Добри Митрев, АОБР: Рекордно ниският резултат на България в Индекса за възприятие на корупцията е сигнал за системен проблем

Вече не може да бъде обясняван с временни политически кризи или външни фактори, заяви председателят на Асоциацията на организациите на българските работодатели

За бизнеса в България рекордно ниският резултат за страната в Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г. е сигнал за дълбоки проблеми, които вече не могат да бъдат оправдани с външни фактори или временни кризи. Заради корупцията милиарди левове годишно са загубени за икономиката под формата на по-нисък растеж и неефективно разпределение на ресурсите.

Това коментира председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Добри Митрев пред БТА във връзка с данните от годишния Индекс за възприятие на корупцията през миналата година, публикувани днес от международната организация „Трансперънси Интернешънъл“ (Transparency International).

Според тях, България бележи най-лошия си резултат от 2012 г., заемайки 84-то място от 182 държави с едва 40 от 100 точки.

„Резултатът е ясен сигнал за системен проблем, който вече не може да бъде обясняван с временни политически кризи или външни фактори. За бизнеса това означава по-висока несигурност, по-високи трансакционни разходи и по-ниска предвидимост на регулаторната среда. Когато една държава трайно се възприема като корумпирана, това се отразява пряко върху инвестиционния интерес, цената на капитала и готовността на компаниите да разширяват дейността си“, коментира председателят на АОБР Добри Митрев. 

Според него подобни резултати биха забавили България по пътя ѝ към ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). "Борбата с корупцията и върховенството на правото са сред ключовите критерии за членство в ОИСР", напомни председателят на АОБР. Класирането на България сред последните в организацията (последните позиции в ОИСР се заемат от Унгария - 84-та, Колумбия - 99-а, Турция - 124-та, и Мексико - 141-ва - бел. ред.) изпраща негативен сигнал към партньорите ни и поставя под съмнение реалния напредък по реформите, допълни той.

По думите му, ако тези тенденции се запазят, процесът на присъединяване може не само да се забави, но и да изисква допълнителни, по-тежки ангажименти от страна на държавата.

В отговор на въпрос дали се адаптира българският бизнес към корупционната среда, установена от проучването, и какви са загубите, Митрев изтъкна, че коректният български бизнес не се адаптира, а плаща цената.