Дългата ръка на Азиатския департамент

Опита се да ни обърне в "задунайская губерния"

Секретни инструкции, тайни донесения, поверителни писма, шифровани телеграми свидетелстват за огромна по мащабите агентурна мрежа 

Азиатският департамент е създаден през 1819 г. с указ на император Александър І. Има много дълга ръка, която стига чак до Австралия. Ние сме далеч по-близо в географията на организацията. Нейната цел е да ни обърне в "задунайская губерния" със заговори, метежи и политически убийства.

Напъните се оказват ялови и на 6 ноември 1886 г. Русия къса дипломатическите отношения с България. По това време директор на Азиатският департамент е Иван Алексеевич Зиновиев. Той допуска фатална грешка – оставя секретния архив в Генералното консулство в Русе. Със съхранението е натоварен чиновникът Михаил Якобсон. Инструкциите са чуждо око да не попада в документите.

Якобсон бил нещо сърдит на началниците. Опосква по-ценните книжа и през Румъния бяга в Лондон. Редакцията на стамболовисткия официоз "Свобода" се свързва с беглеца и му предлага да изтъргува откраднатото. "Подир малко време г. Якобсон, скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата", вади наяве какво се е случило Димитър Петков.

Бивш опълченец и кмет на София, той е заклет родолюбец. Втори след Стефан Стамболов в Народнолибералната партия. Викали му Свирчо, заради неговия вестник "Свирка", под чиято глава е отбелязано: "Лист за подсвиркване и подгавряне".

Какво се спотайва в архива?

Скандалният сборник

Секретни инструкции, тайни донесения, поверителни писма, шифровани телеграми свидетелстват за огромна по мащабите агентурна мрежа. В нея са оплетени именити люде от опозицията. Димитър Петков ги събира в сборник под заглавие "Документи из секретните архиви на руското правителство. Политиката на Русия към България от освобождението досега". На 8 януари 1893 г. "Свобода" хвърля бомбата от първа страница:

"Явяваме на всички, че книгата с документите, които доказват хайдушките действия на Русия спрямо България, както и това, че всички комплоти, бунтове, бъркотии, убийства и пр. са дело на руската дипломация – е вече отпечатана и тия дни ще се разпрати на всички ония господа, които са заплатили абонамента си за в. "Свобода". В частна продажба книгата няма да се пусне. Неплатившите годишния абонамент за в. "Свобода", тъй също няма да я получат."

Предупреждението, че скандалното четиво няма да излезе по сергиите, е рекламен трик. Томчето е пуснато на пазара с оригиналите на руски. "Ний оставихме документите нарочно на руски език – обяснява Петков – първо, защото по този начин тяхната точност ще се запази с всичката им канцеларска руска рутинност, и второ, защото у нас всички почти, които знаят да четат и се занимават с политика, разбират да прочитат и на руски език."

Паралелно "Свобода" ги публикува от брой в брой на български за ония, които не са полиглоти. Между 9 март и 28 април газетата се разграбва и удвоява тиража си. Всяка публикация е шамар за някой продажник.

Става ясно например, че Драган Цанков е чуждо оръдие още от 1884 г., когато седи на премиерското кресло. Тогава департамента го уговаря да работи за отричането на княз Александър Батенберг от българския престол. "Цанков изяви своята пълна готовност да изпълни искането на императорското правителство", сочи шифрована телеграма с дата 10 юни.

Драган Цанков е стара фурнаджийска лопата. Преди Освобождението тайно минава в лоното на католицизма и става емисар на Ватикана. След Освобождението се маскира като агент на православна Русия.

На 2 април 1886 г. директорът на Азиатския департамент информира от Петербург консула в Русе, че ще бъдат отпуснати средства за агитация против княза и правителството. "Потребните суми ще се дават в безотчетно рзпореждане на представителите на Народната либерална партия в София г. г. Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов", нарежда Зиновиев.

Тримата купени са ярки политически фигури. Покрай тях в мрежата попадат десетки по-дребни риби. Документите хроникират, че на Георги Геров са броени 8000 франка, Величко Пенчевич прибира 6400 франка, Пенчо Черковски слага в джоба 4000 франка, а родолюбието на Христо Иванов е стоплено с 6000 франка.

Агентите са наричани "рубладжии", но винаги са финансирани с твърда валута. Пролетта на 1886 г. Тома Кърджиев, бивш поборник и настоящ адвокат, влиза в русенското консулство. Откровено предлага да устройва конспиративни комитети. Азиатският департамент намира старанието му за похвално. За услугата Тома иска само 20 000 франка. Издайническа разписка уточнява обаче, че в крайна сметка прибира 45 000 франка.

Есента на същата година, когато Батенберг вече е детрониран, офицери от Шуменския гарнизон декларират, пред консула че са готови да се отрекат от правителството. Жертвата си оценяват на 50 000 франка. Дипломатът, който е агент под прикритие, използва повода и протяга дълга ръка. Началниците да пратят 100 000 за попълване на така наречения Окупационен фонд.

Пак по това време консулът е известен от барон Николай Каулбарс, че руското правителство гласи граф Игнатиев за опразнения престол. Чрез лицето Димитър Мантов да бъде сондиран регентът Стефан Стамболов. "Ако изпълнението на настоящата поръчка е съпроводено с парични разходи, то аз ви разрешавам да ги направите от сумите на Окупационния фонд в размер по ваше усмотрение", дава указание баронът в шифрована депеша.

Следната 1887 г. офицерите Петър Груев, Анастас Бендерев и Радко Димитриев възглавяват "Революционен комитет" в Румъния. Целта е преврат отсам Дунава. Това съзаклятие гълта 120 000 франка, като Груев и Бендерев отделно се разпореждат с 60 000. Заговорниците съумяват да вдигат бунтове в Силистра и Русе, които бързо са потушени.

На 2 юли 1887 г.  Азиатският департамент тегли калема да си види сметките. Изготвен е отчет с гриф "Тайно", според който за "организирането на народни движения в България" са потрошени 762 400 франка."Молодцы!", възторгва се самият император Александър ІІІ.

Едни автори приемат документите за достоверни, други ги смятат за фалшификат. Симеон Радев е по средата. "Ние мислим, че тяхното съдържание е вярно, но че Якобсон, който нямаше сега на ръка всичките документи, бе възпроизвел някои от тях на памет." Това е преценката на големия познавач на оная епоха.