Почти сигурно е, че от следващата година при пътуване до Великобритания ще се изисква паспорт с биометрични данни. Това заяви пред членове и симпатизанти на ГЕРБ от варненския район "Приморски" евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев.
Според него преговорите, които предстоят след Брекзит, ще дадат отговори на всички въпроси относно евентуален визов режим. "Сигурен съм, че туристите ще пътуват свободно, както и до момента, но за постоянно пребиваващите, които отиват да работят или учат, по всяка вероятност ще се изискват визи. Подходът е пакетен – дори и за една държава-членка да бъдат въведени визи, целият Европейски съюз ще въведе визи за Великобритания. Българите са защитени, колкото и германците, французите, холандците или гражданите на която и да е друга държава-членка", категоричен бе Радев.
По думите му всеки в ЕС може да търси правата си в случай на дискриминация пред британски съд. Във Великобритания предстои да се създаде и специален орган, който да следи да не се допуска дискриминация. "Правилата за свободно движение между ЕС и Великобритания ще останат без промяна до 1 януари 2021 г., когато приключва преходният период. Той може да бъде удължен само веднъж, но това трябва да се договори до средата на тази година и то за период не по-дълъг от 2 години. Ако за това време не се постигне споразумение, ще започнат да се прилагат мита и контрол по границите", разясни Радев, който е зам.-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП.
"Важно е какво ще се договори и за социалните помощи, пенсиите, здравноосигурителните права. Това засяга 3 млн. живеещи във Великобритания граждани на ЕС и 1 млн. британци, които живеят в държави-членки на ЕС", допълни Радев и уточни, че към момента около 140 000 българи са подали документи за потвърждаване на статута си на постоянно пребиваващи.
"Българското посолство, Министерството на външните работи и другите компетентни органи правят всичко възможно за разясняването на процедурите, но в крайна сметка нещата опират до инициативата на заинтересованите лица", поясни Радев. Той изрази надежда, че ще се намери компромис за търговско споразумение, което да спести допълнителни затруднения на гражданите и бизнеса - огромен процент стоки да останат безмитни, да се признават издадените сертификати, придобитите квалификации и др.
"След три години и половина агония смятам, че за никого няма съмнение, че ЕС няма да позволи да ни извиват ръцете. Разчитам разумът да надделее", отбеляза Радев, като припомни, че кампанията за референдума в Обединеното кралство е била белязана от откровени неистини.
"С напускането на Великобритания ЕС загуби нетен донор, но и над 65 млн. население и 6,6% от площта си. Освен мощна икономика с много силни политически позиции, Обединеното кралство е наш добър партньор и в борбата с организираната престъпност и тероризма", посочи още българският евродепутат.
Той добави, че ЕНП ще работи това ползотворно сътрудничество да продължи и занапред. Запитан за перспективите пред студентите, Радев подчерта, че условията за тези, които учат в момента или ще се запишат в рамките на тази година, ще останат същите както по отношение на таксите, така и на студентските кредити.
"Очакваме нещата да се променят за кандидатстващите след 1 януари догодина, но университетите в Шотландия вече дадоха заявка, че ще запазят същите условия", поясни Емил Радев.
По повод желанието на страната ни да влезе в чакалнята на еврозоната той изтъкна, че фиксираният курс на лева спрямо еврото е заложен в закон и няма основания да се говори за промяна. "Еврозоната ще гарантира повече стабилност и по-силен контрол върху банките, а това ще помогне на бизнеса и за чуждестранните инвестиции", подчерта Радев.
"Горд съм, че в края на миналата година ЕП даде пълна подкрепа за сваляне на мониторинговия механизъм. Това беше кауза, която отстоявах заедно с колегите си от всички политически групи и много се надявам тази година да се сложи край на механизма и да има стъпки за приемането на България в Шенген", сподели още Емил Радев.
Като успех за България той определи и преговорите за следващия програмен период, които ни отреждат повече пари за кохезионна политика, за разлика от страни като Полша и Унгария, чиито средства ще се намалят с около 25%.