Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи, пред „Труд“: В сайта на външно министерство на Барбадос няма име Петър Илиев

Много страсти се разгоряха след интервюто на номинирания от „Има такъв народ“ за вицепремиер и вътрешен министър Петър Илиев по Нова тв в понеделник. Той се превърна в препъникамък за проектоправителството на партията на Трифонов, след като от нея отказаха да оттеглят кандидатурата на Илиев. Това условие за подкрепа на кабинета поставиха „Демократична България“, „Изправи се, бг! Ние идваме!“ и БСП. В социалните мрежи поведението на Илиев бе определено като арогантно и надменно. Отгоре на всичко се оказа, че той е и почетен консул на Барбадос, която е офшорна зона, в България. По всички тези въпроси „Труд“ потърси за коментар Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работити в правителството на ОДС в края на миналия и началото на този век. Така се случи, че разговаряхме с него навръх 61-ия му рожден ден.

- Може ли български вътрешен министър и вицепремиер да бъде почетен консул на чужда държава, г-н Йорданов?
- Поне аз не знам да има някаква забрана за нещо подобно, още повече, че при избиране на тези постове лицето може да прекрати въпросната дейност, за да не съществува съмнение за конфликт на интереси. Така че едва ли това е основният проблем, защото някои хора смятат, че едва ли не когато някое лице е почетен консул, щяло да изнася класифицирана информация за съответната държава. Аз искрено се съмнявам, че Барбадос има интерес към класифицирана информация от България. Връзките ни са толкова интензивни, че предполагам 99 процента от населението не знаят какво е това България.

- Как тогава въпросният Петър Илиев е станал почетен консул?
- Сутринта един човек ми изпрати по вайбър снимка на официалния сайт на външното министерство на Барбадос, където въобще го няма името на Петър Илиев. Трябва да направя уговорката, че в тази област съм лаик и не бих могъл да се изкажа компетентно, но когато Илиев разказваше как в България идвали министри от Барбадос и се познавал с тях и те го били предложили, се учудих много, защото не съм чувал министър от Барбадос да е идвал в България. Идвали са от Афганистан министри, но от Барбадос... Пошегувах се, че ако стане външен министър, Илиев трябва да покани на празника на МВР да пее Риана - май тя е единственото известно име от Барбадос, та да се види какъв е абсурдът на цялата ситуация. Защото в началото, когато ИТН предложиха Ива Митева за председател на парламента, останах с впечатление, че нещата ще продължат по същия начин. Оказа се обаче, че съм мислел твърде наивно. Слушам от няколко дни как Тошко Йорданов разказва как Петър Илиев бил победил на дело Конституционния съд. Това словосъчетание е абсурдно. Няма как да победиш Конституционния съд, няма и как да се явиш на дело срещу Конституционния съд. Той казва мнението си по даден въпрос, което е задължително за всички държавни органи и граждани. Така че това твърдение би трябвало някой да го обясни, но очевидно този някой трябва да има необходимата юридическа грамотност.

- Има ли в ИТН въобще подготвени юристи, според вас? Да не говорим за корифеи...
- Ами това не е нещо ново. Според мен обезличаването на българската политика започна от 2001 г. с идването на царя. Той тогава каза „В затворена уста муха не влиза“. А в парламентарната му група беше елитът на софийския юридически факултет. Тези мои колеги, които аз уважавам, изведнъж загубиха образ и глас и се отказаха от своята индивидуалност в името на царя - нещо, което за мен е абсолютно необяснимо. По онова време аз бях зам.-председател на СДС и във връзка с нашите идеи за промяна на конституцията се срещнах с ръководството на парламентарната група на НДСВ, тогава най-голямата. И останах много изненадан от това, че никой не посмя да вземе становище по идеите ни. Всичките говореха, че нямали партийно решение, което им пречело да се изкажат. Викам им - поне кажете лично мнение, в което не виждам никакъв проблем, всеки може да заяви лично мнение в момент, в който липсва партийно решение. Дори и когато има партийно решение, пак може да си кажеш личното мнение, като направиш уточнението, че партията е решила друго.

- Да припомним, че в ПГ на НДСВ бяха такива юристи като Огнян Герджиков, Пламен Панайотов, Анелия Мингова...
- ... Георги Петканов, все изтъкнати юристи. Но за съжаление после се появи второто копие на НДСВ, което беше по-лош вариант. Там присъстваха предимно натискачи на копчета и ако попитате някой човек на улицата да ви каже след 12 години управление 12 министри или 12 народни представители от ГЕРБ, много трудно ще намерите някой, който ще ги докара до толкова. А това, което беше друг голям проблем на ГЕРБ беше, че при тях нямаше нито един изявен юрист.

- Е как, ами Данаил Кирилов?
- Той е върхът. Сложи някаква кръпка на действащата конституция, крайно неграмотно, след което обяви, че бил написал проект за нова конституция, но не си призна, че го е писал той и после всички останали юристи от ГЕРБ - общо трима или четирима - се изказаха, че те нямали нищо общо с проекта, че едва ли не се срамуват от него. Така че дотам ни докара обезличаването в политиката и не може да се чудим, че сега се появяват хора като Дани Кирилов и други подобни персонажи.

- Слушали сте интервюто в понеделник на Петър Илиев. Що за човек е той според вас? Ставаше ли за вътрешен министър, за вицепремиер, който да наблюдава силовите ведомства?
- Определено не става, защото не може при най-малкия проблем или дребна атака да изпуснеш нервите си. Когато си в това министерство ти трябва да имаш нерви като въжета. Нямаш право да си изпускаш нервите публично, да се караш на журналистите. Спомняте си какви атаки имаше срещу мен, докато бях министър на вътрешните работи. Да съм се държал някога по този начин? 

- То и Бойко Рашков се кара на журналистите и си изпуска нервите...
- За него мнението ми е добро, той има необходимата квалификация и много добър професионален опит и познава отвътре сферата на сигурността. Естествено, когато говори по този начин пред журналисти няма как да го одобрим. Но при него балансът е в голяма степен положителен. Това, което трябваше да се направи в тази сфера от служебното правителство, беше направено.

- А какво ви е мнението за номинирания за министър на правосъдието Иво Атанасов? Ваш колега е, чувал ли сте за него? 
- Никога не съм го чувал. Гледах едно негово интервю пред кабелна телевизия, говореше някакви странни неща за Истанбулската конвенция, която очевидно не е чел. Как мъжете би трябвало да раждат и да кърмят - ако намери някакво кърмене в конвенцията, ще му купя „Кадилак“. По профил напомня много на Дани Кирилов и ако имаше шанс да бъде избрано това правителство, щеше за много кратко време да напусне политиката. Защото нека си припомним - на Дани Кирилов му позволяваха да пише нова конституция, доколкото може, но му забраниха да пише във Фейсбук. Та и този колега щеше да гледа Фейсбук през крив макарон и щяха да му ограничат медийните изяви. Но да се върнем към Илиев, който бе представен едва ли не за топюрист.

- Да се върнем...
- В интервюто си по Нова тв, опитвайки се да уязви хора от политически сили, чиято подкрепа ИТН очаква не знам с кой акъл, Илиев говореше, че единият бил адвокат на „Мултигруп“, а другият бил адвокат на една девойка, чийто приятел бил подсъдим и избягал от България. Това са думи, които един адвокат никога не може да каже. Адвокатската защита е визирана в конституцията в чл. 30 и ние не може да избираме клиентите си по отношение на това дали ни харесват или не ни харесват. Никога не може да се твърди нещо подобно, още повече, че човекът, за когото Илиев твърди, че бил избягал от България не е подсъдим, а е обвиняем. И приятелката му не е ясно дали му е приятелка или просто се познават. Да слезеш на такова махленско ниво е направо ужасяващо.

- Но човекът е пълен отличник в гимназията и университета, любимец на студентите - така бе представен...
- Това за студентите може и да е вярно, не мога да споря. Но в крайна сметка едно е да си любимец на студентите, друго е да можеш да участваш пълноценно в политиката и да контактуваш с обществото по начин, който да удовлетворява на първо място обществото. В такъв момент си спомням времето, когато стана убийството на малкия Пепи. След това Юлияна Николова организира една среща между мен и студенти от Софийския университет. Когато отидох там, студентите ме посрещнаха на нож. Бяха много зле настроени, едва ли не готови да ме освиркват. Разговаряхме над един час, в края на разговора ни те ме изпратиха с аплодисменти. Един човек, който се занимава с политика, би трябвало да е обърнат с лице към обществото и не да казва на журналистите „на този въпрос няма да ви отговоря, за това питай баба ми, майка ми“. Задава се въпрос, на този въпрос се отговаря кратко и ясно, за да може информацията да стигне до хората. Журналистът определя начина, по който ще протече разговора между него и политика. Ако някой политик не е съгласен с това, може да се интервюира сам или да прати дясната си ръка да го интервюира.

- Както прави Слави Трифонов... Що за партия според вас е „Има такъв народ“, г-н Йорданов?
- Ами няма такава партия. Това не е партия, защото не съм видял там да се проведе някаква партийна дискусия. След 44 минути мълчание в 45-та минута, в края на първото полувреме, се появяват тезисите на вожда и оттам нататък нито може да се спори, нито нещо да се обсъжда. На хората се казва „Това е министърът“, ако искаш - получаваш, ако не искаш - пак получаваш.

- Как така стана, че от любима партия ИТН се превърна в еднакво мразена с ГЕРБ? Поне така е в момента.
- Електоратът на ИТН се влияе твърде слабо от медиите. Там нещата са насочени единствено към Слави Трифонов, той е мотивът за гласуване. Всички останали са абсолютно неизвестни за широкия кръг избиратели на ИТН. Но поведението в последните дни е в такава степен неадекватно, че им гарантира още по-малък политически живот от този, какъвто очакваха анализаторите.

- А как ще коментирате поведението на „Демократична България“? Много дълго време се колебаеха дали да подкрепят проектокабинета на ИНТ?
- Не само „Демократична България“, мисля, че всички политически сили на последните избори не бяха на висотата на това, което се изисква от тях. И ако в момента няма правителство, едва ли има някоя от политическите сили в парламента, която да може да каже, че не носи вина за това състояние.

- Възможно ли е да стане това, което предложи Христо Иванов - да се състави правителство с хоризонт 6-8 месеца, след което да има нови парламентарни избори?
- Абсолютно е възможно, дори и да не бъде заявено, при тази структура на парламента не може да се очаква дълъг живот на каквото и да е правителство. Още повече, че в следствоие на това обезличаване след 2001 г., за което говорихме, много трудно може да се състави кабинет от авторитетни лица. Ние виждаме, че служебното правителство тръгна с мого добър старт, получи широко обществено одобрение, но в последните дни започват да му се случват някои неблагополучия. И ако то продължи по-дълго във времето, ще срещне доста трудности, с които ще трябва да се оправя, без да съм сто процента сигурен, че ще го направят.

- Да завършим отново с Петър Илиев. Толкова ли е безценен, че ИТН не желае да го оттегли и така да премахне една от пречките, за да мине правителството му?
 - Може би има скрити достойнства, които аз не съм видял. Но на такъв въпрос отговор може да даде единствено Слави Трифонов, а както знаете, той не дава отговори. Той задава въпроси и отправя упреци.

Нашият гост
Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 година в София. Произхожда от семейство, репресирано след 9 септември 1944 година. Основното си образование завършва в 46-о училище “Константин Фотинов” - София, а средното - в ТСЕ “А. С. Попов” - София. Завършва право в Софийския университет “Климент Охридски” и работи като адвокат. През 1997 година е избран за народен представител от СДС в 38-о Народно събрание. Член е на Комисията по местното самоуправление и регионалната политика и Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията. От 1999 до 2001 е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов. Бил е зам. председател на СДС. Кандидат за вицепрезидент от Синята коалиция през 2001 г.
След 2001 г., и понастоящем, отново е адвокат, и влиятелен общественик по правните въпроси.