Дъгата между Есен и Пролет

Тази дъга не е волтова, а поетична – но не по-малко заредена с напрежение: животът на поета Иван Есенски е свързан повече от 30 години с красива муза, носеща името Пролет. Двамата имат дъщеря Елица, съчетала характера на пролетните буйства и мъдростта на ронещия злато есенен дъб.

Повече от 150 почитатели на поезията и колеги писатели изпълниха залата с гигантските кристали в Музея „Земята и хората” на 21 ноември 2019, за да уважат тържеството за 70-годишнината на Иван Есенски – зам.-главен редактор на в. „Словото днес”, член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, изпълнителен секретар на Академията за европейска култура „Орфеева лира”.

Събитието се водеше от неговия събрат и близък приятел Димитър Милов: двамата са създали през годините своеобразен поетичен диалог, пишейки стихове на една и съща тема, като се репликират и цитират. Публиката аплодира най-известните творби от това творческо приятелство, а Димитър Христов връчи на Есенски Почетен плакет за заслуги към българската литература от името на Управителния съвет на СБП.

Беше представена и новата книга с избрани стихове „Доземи” (изд. „Мултипринт”, 2019), която авторът подари на всички присъстващи. В предговора Иван Есенски признава неизричани досега съмнения и притаени искрици надежда. Нека прочетем част от тях.

„Сред тихия звън на отлитащите секунди се чува примирена въздишка – започнал е листопадът. Вече не пресмятам предишните, а някога им се радвах. Броях отлитащите птици, сетне ги посрещах напролет. Зимите ставаха все по-дълги, но не можех да се помиря с мисълта, че лятото е свършило.

Лятото на сърцето – също.

Идваха и си отиваха жени. Оредяваха листопадите на любовта. Раздялата имаше острия вкус на есенна роса. Прибирах сенките на избледняващите силуети в паметта – пълнех прашните ѝ пространства с разкаянието на миналото. Човек няма вина, че се ражда с повторенията си...

Не търся опровержения повече. Пък и към песните посягах с надеждата, че ще отклонят мрака. „Всяка песен – въздъхва

Лорка, е едно затихване на любовта”. Затихваме преди да си поемем дъх. Щастието не е там, където ни няма – ние самите сме щастие. Ако се открием навреме.

Друго какво? Освен един поклон доземи: Бог беше милостив и щедър – родих се в най-прекрасната земя на света, вярната ми любов е до мен, поезията не ми изневери.

Предостатъчно за един живот.”

Поздрави към Иван Есенски поднесоха: Надя Попова (гл. ред. на в. „Словото днес”), проф. д-р Мюмюн Тахир (УниБИТ), Николай Шопов, доц. Михаил Малеев (директор на Националния музей „Земята и хората”), Атанас Капралов (директор на Националния литературен музей), Петър Динчев (гл. ред. на сп. „Читалище”), Нико Стоянов, Венцеслав Пейков и други колеги писатели.

„Стиховете ти изразяват най-доброто от националния ни характер – да бъдеш винаги с народа си... Плодовете на твоята жизнена есен светят в златните страници на българската поезия, а твоята годишнина е повод да ти кажа „Бъди честит!” – се казва в поздравителния адрес на Боян Ангелов, прочетен от Надя Попова.

„Когато става дума за висока литература, честност и искреност – става дума за Иван Есенски и неговото отношение към мене и към други колеги” – обобщи поетът Атанас Капралов.