Учебниците ни по средновековна история следва да се поправят
Налични са няколко публикации, в които е посочено, че са отсечени седем типа монети
Повече от 140 години в българската историческа наука се налага тезата на чешкия историк проф. Константин Иречек. (за кратко е бил министър на народното просвещение на Княжество България в началото на 80-те години на 19-ти век). Тази неточна трактовка е залегнала в учебниците ни по история и децата у нас знаят, че покоряването на Видинското царство и окончателното падане на България под турско робство става в 1396 г. Според Иречек столицата Видин е превзета през тази година от османските турци, цар Иван Срацимир е отведен в плен в тогавашната им столица Бурса и България окончателно пада под робство. Повечето български историци по средновековна история (медиависти) не са изследвали подробно съществуването на Видинското българско царство по времето на управлението на сина му цар Константин II Срацимир, който 26 години до кончината си през 1422 г. е бил на престола.
Царуването на цар Константин II Срацимир е изследвано най-пълно от проф. Пламен Павлов и от проф. Иван Тютюнджиев. За цар Константин II Срацимир до преди няколко десетилетия бе известно, че той заедно с братовчед си Фружин (син на цар Иван Шишман) са вдигнали въстание през 1408 г. То е продължило над 10-години и е била освободена цяла Северна България и Ихтиманско. За разлика от цар Константин II Срацимир (коронясан или помазан още като баща му цар Иван Срацимир е жив от митрополита на Видин), то не е известно Фружин да е корононясан за цар и затова е наименуван в изворите като „господар на Загоре“. Известно е, че през 1402 г. в битката при Ангора, сегашната столица на Турция Анкара, султан Баязид I е заловен, затворен в клетка и показван на публиката като военен трофей, а след това убит. Армията на османските турци търпи голямо поражение от войската на могулския владетел Тимур (Тамерлан). В следващите около 10-15 години има междуособици между тримата му синове. Съвременните исторически изследвания за него убедително сочат, че Видинското царство продължава да съществува и след 1396 г. до към 1422 г. Досега са известни девет писмени извора за това и в тях е посочено:
1. Най-убедителното доказателство за наличието на българска държава в началото на 15-ти век са хрониките от събора на католическата църква в южногерманския град Констанц, проведен в периода 1414 - 1418 г. В тях е публикуван гербът на Константин II Срацимир „императора на България“ (три лъва върху златен щит, а над тях царска корона). На събора е присъствал негов пълномощник (легат), който е имал личен герб на императора на България (Kaiser von Bulgarien). Този герб е посочен и в пътепис на автор от Мароко, а също няколко десетилетия по-рано гербът му е изобразен и на щитовете на стражата на цар Иван Шишман. Известно е, че в архивите на Ватикана са прецизни и няма погрешни факти. Всичко в тях е проверено и документирано коректно.
2. Според решение на Големия съвет на Република Дубровник от 28. ХI.1398 г. се удължават с пет години пълномощията на консулите на републиката „.. в страните Славония, Босна, Срем и България“. Видно е, че Видинското Българско царство е третирано наравно с полунезависимите банства Славония и Срем - васални на Унгария, както и с кралство Босна.
3. През 1404 г. унгарският крал Сигизмунд I Люксембургски (1387-1437 г.) (император на Свещената римска империя) в свое писмо до бургундския херцог Филип II, което е с оглед на съвместни военни действия срещу османските турци, посочва, че цар Константин II Срацимир, владетел на България му е съюзник.
4. Във византийска хроника на Псевдо-Сфранцес „в битката при Чамурлий (с. Калково, Софийско) през 1413 г., между претендентите за османският престол Мехмед I и Муса Челеби (Кеседжи), на страната на Мехмед I се сражават войските на владетелите на Сърбия, България((цар Константин II Срацимир) и на василевса“. Василевс по това време е Мануил II Палеолог (1391 -1425 г.).
5. В хрониките на друг византийски летописец Михаил Дука се посочва: „Султанът (Мехмед I) приел радушно посланиците на: Сърбия, България (на царя на Видинското царство Константин II Срацимир), Влахия, дука на Янина, деспота на Лакедемон, княза на Ахая...“. Той изброява съществуващите държави на Балканския полуостров, в т. ч. и България, която като независима държава изпраща посланик при султана.
6. Не са открити никакви данни за плащане на данъци от българите от Видин и Видинско в османските данъчни регистри за 1396 г., както и че през следващите 34 години. Видинското царство е регистрирано като турски санджак чак през 1430 г.
Налични са няколко публикации, в които е посочено, че по времето на управлението на цар Константин II Срацимир са отсечени седем типа монети, като най-пълни и точни са изследванията на нумизмата Петър Берлиев от гр. Сопот, публикувани на сайта на Съюза на нумизматичните дружества в Българи във Велико Търново. В тях се опровергават дотогавашните сведения, че те са се отнасяли към т. нар. имитативни монети или са отсечени от цар Константин I Асен Тих. Въз основа на изследвания на редица новооткрити предимно чуждестранни извори и в някои съвременни исторически трудове тези 7 типа монети са от времето на последния владетел на Видинското царство. Във Видин е функционирала монетарница. При емитираните монети от него изображенията върху тях от гледна точка на иконографията, в т. ч. и представянето на владетеля до пояса са уникални за тогавашното българско монетосечене. На монетите му владетелят не е изобразен в цял ръст, а до пояса. Налице са и променени детайли в облеклото на царя в т. ч. и на инсигниите (представителен символ или знак на държавна или религиозна власт, титла, звание, ранг, пост, сан, чин, като корона, жезъл и др.) Те наподобяват унгарския кралски церемониал, като тризъба корона, жезъл с лилия и т. н.. За някои монети, отсечени от цар Константин II Срацимир е характерно:
1. При Монетен тип I на аверса (лицето на монетата) е изобразен - владетелят (царят) в изображение до пояса, а на реверса (гърба на монетата) - серафим. Считало се е до неотдавна, че монетата е от времето на цар Константин I Асен Тих, но според автора, тя е отсечена от цар Константин II Срацимир.
2. За Монетен тип V е характерно, че тя е едностранна монета (на реверса - няма изображение). Този тип преди двадесет години проф. Костадин Дочев го определя като имитативен, като са посочени размери: 16 -18 мм и тегло 0,80 гр., а даденият брой на намерените монети е 74 (за три типа монети). Според Петър Берлиев този тип се отнася към монетосеченето на цар Константин II Срацимир. Монетата е медна, с плоско осмостранно ядро, а на аверса е изобразен двоен патриаршески (унгарски) кръст.
3. За Монетния тип VI П. Берлиев счита, че този тип спада към пропагандно-агитационно монетосечене на цар Константин II Срацимир и Фружин (син на цар Иван Шишман, брат на цар Иван Срацимир). Тя е съвместно емитирана монета от двамата първи братовчеди с царско потекло. Отсичането? е станало в началото на въстанието на Константин и Фружин през 1408 г., за което е помагал и войводата на Влахия Мирча Стари.
Налице са и редица други доказателства за наличие на българска държава, начело с цар Константин II Срацимир до двадесетте години на 15-ти век. Част от тях са публикувани в научни трудове и печата, като на проф. Пламен Павлов във в-к „Труд“ неотдавна. Вече е налице предложение, което се споделя от редица историци и нумизмати, за организиране през есента на 2025 г. на международна конференция, посветена на нумизматичното наследство от Видинското царство, управлявано от цар Иван Срацимир и цар Константин II Срацимир. Учените и нумизматите от България и от чужбина, които ще изнесат доклади на конференцията, са изразили предварителна готовност, да се обърнат с предложение към Министерството на образованието и науката, с оглед внасяне на поправка в бъдещите учебници по „История на Българи“ по отношение на:
1. Уточвяване, че края на Втората българска империя вече да не се отбелязва през1396 г., а през 1422 г., когато е починал цар Константин II Срацимир. Това безспорно е доказано.
2. Употреба на термините Първа и Втора българска империя, наред с определенията Първа и Втора българска държава и/или Първо и Второ българско царство. Историците от Германия, Франция, Великобритания и др. още от средните векове пишат за България като „империя“, а за българските царе като „императори“. Независимо, че в българския език цар и император се считат за равностойни владетелски титли, то и двете следва да се употребяват. По начин се процедира в Русия. До император Петър Велики се е употребявала единствено титлата „цар“ (например цар Иван Грозни и др.), но по време на управлението на Петър Първи се налага титлата „император“, но също по-рядко се употребява и титлата „цар“. България за известни периоди от своето съществуване също е била империя, в която са живели много народи: гърци, сърби, авари, хазари, печенеги, узи, кумани, власи и др. Двама от най-великите български владетели са се подписвали съответно: цар Симеон, като цар на българи и гърци и цар Калоян, като цар (крал) на българи и власи. Няма причина за да се премълчава все още, че България е била империя по време на тяхното управление, а също и при управлението на: хан Крум, хан Омуртаг, княз Борис, цар Петър, цар Иван Асен Втори и др. В настоящата статия е посочено, че за цар Константин II Срацимир в чуждестранни хроники пише, че е император.
(Бел. ред.: доц. Йосиф Аврамов е автор на двутомната нумизматична монография „Силата на парите“. Книгата има две издания и в нея подробно е изследвано управлението и нумизматичното наследство на цар Константин II Срацимир).
Труд
