Д-р Стефан Митев: Българският лекар масово не чете да трупа нови знания

В медицинската практика у нас масово се подценява значението на теоретичната подготовка. Вместо това се разчита на личния опит, традицията и/или заповедите на шефа. Така е по-лесно. Но пациентите не получават оптималния резултат.

Така е и по-удобно за медицинските феодали. Те мразят мненето им да се подлага на съмнение. Мразят да им цитират  актуалните научно базирани препоръки, защото често не ги познават и спазват.

Много рядко може да срещнете лекар, който да започне отговора на зададен въпрос с "Европейските препоръки казват, че..." Далеч по-често ще попаднете на лекари, които обясняват взетите решения с "Тук така правим".

Много по-лесно е сляпо да спазваш указания на висшестоящите, отколкото да четеш ежедневно. Да, нужно е ежедневно четене, за да си наистина добър лекар. Който смята нещо различно, просто се заблуждава жестоко.

Стимули за четене няма. Запомнете го добре.

Ако даден лекар иска да изкарва максимално много пари, то трябва да отделя минимална до нулева част от времето си в четене.

Това е суровата икономическа логика у нас. Всеки час прекаран в четене е загубен за прегледи на конвейер.

Повечето знания няма да доведат до повече доходи, а точно обратното. В развитите държави се справят с проблема на теоретичната подготовка чрез продължаващо медицинско обучение.

Лекарите са задължени да посещават опресняващи курсове или други акредитирани събития с цел събиране на точки.

Понякога дори се налага полагане на теоретичен изпит за запазване на правоспособността (ресертификация). У нас няма нищо подобно. Важно е да го знаете.