Елизабет Хърли: Има и приятни начини за горене на калории

 

Не правя драма за няколко качени килограми

Никога не подценявайте съня

Сексът може да ни подмлади

След като подслади зимните празници с „Коледа на Карибите“, превъзходната британска сирена Елизабет Хърли вдига настроението с качествената си лятна активност, свързана и с нейния бизнес с бикини. А скоро предстои да гледаме хубавицата от Хемпшир в два нови филма – хоръра „Piper“ и кримката „Строго секретно“.

И на 58 години лъскавата лъвица Лиз е в по-добра форма и по-женствена от повечето млади холивудски старлетки и определено напомня на красавиците от едни по-добри и естетични времена за киното и шоубизнеса като цяло.

Елизабет Хърли несъмнено е ориентир за нежност в тези трагикомични времена на трансджендър пропаганда, безполови и многополови делюзии. Тя започва своята кариера като модел и бързо става рекламно лице на множество престижни козметични марки, преди да се преориентира към киното. Хърли привлича вниманието с роли в страшно успешната шпионска пародия „Остин Пауърс” и палавата комедия „Дяволска сделка”. Тя бе и една от малкото британски звезди, които бяха за Брекзит и с това си навлече гнева на политически коректните и прогресивни маси.

- Лиз, вие сте лице и тяло на собствената си компания за бикини. Много жени ви смятат за пример за постигане на чудесна физическа форма, независимо от възрастта. Какви са тайните ви?
- Със сигурност не съм най-стриктната и дисциплинираната. Реших да не се ограничавам толкова и с годините определено ми е по-трудно да имам тази фигура. Но все още твърдо отказвам да стана фитнес фанатичка и да се обвържа със стриктни диети и тежки тренировки. Днес съм поне с 5 килограма повече, отколкото преди 20 години, но не ми пука.
В същото време не съм от жените, които се излежават и стоят на едно място за дълго време. Постоянно правя нещо. Предпочитам да горя калории, докато правя нещо извън фитнеса. Нещо практично като да разхождам кучетата, да кося ливадата, да подрязвам храстите, да плевя... А тайната на красотата е в семейния живот. За да остарееш добре трябва да си щастлив и позитивен. Не съм срещала много гневни и вечно ядосани хора, които изглеждат добре.

- Интересувате ли се от реакциите на хората, когато пуснете снимка по бельо или бански?
- Нали не сте си мислили, че ще започна бикини бизнес и ще се откажа да позирам по бикини? За мен е удоволствие да правя това, което правя и отзивите са фантастични. А и бизнесът се развива чудесно.

- Кои са най-странните ви срещи с фенове?
- Твърде много отделни забавни и странни случки съм имала през годините. Спомням си, че се чувствах особено интересно, когато в един момент започнах да получавам романтични писма от американски спортни звезди. Явно по онова време бяха научили, че съм необвързана директно ме питаха дали бих излязла с тях на по питие...

- Каква искахте да станете като малка?
- Винаги съм искала да бъда шпионин. Даже се чудя как от британското разузнаване така и не се свързаха с мен.

- А какъв съвет бихте дали на почитателите си за постигане на емоционална хармония и психологически баланс в това нестабилно в много отношения време?
- Ако трябва да съм напълно откровена, нямам на разположение някакво предложение за стриктна програма, протокол, организация или пък чудодейна формула, но определено се опитвам да поддържам баланс в живота си и знам, че това сега е едновременно по-важно, но и по-трудно. Колкото повече време прекарвам навън, толкова по-добре се чувствам. Всички сякаш се нуждаем от малко повече спокойствие, но за мен понякога е трудно да го постигна. Разбира се, любовта обогатява живота и ни прави щастливи. Знам от достоверни източници, че сексуалното привличане води до подмладяване. Няма как да подценим и стойността на съня. Качественото наспиване е ключово. Към това добавяме здравословна диета и вече сме на път да се справим със стреса. Поне при мен това са ключовите фактори.

- Има ли човешка черта, която ненавиждате?
- Може би леността. Говоря най-вече за мързеливото съзнание. Защото склонността към физически релакс е райско нещо. Всеки ден ставам рано да разходя кучетата си, но си признавам, че този ритуал е страшно изтощителен и не ми е любим. Насилвам се да го правя, защото така трябва.

- Имала ли сте някога проблеми със закона?
- Само дребни случки. Аз все пак съм послушна гражданка. Изпитвам огромно уважение към лондонските полицаи, тяхна фенка съм и смятам, че вършат прекрасна работа. Преди години предложих, че полицаите трябва да могат да влизат в ресторанти и да хапват на публични места докато са с униформите си, а тогавашния министър на вътрешните работи Дейвид Блънкет ми се присмя и нарече идеята глупава. После се обърнаха на 180 градуса и промениха закона, а аз получих публично извинение.

- Любим цитат?
- Сещам се за този: „Мъдрата жена има две уши и една уста, защото трябва да слуша два пъти повече, отколкото да говори”.

- Какво е най-хубавото нещо, което сте чували от случаен човек?
- Това беше, когато един шофьор на такси се обърна към мен и ми каза, че приличам на Лиз Хърли, но изглеждам дори по-добре от нея.

- Успяхте ли да забравите вече сюрреалистичната обстановка по време на пандемията и локдауните и отрази ли се тя на вашето физическо и психическо здраве?
- По време на най-строгите карантини и локдауни вкъщи бяхме като в онзи сериал от 70-те години „Семейство Уолтън” - общо девет човека. Имаше силно параноични моменти, чувствах се отговорна за всички тях, имах ужасното усещане, че няма да успея да ги опазя здрави. Не пусках никого да напуска къщата. Пазарувах от най-близките магазини с маска и ръкавици. Постоянно живеех в страх, че може да внеса вируса обратно в дома ни, в който имаше и възрастни роднини с респираторни проблеми. Но беше полезно в известен смисъл и подложи на тест организационните умения на всички. В крайна сметка се справихме и аз се гордея с всички. Аз отговарях за планирането на изхранването, пазаруването и прането. Ако не беше страхът, че може да изгубим любими хора, имаше нещо много топло и сплотяващо в цялото преживяване. Наложихме си и да не пускаме телевизора до 18 часа вечерта, за да не се превърнем в залепени за екрана паразити. Имаше истинско общуване.

Още от (Интервюта)

Най-четени