Ето го екипажът на НАСА, който ще се отправи към Луната с мисията „Артемида"

Когато на съпругата му беше поставена диагноза рак, Рийд Уизман беше готов да се откаже от мечтаната си кариера на астронавт и да се премести в другия край на страната, за да бъде близо до семейството й.

Но Карол Уизман настояваше, че те и двете им дъщери трябва да останат в Хюстън, Тексас, и не му позволяваше да сложи живота си на пауза, дори когато нейният се изчерпваше.

Пет години след смъртта й на 46-годишна възраст, Уизман изпълнява желанието на съпругата си да продължи да се стреми към по-високи цели – като ръководи завръщането на човечеството на Луната като командир на мисията „Артемида II“, ръководена от НАСА.

„Когато Карол започна да се разболява, исках да я заведа у дома във Вирджиния, при семейството й, а тя каза: „Не, няма да си тръгваме. Децата ни няма да напуснат училището и приятелите си, а ти няма да напуснеш работата, за която си работил цял живот", спомня си Уайзман.  „Когато тя почина... беше интересно да наблюдавам как членовете на семейството ми започнаха да ми изпращат снимки на Луната или да казват: „Ей, гордеем се с това, което правиш“... Беше като да нося нейното наследство и те бяха толкова горди, че това семейство просто продължаваше по пътя, който бяхме проправили заедно в продължение на 17 години.

„Почитам я всеки ден, всяка минута.“

Кампанията „Артемида“ има за цел да изгради дългосрочно човешко присъствие на Луната, което да послужи като трамплин за по-нататъшното изследване на Марс. „Артемида II“ ще отведе екипаж на Луната догодина за първи път откакто първата лунна програма на НАСА, „Аполо“, приключи преди 53 години.

49-годишният Уайзман, заедно с колегите си от НАСА Виктор Глоувър и Кристина Кох, както и астронавтът от канадската космическа агенция Джереми Хансен, ще прекарат десет дни на борда на космическия кораб „Орион“, който ще бъде изстрелян с ракетата SLS на НАСА.

Те ще тестват неговите управляеми качества, системи за поддържане на живота, комуникационни и навигационни възможности, ще направят полет около Луната на шестия ден и ще изпълнят натоварен научен график.

НАСА обяви тази седмица, че мисията може да стартира още през февруари следващата година, два месеца по-рано от първоначално планираното. Следващата мисия, Артемида III, има за цел да изпрати екипаж на лунната повърхност през 2027 г., но кацащият модул, разработван от SpaceX, е далеч от готовност, а Китай диша във врата на НАСА.

Джим Бриденстайн, бившият шеф на НАСА, предупреди конгресна комисия този месец, че е „много малко вероятно“ САЩ и международните им партньори да победят Китай, „освен ако нещо не се промени“.

Но Шон Дафи, временно изпълняващ длъжността шеф на НАСА, заяви на среща с персонала няколко дни по-късно: „Проклет да съм, ако това е историята, която ще напишем.“

Говорейки в космическия център „Джонсън“ на НАСА в Хюстън тази седмица, Дафи добави: „Някои предизвикват нашето лидерство в космоса, например китайците... Ние обичаме конкуренцията и ще спечелим втората космическа надпревара за завръщане на Луната.“

Екипажът на „Артемида II“ предпочита да подчертае международното сътрудничество, което е вложено в мисията им.

„Просто ще се стремим към съвършенство... така се печели космическа надпревара и така се движат напред нашите страни. По-важното е, че така се създава среда, в която може да се насърчат другите да сътрудничат“, казва 49-годишният Глоувър, пилотът на мисията.

Избрани за мисията през 2022 г., те прекараха последните две години и половина в тренировки, до такава степен, че сега са като семейство, с имплицитно доверие един в друг и интуитивна работа в екип. Докато обикалят далечната страна на Луната, екипажът на „Артемида II“ ще загуби връзка с контролния център на мисията. В продължение на 45 минути те ще бъдат напълно откъснати от родната си планета: без радио връзка, без видимост към Земята.

„Бих се радвал, ако целия свят, тези осем милиарда души, се обединят и просто се надяват и молят за нас, за да получим този сигнал и да се свържем отново с всички“, казва Глоувър. „Ако имахме възможността да бъдем едно за един момент, това би ни напомняло, когато нещата станат трудни. Няма да оправи всичко, но ще бъде напомняне, отправна точка, която всички споделяме, че можем да правим предизвикателни, много големи и много важни неща, когато работим заедно.“

Те са репетирали многократно в симулатор на пилотска кабина, където инструкторите ги подлагат на безмилостна поредица от това, което командирът нарича „зли“ сценарии.

„Седим в симулатора, всички наши контрольори на мисията са в контролната зала и тогава нещата просто започват да се разпадат. Казваш си: „О, хайде, наистина ли? Това?“ – и тогава просто трябва да видим какво можем да измислим, за да се приберем у дома, нещо като стила на „Аполо 13“, каза Уайзман.

Той и Глоувър са били тестови пилоти във Военноморските сили, преди да бъдат избрани за астронавти в НАСА; Уайзман през 2009 г., а Глоувър през 2013 г. Позивната на Глоувър – дадена му от един от първите му военни командири – е Айк, което означава „Аз знам всичко“.

46-годишната Кох, инженер и изследовател, прекарала една година на Южния полюс като научен сътрудник и държи рекорда за най-дългия космически полет, извършен от жена астронавт: 328 дни. 49-годишният Хансен, също бивш военен тестови пилот, е единственият член на екипажа, който никога не е летял в космоса.

„В симулацията, когато загубихме сигнал, имаше нещо толкова спокойно в този момент. Беше почти... небесно. Вие сте сами, четирима души, напълно блокирани от планетата Земя от Луната, а единственото нещо от другата страна е дълбокият космос“, казва Уайзман. „Нямам търпение да преживея тази загуба на сигнал, а след това възстановяването му и да видя Земята да изгрява.“

Орион ще отведе екипажа отвъд и около Луната, на почти 402 335 км от Земята – потенциално достигайки най-далечното място, до което човечеството е пътувало в дълбокия космос. Максималната им скорост ще бъде над 25 000 мили в час.

Дъщерите на Уайзман, Ели и Катрин, бяха тийнейджърки, когато майка им почина. Те имат някои резерви относно лунното пътуване на баща си.

„Това е наистина рискована мисия и това ще ми тежи доста - да се сбогувам с тези две момичета, когато се качим на борда на тази ракета. Те биха предпочели да не отида, нали? Но... няма да се откажа от нещо, което означава много за мен, защото за тях ще означава повече, ако продължа да преследвам тези мечти", казва той. 

Уайзман се обръща към книгите, за да му помогнат да преодолее личните и професионалните предизвикателства, но има една тема, на която е дал приоритет, въз основа на съветите на Алън Бийн, пилотът на лунния модул на „Аполо 12“ през 1969 г. и четвъртият човек, стъпил на Луната.

Уайзман си спомня: „Той каза: „Знаеш ли, когато се обучавах да летя с „Аполо 12“, прочетох хиляда книги за това как се пилотира лунен модул и нито една книга за това как да бъда баща.“

„Това ме засегна дълбоко... Веднага промених фокуса си върху това, което изучавах. Така че се опитвам да чета и художествена литература, просто за да се забавлявам от време на време, но бих казал, че 90% от това, което чета в момента, е за това как да отглеждам дъщери.“

Той вижда „намеци за дълбока гордост“ от тях. „Тийнейджърите като цяло са трудни... но мога да го видя от време на време, когато говоря с приятелите им или когато получа малка бележка от някой от професорите им или учител в училище."