Защо Иран избра руския МиГ-29 пред китайския J-10C

Иранските военновъздушни сили са получили първия си нов изтребител от над 30 години, като МиГ-29 е доставен от Русия на авиобазата Шираз. Бъдещите поръчки на изтребители от Иран отдавна са обект на широки спекулации и макар иранските власти през януари  да потвърдиха  , че са направени поръчки за нови руски изтребители Су-35,   дълго време се очакваше страната да достави и китайски J-10C, пише Military Watch Magazine. J-10C е не само по-лек от тежкия Су-35 и средния МиГ-29, като оперативните му разходи остават значително по-ниски, но сензорите, връзките за данни, материалите на корпуса и оръжията на самолета също са значително по-сложни. Тъй като МиГ-29 и J-10C идват от сходни тегловни диапазони и имат сравними разходи за поддръжка, двата самолета са преки конкуренти за получаване на ирански поръчки, като обосновката за избора на по-малко сложния руски самолет остава неясна. 

Въпреки че МиГ-29 влезе в експлоатация 22 години преди J-10 през 1982 г., по-новите китайски самолети имат и предимството да бъдат постепенно модернизирани много по-бързо и от значително по-усъвършенстван отбранителен сектор. За иранските военновъздушни сили обаче изборът на МиГ-29 има четири забележителни предимства пред J-10C.

Първото е, че Иран вероятно ще може да закупи значителен брой модернизирани МиГ-29, без да изчерпва валутните си резерви, тъй като се очаква значителният износ на оръжие на страната за Русия да ѝ позволи да разменя самолета с продуктите на собствения си отбранителен сектор.

Второто е, че цената на закупуването на стотиците руски самолети МиГ-29, построени в Съветския съюз, остава ниска, като самолетът е бил предлаган като пряка помощ в миналото, при условие че клиентите финансират разходите за модернизацията. Това потенциално би могло да позволи на иранските военновъздушни сили да осигурят четири или повече пъти повече съвременни изтребители, отколкото биха могли, ако придобият J-10C. Въпреки това, в дългосрочен план се очаква МиГ-овете да бъдат по-скъпи, тъй като разходите им за поддръжка са значително по-високи от тези на J-10C, характерни за съветските модели, на които им липсват по-лесните за поддръжка конструкции на новите модели, като например МиГ-29М.

Трети основен фактор, който вероятно е повлиял на решението на Иран, е способността на Русия много бързо да доставя МиГ-29. Въпреки че съвременните МиГ-29М могат да се доставят само с темпове доста под 20 годишно, липсата на други известни поръчки означава, че пълният производствен капацитет в авиационния завод „Сокол“ може да бъде насочен към изпълнение на иранските поръчки. J-10C, въпреки че се произвежда в мащаб от около 50 годишно, е поръчан от ВВС на Китайската народноосвободителна армия, ВВС на Пакистан и според непотвърдени данни вероятно и от ВВС на Египет, Судан и Узбекистан. Разминаването в темповете на доставки се изостря допълнително, като се има предвид, че Русия може да достави над 100 МиГ-29 от склада, вероятно много бързо. Четвърти основен фактор е, че иранските ВВС вече експлоатират  две ескадрили  изтребители МиГ-29А/УБ, които бяха поръчани през 1989 г., което означава, че поддръжката на новите самолети ще бъде много позната и изтребителите могат да бъдат въведени в експлоатация много по-плавно и бързо, отколкото изцяло нов самолет.