Д-р Боримир Фурнаджиев: Силни емоции провокират обилно отделяне на слюнка

Обратният проблем е запушване на канала от песъчинка

Слюнкоотделянето е функция на слюнчените жлези, които са жлези с вътрешна секреция. По своя състав слюнката е основно вода, но в нея се съдържат и много клетки със защитна функция, обяснява  д-р Боримир Фурнаджиев, отоневролог, специализирал още фониатрия и психоанализа в Израел. Той е известен и като създател на рок група „Осем”.

Освен да овлажнява храната, предназначението на слюнката е и да започне да я смила още в устата. Затова и небцето в предната си част е твърдо, за да се притиска към него храната от езика и да се смачка, докато стане на каша при дъвчене. В този вид тя преминава по-лесно през хранопровода, който има три естествени стеснения, и като попадне в стомаха, по-бързо се разгражда от стомашните сокове.

Слюнчените жлези в устата и по челюстта са стотици. Понякога се случва да се запуши някоя от тях и да не може да се отделя слюнка. Причината е образуване на песъчинка, което се слува при инфекция или просто при слепване на различни вещества.

Диагнозата е сиалоаденит

Песъчинката не позволява да се отделя слюнка от жлезата, получава се подуване, а в някои случаи и голям оток, което налага да се сцепи подутината, за да се отстрани проблемът. В някои случаи песъчинката може леко да се избута с пръсти и да се извади от опитен специалист. Малко е неприятно и болезнено, но е по-добре от хирургична намеса, казва д-р Фурнаджиев, известен сред поппевците като доктор Бари – лекарят на звездите. Той самият е имал доста такива случаи.

Обратният проблем - обилното слюнкоотделяне, което всъщност е

защитна реакция на организма

може да се дължи главно на две причини. Първата е инфекциозен фактор, който може да попадне по канала навътре до слюнчената жлеза. И за да се справи тя с тази инфекция, започва интензивно слюнкоотделяне.

Втората причина може да е някакъв емоционален момент и това е доказано от психолози. На всички е известно, че като се заговори за лимон, за киселия му сок, устата на мнозина се пълни със слюнка. Същото се случва и при известните изследвания и опити на И. П. Павлов с кучето и условните рефлекси.

Обилното слюнкоотделяне или т.нар. саливация трябва да се свърже с общото състояние на организма и на жлезите с вътрешна секреция. Добре е да се провери психологичният и емоционалният статус на пациент с този симптом, препоръчва д-р Бари.

Когато човек е превъзбуден или притеснен, обикновено му се ходи до тоалетната, изпотява се обилно, зачервява се, пулсът му се ускорява, червата му къркорят и това са реакции на организма, за да се изчисти от ненужни течности и токсини.

Може да се каже, че този проблем се среща

по-често при жените

които са по-емоционални. Обилното слюнкоотделяне не е заболяване, а оплакване, симптом, нещо временно. Не е много често срещано, но е изключително неприятно.

Ако оплакването не премине от само себе си, добре е човек да се консултира със специалист, да се проверят слюнчените жлези или дали няма обща инфекция на носоглътката – вирусен или бактериален процес. Да се види за заболяване на сливиците, гноен процес, фарингит. Добре е да се провери и за някакъв алергичен или гъбичен процес. Трябва да се вземе намазка от гърлото, да се опипа слюнчената жлеза вътре в устата.

Т-клетки, произвеждани от сливиците, морят вируса на СПИН

„През 90-те години, когато се заговори по-масово за СПИН, японците откриха специфични клетки в слюнката, които нарекоха хелпери (от англ. help) или помощници, които са с формата на буквата Т. Оказа се, че те са изключително ценни, защото са  в състояние да убият ХИВ - вируса на СПИН. По това време ние, лекарите УНГ, спряхме да вадим сливиците, освен ако не е съвсем наложително“, спомня си д-р Бари.

„Причината е, че ако при ползване на обща чаша например, или някакви прибори с друг човек, носител на ХИВ, в устатата ти може да попаднат 200-300 вируса. А тези клетки в слюнката ще ги унищожат.

Произвеждат се от сливиците, които всъщност са лимфни натрупвания. Човек има 6-7 такива образувания на шията, наречени „Шиен лимфен пръстен на Н. И. Пирогов”, като две от тях са в устата. Сливиците се оперират, но само при определени условия, обикновено още в детска възраст. Последните години все повече колеги избягват да ги отстраняват именно заради тези Т-клетки“, уточнява отоневрологът.

Известно е, че сливиците са сериозна защитна бариера за организма ни. В устата на човек има какви ли не патогенни организми – открити са над 200 вида бактерии, вируси, гъбички по лигавицата на устата.