства един поет?

- Никъде в света няма училище или университет за поети. Основното е талантът - човекът или се ражда с поетичен талант, или такъв му липсва. Но наличието на талант не е гаранция, че човекът може да израсне като поет. Необходимо е той да се развива, за обогатява културата си, да не се стъписва пред трудности, да се гордее със своя произход и в същото време да бъде изпълнен с респект към постиженията на другите народи. Това може да се случи единствено ако поетът непрестанно чете, запознава се със световните постижения в поезията, анализира и обича творбите на поетите от различни страни в света. Необходимо е и да има възможност да се обогатява, да обменя мисли с други творци - в това виждам и ролята на литературната академия „Лу Шун” в Пекин. Тук поканените млади поети слушат лекции по литература, икономика, социология, история, тук се организират литературни четения. Общуването между творци е мощен фактор, който ги обогатява и вдъхновява за създаването на нови произведения. Най-добрият учител на поета е животът - стига поетът да живее достойно, да се образова всеки ден, всеки час. Защото знанието е най-благоприятната среда за развитието на таланта. Тук се фокусира ролята на литературната академия „Лу Шун” в Китай.

- Вие пишете за своя народ Ий, същевременно литературната критика изтъква мястото ви като един от най-талантливите и оригинални творци в съвременен Китай. Как бихте обяснили тази връзка - обичта на етническата група Ий към поезията Ви и признателността на хората от огромната страна за написаното от Вас?

- Поетът създава произведенията си за своя народ, за хората, които познава издълбоко, които обича и от които се е учил, на които се е възхищавал. Но тези хора от родината му са част от света, част от великия кръговрат на живота. Ще ми се да ви разкажа за притчата на моя народ за поета - народът Ий вярва, че поетът е като гордата птица орел. Орелът се носи високо в небето и вижда света, знае какво се случва, известно му е къде реката отвежда водите на извора. Но орелът всеки път се завръща в гнездото си - така поетът се завръща и се чувства най-истински при своя народ. Колкото по-богат е опитът на поета, колкото повече усилия е положил да се образова, да познава процесите в света - да чете исторически трудове, социологически изследвания, да обогатява кръгозора си, толкова по-достоен и по-полезен е талантът му за неговия народ, за цялата негова страна. Защото в крайна сметка талантът на поета е мощен, когато създава добро, когато вдъхва вяра в бъдещето на своята страна. Така например Никола Вапцаров е велик поет не само за България, но и за целия свят. Същото бих казал за прекрасния неизчерпаем талант на разказвач на Елин Пелин.

- Как бурното икономическо и технологично развитие на Вашата страна влияе върху способността ви да творите поезия? Върху какво работите сега?

- През последните тридесет години Китай постига безпрецедентно икономическо развитие, което поражда чувство за сигурност и широки възможности в нашата страна. Това дава основание на Централното правителство да създаде и предприеме осъществяването на крупна икономическа програма за ликвидиране на бедността в Китай до 2020 г. Тази програма върви към своето успешно осъществяване - десетте писатели от цял свят, гости на Литературната академия „Лу Шун” през 2019 г., имаха възможност да видят многобройните нови къщи, които правителството изгражда и предоставя на хората. Това мащабно развитие е основата, която създава възможности съвременните поети и писатели, критици и учени в сферата на езика и литературата в Китай да се срещат в академията „Лу Шун”, да слушат лекции, да обменят мисли помежду си, като по този начин обогатяват своето творчество. В момента работя върху дълга поема, която отразява преживяванията и чувствата на моя народ Ий - народ с богати исторически традиции, датиращи отпреди 3000 години - как това интензивно развитие се отразява на живота на моите съотечественици. Именно тук виждам своята роля и отговорност като поет - да им внуша мощ и увереност, че чрез упорит труд, знания и последователност утре животът ще бъде по-светъл, по-щедър от вчера.

Нашият гост

Дзиди Мадзиа е китайски поет, чиито произведения са преведени и публикувани в повече от тридесет страни в света. Роден е през 1961 година в Сичуан, Китай, и принадлежи на етническата група Ий. Литературната критика го изтъква като един от най-талантливите и оригинални поети на съвременен Китай. Неговият учител е известният поет Ай Чин, който открива таланта на младия Дзиди Мадзиа и подкрепя неговото литературно развитие. Вниманието и на читателите, и на критиката е привлечено към Дзиди Мадзия през 1986 г., когато е публикувана неговата първа стихосбирка „Песен за любовта”. Тя печели националната награда за поезия на Китай през същата година. През 2016 г. Дзизи Мадзия печели „Омир - Европейска награда за поезия и изкуство”. В Китай са публикувани десетки негови есета. Името му е познато на ценителите на поезията във Франция, Австрия, Полша, Аржентина, Чешката Република, Германия, САЩ, България (стихосбирката „Идентичност”, 2018 г., изд. „Захари Стоянов”), Венецуела, Колумбия, Италия, Русия, Австрия и други страни, където са публикувани негови стихосбирки. През 2017 г. Дзиди Мадзиа печели наградата за поезия на Кеймбридж юнивърсити, Великобритания. Той е председател на Литературната академия „Лу Шун” в Китай.