Доц. Красимир Минкин, неврохирург: Дълбоката мозъчна стимулация забавя Паркинсон

Постига се подобрение при 90-95 на сто от болните

Устройството прилича на пейсмейкър

Паркинсоновата болест засяга около 15 000 души у нас. Всяка година се откриват 1300 нови случая. Докато в по-млада възраст мъжете преобладават, след 65 повечето пациенти са жени. Симптомите на това неврологично заболяване са забавени движения, тремор на тялото в спокойно състояние, скованост в мускулите, загуба на равновесие. В напреднал стадий болните не могат да се придвижват и да вършат ежедневни дейности като самостоятелно хранене, закопчаване, връзване на обувките.

Макар прогресиращото дегенеративно заболяване да няма дефинитивно излекуване, съществуват няколко метода за лечение, които се реимбурсират от НЗОК. Един от тях, който се прилага в късната му фаза - дълбока мозъчна стимулация (ДМС) - е поет от здравната каса от 2019-а, след 6-годишни усилия от страна на нашите лекари. Той представлява имплантиране на невростимулатор, който подава електроимпулси към мозъка и премахва неприятните симптоми на болестта.

“Устройството действа по подобие на пейсмейкъра за сърце, но с тази разлика, че електродите не отиват до сърцето, а до мозъка - обяснява доц. Красимир Минкин, неврохирург в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” - София. - Около 90-95% от пациентите са много доволни от метода, като в някои случаи е феноменално - човек, който не е можел да отиде на пазар или да се придвижи от едната стая до другата, може не само да се грижи за себе си, но и отново да работи. Защото големият проблем при тези пациенти е “замръзването” - то е травмиращо, унижаващо, пречи на нормалния им живот.”

Критериите един пациент да бъде подложен на ДМС са заболяването да е поне от 5 години и лекарствата вече да не му действат. Преди операцията се извършват редица тестове и изследвания от екип невролози и невропсихолози, за да се види дали стимулацията ще има нужния ефект. Възрастта на пациента също има значение - в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” не прилагат метода на пациенти над 75 години.

“Самата имплантация има няколко етапа, най-важното е да се знае, че не е някаква болезнена, не е и голяма неврохирургична интервенция. Ние забавяме болестта, не я спираме. Все още не е измислен метод, който да спре паркинсоновата болест. Но ако сте на мястото на пациент с Паркинсон, това е огромна полза - ако човек може да спечели десет години, в които да живее много, много по-добре, отколкото без ДМС”, добавя доц. Минкин.

“Хората свързват Паркинсона с тремора, но той е нещо много по-страшно. Застиваш и нищо не подлежи на контрол в тялото ти, нищо. Не можех да се облека в някои моменти, да си обуя обувките, да направя крачка. С пълното съзнание усещаш, че отпадат функции от теб. Животът ми се разпадаше, страхувах се, че децата ми губят майка си”, разказва учителката Маргрет Добринова, която е един от най-младите пациенти с паркинсонова болест у нас. Заедно със своя лекар - доц. Красимир Минкин, тя участва в кампанията “Открито за Паркинсона” на Института за здравно образование. В нея чрез видеоистории са показани съдбите на пациенти с напреднал Паркинсон, които живеят с ДМС. Маргрет например се е върнала към професията си на учителка. Днес тя няма тремор. Отново може да излезе с приятелки, без да се притеснява, че може да “замръзне”. И призовава всички в нейното състояние да си дадат шанс и ако са подходящи за ДМС, да се подложат на нея без колебание.