Заплатите на папите  - двойно по-ниски от тези на кардиналите

Какво издават ведомостите за възнагражденията на Ватикана

Епископите взимат по 3000 евро на месец - пак повече от светия отец

Монахините и монасите в католическата църква живеят само от подаяния

Не е тайна - споминалият се папа Франциск винаги е бил радетел на скромния, беден и трезв начин на живот. Оня, който да бъде в пълен синхрон с избора на името му докато е на престола на Свети Петър - това на покровителя на Италия, загърбилия земните блага Свети Франциск от Асизи.

Според официални източници от Ватикана папата е имал право на едва ли не символично месечно възнаграждение от около 2500 евро - същата сума, която е вземал за „работата си“ и неговият предшественик Бенедикт XVI. След избирането му през 2013 г. за глава на римокатолическата църква Франциск обаче се отказва да получава каквато и да е лична заплата и така името му повече не е вписвано във ведомостите за възнаграждения на Ватикана.

В съответствие с духа му на преклонение пред семплия начин на живот, Франциск отказва също така да живее в просторния папски апартамент в Апостолическия дворец в държавицата си, избирайки вместо него скромното двустайно жилище в пансиона за командировани прелати „Санта Марта“. А личните дарения от вярващи от цял свят, както и приходите от неговите книги и теологични трудове, папата е държал в напълно „прозрачна и контролируема“ банкова сметка, като натрупаните средства са били използвани изключително за благотворителни цели.

Малко преди смъртта си той дарява 200 000 евро от личните си авоари за подпомагане на фабрика за макаронени изделия, стопанисвана от лица, излежаващи различни присъди в римския затвор „Реджина Коели“. Иначе всички негови разходи, включително за храна и охрана, са били поемани от Светия престол, тоест от ватиканската хазна.

Но бързият преглед на ведомостите за раздаваните заплати в папската държавица налага един доста любопитен извод - цитираното месечно възнаграждение от 2500 евро, вземано от Бенедикт XVI и полагащо се и на Франциск, е по-малко около два пъти от това на техните кардинали. До 2021 г. тези висши сановници в Римската курия са получавали месечна заплата между 4000 и 5500 евро. Поради икономическите трудности, връхлетели Ватикана след пандемията от COVID-19, папа Франциск обаче намалява възнагражденията им с 10%, като последват още няколко по-малки допълнителни „орязвания“.

След като финансите на Светия престол започват лека-полека да се стабилизират, кардиналите започват да се усмихват, защото тенденцията се обръща и днес средната им заплата е около 5000 евро на месец. Но простата сметка показва, че те получават поне още толкова под формата на различни облаги - живеят безплатно в хубави църковни жилища като не плащат и цент за режийни разноски, личните им разходи за дрехи, храна и пътувания също се покриват от ватиканската хазна. Ето защо, по примера на Франциск или подтикнати от него по различни поводи, висшите прелати отделят немалка част от доходите си за благотворителни дейности или за подпомагане на собствените им епархии при възможно максимална прозрачност.

Епископите, стоящи на по-ниското в църковната йерархия стъпало, получават средна заплата от около 3000 евро на месец - пак малко повече от тази на папите през последните двайсетина години. Месечното възнаграждение на обикновените свещеници обаче е около 1200 евро, тоест то е по-малко от минималната работна заплата примерно в Италия, която е около 1300 евро, или Франция - 1400 евро. Разбира се, това е сравнително нищожна сума за жизнения стандарт особено в Западна Европа, но духовниците могат да разчитат на жилища, предоставени от епархиите, както и на други форми на подкрепа като пари за облекло, лечение и т.н. Но според мнозина свещенослужители, независимо от тези „бонуси“, възнагражденията остават много ниски и това се сочи като една от причините за драстичното намаляване през последните години на мераклиите да облекат расо.

А монахините и монасите, обвързани с обет за бедност, обикновено нямат фиксирана заплата. Единствено онези от тях, които изпълняват някакви специфични задачи извън стените на манастирите, примерно в детски градини, училища, болници или религиозните отдели на местната администрация, получават някакво символично възнаграждение от работодателя. В повечето случаи монасите и монахините живеят благодарение на „самодостатъчността“ на религиозните общности, към които принадлежат. А там начинът на живот е основан на поделянето на най-необходимото за простичкото човешко битуване и на пълния отказ от материални блага.