Труд
Автор:
Труд онлайн
Преди месец бе съобщено, че в Южния квартал на Перперикон екипът на проф. Николай Овчаров започва проучването на много интересен некропол от V-VI в., т. е. от първите десетилетия след утвърждаването на християнството в Родопите.
На сегашния етап са идентифицирани и очертани около 15 каменни гробници-саркофази, както и няколко десетки ямни погребения. Гробниците са оформени много прецизно и в тях очевидно са били полагани заможни граждани на Перперикон.
Всички погребения са извършени по християнски ритуал с трупополагане и, както предполагат особеностите на религията, в тях не са поставяни ценни предмети.
Една от гробниците обаче буди огромен интерес.
Тя е направена от масивни каменни плочи, които са прецизно издялани от каменоделците, които са я затворили отгоре е плътно също с подобни плочи. От пръв поглед е видно, че скелетът на възрастен мъж вътре е бил допълнително пренареден. Няма съмнение, че костите са били съхранявани преди това отделно, а после са били положени в гробницата, като погребващите се опитали да ги подредят в анатомичен порядък.
Неуморните археолози в действие
Това обаче не им се е удало напълно и тазът е сложен малко по-нагоре, бедрените кости са разбъркани, а реброто се намира встрани от лакътната кост.
Костичките на пръстите на краката са подредени в една права редица.
Но кое е накарало погребващите да изградят специална монументална каменна гробница, в която да положат в анатомичен ред останките на човек, очевидно починал много преди това.
Загадката се крие в бурната раннохристиянска епоха,
когато се формира митологията за християнските мъченици, преследвани от римските власти и загинали за вярата. Днес знаем имената на стотици от тях, които са канонизирани от църквата за светци.
Със сигурност обаче те са били хиляди и много от тези мъченици си останали безименни или били познати единствено в техния тесен район. Вероятно именно за такъв пример става дума в случая от некропола на Перперикон.
Известно е, че проникването на християнството в Родопите е бил много труден и мъчителен процес.
Преди успешната мисия на видния християнски мисионер Никита Ремесиански от 393-398 г., която вероятно е започнала именно от Перперикон и Източните Родопи, е имало доста неуспешни опити за християнизация на Великата планина, при които доста от християнските мисионери са пострадали и дори загинали.
Разкриването на гроба с подредения скелет бе наблюдавано от двама от най-известните български историци днес - професорите Пламен Павлов и Хитко Вачев.
Особено ценна бе експертизата на проф. Вачев, който е признат експерт от средновековна църковна археология. Той е категоричен, че наистина става дума за непознат преди мъченик за вярата от ранното християнство.
