Енергийният експерт Таско Ерменков пред „Труд“: Политическите грешки внасят риск в енергетиката

Енергийният експерт от БСП Таско Ерменков смята, че голяма част от повишаването на цените се дължи на външни фактори като увеличеното потребление на природен газ в Западна Европа. Категоричен е, че в България липсва Стратегия за устойчиво енергийно развитие. Защото всяко решаване на енергийните проблеми на парче води до сегашното положение.

- Решенията в енергетиката днес са видими след 15 години, често предупреждавате господин Ерменков. Целия хаос в сектора сега обаче го усещаме по джоба си всички. Какво създаде тази криза в момента, че общините минаха на режим на тока за уличното осветление, а сметките за топло дори на бедните пенсионери са трицифрени?
- Енергетиката е силно инерционна система и наистина стратегическите решения, които се вземат в един момент, оказват своето влияние след години. Ще дам пример - ако през 2012 година не беше спрян проектът АЕЦ „Белене“, днес щяхме да имаме една централа, която да произвежда електроенергия по-евтино от тази в момента се произвежда от въглищните централи, имайки предвид и емисиите, които трябва да плащат. Ако преди три години не бяхме преподписали договорите с „Газпром“ въз основа на Третия енергиен либерализационен пакет, в който поставихме основно за ценообразуването да бъдат спотовите цени на европейските борси на газ и съвсем малък процент да бъде ценообразуващата от цената на дериватите петрол, днес нямаше да имаме този скок на цените на газ. Затова винаги казвам, че политиката оказва своето влияние върху това кое и как ще се случва в енергетиката - не веднага, не в момента, но след известно време. Когато говорим къде сме днес, трябва да си спомним и какво сме правили през последните години. Как без да имаме инвестиционни проучвания, предизвикахме един бум на производство на енергия от фотоволтаици, а пренебрегнахме вятърните централи, които произвеждат по-евтина и повече електроенергия. Защо и по какъв начин не бяха предприети необходимите мерки за енергийна ефективност, като включихме, смея да твърдя, силно корупционния проект за саниране на жилища и други подобни. Сега сме в моментна ситуация, в която от една страна изнасяме електроенергия около 2000 мегавата мощностно изражение, а имаме общини, които въвеждат режим на електроенергията и то забележете, не защото няма електоенергия, а защото хората нямат пари да си я платят. Още един пример за това, как преди три години изкарахме всички на свободния пазар, имам предвид всички като общини, училища, болници, малки фирми, социални домове и като резултат от всичко решено тогава, днес виждаме какво е влиянието на пазара. Разбира се, не само тези са причините, имаме и геополитически фактори. Във връзка с климатичните изменения в момента в Западна Европа нямаше достатъчно вятър, за да работят ветрогенераторите, които там са основен източник на електроенергия, особено в Германия. Немските газови електроцентрали трябваше да увеличат производството на електроенергия от природен газ, а тъй като никой не очакваше, че в Азия ще се получи толкова силно потребление на газ и целия втечнен газ ще замине за азиатските страни, за Европа първо не беше осигурено достатъчно количество в газохранилищата, и второ - получи се дефицит на газ, който вдигна цените на борсите и от там цената на природния газ у нас. Целият този комплекс от недалновидни политически решения и моментни кризисни ситуации, доведе и до положението, за което си говорим в България.

- Защо според Вас Европа стои като че ли малко наивно по отношение на своята енергийна стратегия? Виждаме една бъбривост за „Зелената сделка“, след това за зелена ядрена енергия, какво се опитват да постигнат европейските лидери, имат ли визия, за 2035-2050 година, примерно и няма ли тази еуфория по зеленото да предизвика сериозни трусове в икономиката?
- Съществува такава опасност. Когато говорим за Европейския съюз, ние някакси разглеждаме една общност от държави с обща икономическа база, еднакво ниво на живота в тях и еднаква исторически наследена структура на енергетиката. Това обаче далеч не е така. Полша, примерно, и Чехия са държави, които разчитат на въглища. Германия беше така. В България също това е онаследено като структура на енергетиката. Икономическите нива са съвсем различни в държавите-членки, като погледнете какви са доходите на населението в Германия, Полша, Чехия и България и ще разберете, че с универсални мерки, каквито налага Европейския съюз - щамповани еднакво за всички страни, няма как да се решават конкретните проблеми във всяка страна. Това предизвиква и тези брожения около „Зелената сделка“, която се опитва щамповано да вкара всички страни под един шаблон, но се получава като при Прокрустовото ложе - или е по-дълго и трябва да те разпънат, или е по-късо и трябва да ти отрежат краката, за да можеш да легнеш на него. Нищо чудно след 15-20 години с тези мерки да говорим, че са допуснати грешки. Между другото, когато обсъждахме коалиционното споразумение какво ще бъде бъдещето на енергийната ни политика, сме записали, че трябва да се проведат задълбочени разговори, в т. ч. и на международно ниво, относно преразглеждането на условията в Третия енергиен пакет. Когато се опитваш да либерализираш един пазар, в който има естествени монополи и виждате, че не се получава много добре, явно трябва да се оценят въздействията на „Зелената сделка“ върху страните, да се постигне политически консенсус за това, как трябва да се развиваме. Наистина не можем да развиваме икономиката само на база на нещадящи природата технологии, но в същото време няма как да обърнем внимание само на екологичната страна на проблема с развитието на икономиката, в частност на енергетиката, без да вземем предвид какво въздействие се оказва върху икономическия растеж и най-вече каква е социалната цена, която се плаща за това.

- В този контекст на разсичането на проблема с Прокрустовото ложе, както илюстрирахте, трябва да разбираме визитата на Виктор Орбан в Кремъл и договарянето на допълнителни количества газ в размер на 1 млрд. куб. м., примерно? 
- Ето Ви един пример на политика - не искам да бъда апологет на Виктор Орбан, но той демонстрира в областта на енергетиката един пример, в който може да си член на Европейския съюз, да си част от най-консервативната част от ЕС, която в последните дни нападна остро Русия за това, че нагнетява напрежение на унгарската граница, но същевременно с това да провеждаш такава политика по отношение на енергетиката, че да си гарантираш една внушителна стабилност - имам предвид и строителството на ядрената централа в Пакш, имам предвид и дългосрочните договори за газ до 2036 година, които гарантират една предвидимост на тази важна суровина за енергетиката.

- Колко помагат и колко пречат в момента политическите решения, влияят ли те на пазара и по какъв начин ще повлияят върху цената на електроенергията и на газа?
- Когато говорим за държавна политика, нека не забравяме и как тези големи потребители на енергия, собствениците на големите производствени предпиятия казваха „нека всичко да отиде на борсата, не ни трябва държавата, нека има свободен пазар“. А сега същите ги чуваме как искат държавата да се намеси, защото без нея им е станало много трудно. Ето тези небалансирани решения би трябвало да бъдат избягвани за в бъдеще. Няма как да провеждащ една политика, която е основана на абсолютния неолиберален подход в икономиката, който навсякъде в света вече се отрича. Държавата има своята роля и тази роля трябва да е не само като регулатор и контрольор, но и като активен участник в икономическия живот. И между другото забелязвам, че в проектобюджета за тази година ролята на държавата в инвестиционния процес е доста нарастнала като средства в това отношение.

- Н. Пр. посланикът на Руската федерация Митрофанова изказа притеснения, че нови санкции срещу Русия ще се отразят не само на световната икономика, но и на финансовата система като цяло. А икономисти вече предупреждават за структурна криза - за една непозната до сега структурна, съчетана с т. нар. cost push инфлация. Внесете разяснения - толкова ли е критично състоянието от гледна точка на суровини и доставки за Европа, в т. ч. и в България?
- Единствените санкции, които биха могли да доведат до такава мащабна криза това е изключването на Руската федерация от системата за международните разплащания SWIFT. Спомняме си санкциите срещу Ирак, когато нямаше как да се изнася продукция, защото няма как да се получават финансовите средства за въпросния износ. Според мен до подобни решения няма да се стигне, защото не вярвам да има в света разумно мислещ политик, който да сметне, че политическите мерки могат да бъдат оправдани с тежки икономически последствия. Защото наистина, ако бъдат прекратени доставките на суровини, доставките на енергоносители от Русия за Европа, много трудно можем да си представим откъде тези доставки могат да бъдат компенсирани. Само ще дам един пример - около 158 млрд. годишно е вносът на газ от Русия за Европа. Втечненият газ няма откъде да бъде взет в такива количества и второ - няма как да бъде превозен в такива количества. Ако бъде взет от азиатските пазари, това означава, че там цената ще се раздуе и автоматично и по пазарни причини този газ ще се върне на високоплатени пазари при нас. Риск съществува, надявам се да е минимален и зависи от това, дали екстремното политическо мислене ще вземе връх над разумното.

- Като говорим за политическо говорене и мислене, как да разбираме размяната на реплики между президента Радев и премиера Петков за ситуацията в „Булгаргаз“? 
- Много ми е трудно да коментирам държавния глава и председателя на Министерския съвет на Република България, нито съм им говорител, нито пък тълкувател на думите и поведението им. Но единствено за което мога да призова е, да се въздържаме от публични изказвания свързани с енергетиката, защото те също влияят и върху имиджа на държавата и върху начина, по който функционира енергийната система. А колкото до „Булгаргаз“, в крайна сметка не съм много убеден, че в „Булгаргаз“ са свършили всичката работа, която е трябвало да бъде свършена за природния газ. Едновременно с това искам да подчертая, че освен „Булгаргаз“ има още едно държавно предприятие „Булгартрансгаз“ и не е лошо да се погледне как функционира то, в какъв вид са неговите действия и финансови резултати, за да може в крайна сметка като се правят промени, обществото да остане убедено, че се правят промени за доброто на обикновения човек.

- Хората, които се отопляват на газ се жалват от тройно увеличени сметки за отопление, има ли начин те да бъдат компенсирани, защото тези хиляди потребители, които впрочем държавата убеждаваше, че ако преминат на отопление на газ хем ще им е изгодно, и хем ще са „по-еко“, сега се оказаха извън борда на кратката амнистия, която получиха други семейства с мораториума, отопляващи се на ток?
- Ако правилно съм разбрал думите на министъра на енергетиката, на тези, които ползват газ за битово отопление, ще им бъдат начислени компенсации за месеците декември и януари, които правителството ще изплати и сметките за февруари трябва да бъдат значително по-ниски. Но искам да обърна внимание на следното: за да не се случват в бъдеще такива ситуации, тази година предстои да бъдат договаряни условията, по които ще доставяме газ в България от „Газпром“. Предстои предоговаряне на тези условия и е хубаво тези, които ще бъдат натоварени с въпросните преговори да седнат и много добре да бъдат очертани интересите на държавата и в каква степен и до колко ценообразуващият елемент трябва да бъде базиран на спотовите цени на европейските газови борси и какъв размер от ценообразуващия елемент трябва да бъде на основата на дериватите на петрола. Защото тези два елемента вървят обикновено в контрапункт - когато единият върви нагоре, другият върви надолу. И по този начин се хеджира риска от резки скокове на цената на природния газ и има една предвидимост и прогнозируемост в газовата политика и цените на газа, а те от своя страна влияят върху цените не само на потреблението на обикновения човек за отопление и топла вода, а влияят и върху икономиката на държавата, на БВП, върху цените на хляб, месо, основни продукти. Затова и апелирам тези преговори да се проведат много внимателно с мисъл и добър икономически разчет.

Нашият гост
Енергийният експерт Таско Ерменков е роден на 4 октомври 1955 г. в София. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения. Бил е директор на Агенцията по енергийна ефективност, депутат в няколко парламента от БСП. Член е на Изпълнителното бюро на БСП. Владее английски, немски и руски език. Семеен.