Смята се, че ще променят изцяло подхода в лечението
Базирани са на малки молекули - JAK инхибитори
Витилиго е автоимунно състояние, причиняващо депигментация на кожата в различни части на тялото. То възниква, когато имунната система атакува и унищожава меланоцитите - кожните клетки, произвеждащи меланина, който придава на кожата цвят. Състоянието е известно и като левкодерма или болест на белите петна. Засяга около 1% от населението по света. Може да се развие на всяка възраст, но петната обикновено се появяват между 10 и 35 години. Понякога се отключва на по-ранна възраст или след 45-ата година, обяснява д-р Красимира Йорджева, завеждаща Отделението по дерматология в МБАЛ “Д-р Тота Венкова” в Габрово. През целия месец юли тя консултираше безплатно деца с витилиго между 6 и 12 г. от цялата страна.
Витилигото в детска възраст е свързано най-вече с друго автоимунно заболяване като захарен диабет тип 1, болест на Адисон и нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Обикновено състоянието започва с няколко малки бели петна, които могат постепенно да се разпространят по тялото. Те често тръгват от ръцете, предмишниците, краката и лицето, но могат да се развият във всяка част от тялото, включително лигавиците (влажната лигавица на устата, носа, гениталните и ректалните области), очите и вътрешните уши. Понякога по-големите петна продължават да се разширяват и разпространяват, но обикновено остават на едно и също място с години. Понякога има сърбеж преди депигментацията, но без парене или болка. Засегнатите имат също сребристи, сиви или бели косми по тялото.
Витилигото е предимно козметично заболяване, но то може да доведе до други автоимунни болести и депресия.
В повечето случаи витилиго е предимно козметично заболяване, но то може да причини по-голяма чувствителност към слънчевата светлина, аномалии в ретината и вариации на цвета на ирисите, автоимунни заболявания като диабет и анемия, ниско самочувствие, безпокойство или депресия.
Известно е, че витилиго се причинява от липса на пигмент, но не е ясно на какво се дължи тази липса. Възможно е това да е автоимунно състояние - имунната система възприема погрешно здравите клетки като чужди, които могат да причинят вреда, и развива антитела, за да ги унищожи. Генетични промени също могат да са сред евентуалните причини - има над 30 гена, които могат да увеличат риска от развитие на състоянието. И стресът е сред заподозрените - количеството пигмент, което меланоцитните клетки произвеждат, може да се промени при чест емоционален или физически стрес, особено след нараняване. Фактори от околната среда като ултравиолетовата радиация и излагането на токсични химикали също могат да повлияят на функционирането на меланоцитните клетки.
Диагнозата витилиго се поставя след преглед при дерматолог с помощта на специална лампа с ултравиолетова светлина за разграничаване от други кожни заболявания. Възможно е да се направят кожна биопсия или кръвни изследвания.
“Лечението на витилиго е индивидуално и зависи от тежестта на заболяването, възраста на пациента, големината на петната и кои зони обхваща. Важно е да се започне още при поява на първите признаци. Най-често използваните лекарства са: локални кортикостероиди, локални калциневринови инхибитори, фототерапия, PUVA терапия, системни кортикостероиди, лазерни процедури”, изброява д-р Красимира Йорджева.
“До този момент стандартната терапия не винаги е достатъчно ефективна. В последните години се разработват нови терапии, за които се смята, че са много обещаващи и ще променят изцяло подхода в лечението на витилиго. Новите решения са базирани на малки молекули - Janus activated kinase /JAK/ инхибитори - таблетки и локални средства. За разлика от таблетките, локалните JAK инхибитори обикновено се понасят добре и имат добър профил на безопасност”, допълва д-р Йорджева.
Дерматоложката дава и някои съвети как хората с витилиго да се грижат за кожата си. При тях тя е изключително уязвима и трябва да се хидратира активно. На всяка цена да се защитава от слънцето. Засегнатите части на тялото е необходимо да се мажат със слънцезащитен крем с фактор 50 преди всяко излагане на слънце. Важно да бъде устойчив на вода и на размазване. При излагане на слънце трябва да се внимава с лосионите за автобронзиране. При сърбеж кожата не трябва да се чеше, а да се потърси медицински съвет за справяне с основните причини за дискомфорта.
Витилиго не се лекува с диета, но има хранителни вещества, които поддържат здравето на кожата. Богатите на антиоксиданти храни като плодове и зеленчуци, ядки и семена, зелен чай помагат в борбата с оксидативния стрес, свързан със загубата на пигмент. Често трябва да се следят и нивата на витамин D, тъй като намаленото излагане на слънце води до дефицита му. Появата на витилиго се свързва с недостиг на витамин B12 и на фолиева киселина, затова приемането им също е препоръчително.
При витилиго менюто е насочено към нормализиране обмяната на веществата, подсилване с витамини и възстановяване на психичното равновесие. Организмът трябва да се насити с тирозин, за активирането на който са необходими медни соли - нужни за образуването на пигмента меланин. За набавянето на тирозин се консумират тиквени семена и боб. Соли на медта се съдържат и в черния дроб на треската, в говеждия черен дроб, морските продукти, рибата, гъбите, бананите, вишните, ананасите, малините, също и във всички бобови култури и зелени листни зеленчуци. Заболелият е необходимо да приема витамини Е, В, С, никотинова и фолиева киселини, йод, цинк, желязо, манган. Препоръчителна е консумацията на каша от елда, смокини, пъпеши, круши, кайсии, къпини, орехи, корени целина и магданоз, съветва д-р Йорджева.