Иван Димитров, председател на Комисията за регулиране на съобщенията, пред „Труд“: Намаляваме таксите до 50% за мрежата от пето поколение

Улесняват телекомите да оборудват базовите станции

Умни градове, IoT, пето поколение мрежи... Навярно на много хора това им звучи далечното бъдеще, но мога да ви кажа, че 5G чука на вратата ни. Транспортният министър обеща през 2020 г. големите градове в България да имат тази умна мрежа, която ще бъде 10 пъти по-бърза от 4G мрежата. Тя ще може да поддържа повече на брой свързани устройства - до около 1 милион на квадратен километър. Управлението на трафика, на отпадъците, енергийната ефективност в жилищата и офисите, умното паркиране са само част от нещата, които ще заработят по-добре с пускането на 5G в градовете. Бързата скорост на мрежата позволява на устройствата, управлявани от изкуствен интелект, да събират и анализират данни в реално време с минимално забавяне, като например технологията при автономните автомобили. Но какво ни очаква след тази технологична еволюция? На какви цени ще се ползват тези услуги? Какви са инвестициите за това и кой ще ги направи? Прочетете в интервюто на „Труд“ с Иван Димитров, председател на Комисия за регулиране на съобщенията.

- Кога потребителите у нас да очакват 5G на смартфоните си?

- Планираме да предоставим радиочестотен спектър, с който мобилните оператори да могат да започнат с изграждането на мобилните мрежи от пето поколение през второто тримесечие на 2020 г. Процедурите ще стартират с предоставяне на радиочестотен ресурс в обхват 3,6 гигахерца и 700 мегахерца. Предвид действията, които е предприела държавата, за да даде възможност на операторите да разгърнат мрежите си, смятам, че е възможно да имаме 5G град през 2020 г. Коректно е да кажем, че в началото този тип мрежи ще се появи на „островен“ принцип и не трябва да очакваме, че още през 2020 г. ще имаме пълно покритие в страната на 5G. Вероятно мрежи ще има основно в големите градове, но къде, с какво покритие и колко бързо, е въпрос, който е в обхвата на инвестиционните стратегиите на мобилните оператори. Важно е да знаем, че разгръщането на 5G e процес, за който е необходимо технологично време, което ще отнеме години и изисква сериозни инвестиции от страна на телеком операторите.

- Как реално ще се случи предоставянето на честотите на телекомите?

- Начинът на предоставяне на радиочестотен спектър зависи от интереса на бизнеса. Това може да стане по инициатива на мобилните оператори или Комисията за регулиране на съобщенията. В случай, че наличният свободен радиочестотен спектър е достатъчен за ползване от всички, заявили интерес за получаване на честоти, комисията издава разрешение. Когато свободният ресурс не е достатъчен, комисията обявява конкурс, съгласно Закона за електронните съобщения.

- От какво ще трябва да ги освободите и как на практика се случва това?

- Навлизането на 5G поставя много предизвикателства пред регулаторните политики не само в България, но в Европа и света. На първо място бих поставил наличието на радиочестотен спектър в обхват 3,6 гигахерца, който ще даде възможност за разгръщане на 5G мрежите в големите градове. Освобождаването на спектър в останалите обхвати е процес, който изисква работа в синхрон с останалите институции. Оптимизирането на тарифата за използване на радиочестотния спектър е друга много важна задача. Предложението на комисията за нова тарифа при ползването на радиочестотния спектър вече премина през обществени консултации и стандартна процедура по съгласуване. Надяваме се, че предложената промяна на тарифата за таксите да бъде приета скоро от Министерски съвет. Това е от голямо значение за навлизането на 5G технологията у нас. На дневен ред стои и режимът за обновяване и строителство на нови базови станции. Законодателството ни следва да бъде преразгледано, така че да установи адекватна среда за изграждане на нови съоръжения, както и обновяване на съществуващите.

- А базовите станции?

- В момента, за да може един мобилен оператор да въведе в експлоатация една базова станция или да инсталира ново оборудване, трябва да премине през пълна процедура, която може да отнеме до две години. Това може да се превърне в сериозна пречка за разгръщането на мрежите от пето поколение у нас. В допълнение, спецификата на разпространение на радиовълните от обхватите налага въвеждането в експлоатация на голям брой малки клетки, с оглед осигуряване на добро покритие и качествени услуги. Необходимо е да се работи за опростяване на условията за изграждане и въвеждането им в действие. Има много други аспекти около въвеждането на 5G, като насърчаване на съвместното разполагане и използване на съоръженията, създаване на необходимите условия за развитие на конкуренцията, насърчаване на инвестициите в инфраструктурата и стимулиране на иновативните решения, осигуряването на нужното ниво на сигурност, коректно е да отговорим и на опасенията на хората по отношение 5G технологиите с необходимия контрол и прозрачност.

- Вие имате ли възможност за регулация на цените на 5G?

- В контекста на осигуряване на условия за въвеждане на 5G мрежи и насърчаване на бизнес инвестициите у нас, предложените промени в тарифите за ползване на радиочестотния спектър са една от стъпките при въвеждането на нови услуги на приемливи цени за крайните потребители. От друга страна, смятам за важно да се търси баланс и умни решения, така че с новите такси държавата не само да създаде необходимите условия за насърчаване на развитието на 5G, но и да осигури събираемост на повече средства от такси и съответно да се повишат приходите в бюджета. Допълнителен ефект от нашите действия ще бъде възможността за освобождаване на необходимия финансов ресурс за инвестиции от страна на мобилните оператори. Основната част ще се вложат в изграждане на инфраструктура и модернизиране на настоящата. Предприетите от нас действия за оптимизиране на таксите ще намерят решение на едно дългогодишно разминаване на позициите на бизнеса и държавата по тази тема. С предложените изменения се надявам да създадем подходяща среда и условия за внедряване на усъвършенствани мрежи с много голям капацитет като 5G и разгръщане на инвестиции в нови технологии.

- Според вас какви трябва да са те - в какъв диапазон?

- Както споменах, надявам се предложената от нас промяна на тарифата за таксите да бъде приета през следващите седмици от Министерския съвет. На база на анализ, направен от Комисията, беше изготвен проект за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за електронните съобщения. Проектът предлага намаление на таксите с между 30% и 50%, като се отчитат динамиката в сектора, таксите за честотен ресурс на европейско ниво и са взети предвид националните особености на държавите членки, като обем на пазара, население и среден приход от абонат. Проектът е подкрепен от всички заинтересовани страни.

- Какво е нужно за изграждането на пътната карта за технологията от пето поколение?

- Разработването на „Национална 5G пътна карта“ е от ключово значение за въвеждането и развитието на петото поколение мрежи. Редица държави в Европа и света вече имат такива. Комисията за регулиране на съобщенията и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заедно с всички заинтересовани страни, вече работим по този стратегически документ, който ще очертае целите, приоритетните направления, конкретните действия, сроковете и отговорните за тяхното изпълнение.

- Каква сума е нужна за модернизирането u? От къде ще дойдат парите?

- Инвестициите за внедряването и разгръщането на мрежите от петото поколение ще бъдат поети от мобилните оператори както във всички страни по света, така и у нас. Тези въпроси всъщност трябва да се отправят към телекомите. По данни на Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA) между 2018 г. и 2020 г. 480 милиарда долара ще бъдат инвестирани от телеком и мобилните оператори в световен мащаб, като 50% от тях в страни, въвеждащи пето поколение мобилни мрежи. Очакват се 135 милиарда долата увеличение на БВП благодарение на 5G, като ръстът ще се дължи основно на Франция, Германия и Великобритания, 40% от него ще се върне в държавните бюджети във вид на данъци и такси. ЕС е заделил 700 млн. евро за разгръщане на 5G технологията чрез програма за публично-частно партньорство, стартирала още през 2013 г. Очаква се към тези средства да се добави частно финансиране, за да се достигне до общ бюджет от 3,5 млрд. евро до 2025 г. Прогнозите сочат, че въвеждането на 5G ще доведе до ръст на българската икономика и принос от близо 12 млрд. долара във всички отрасли на икономиката, включително здравеопазване и земеделие, при приложение на изкуствен интелект и роботика, използващи 5G. Приносът към БВП на интернет на нещата в контекста на използване на 5G ще достигне до 15,2 млрд. долара, а нарастването на електронната търговия може да добави други 2 млрд. долара.

- Как ще коментирате решението Български пощи да разширят портфолиото си от услуги?

- Добавяйки разпространение и продажба на печатни издания в портфейла от услуги на „Български пощи“, основният пощенски оператор в страната с най-голяма пощенска мрежа ще гарантира на потребителите равен достъп до информация независимо от географското им местоположение. Активно се работи за разширяване на позициите на компанията в областта на онлайн търговията и неуниверсалните пощенски услуги. Целта е дружеството да повиши пазарния си дял в сегмента на неуниверсалните пощенски услуги, който генерира по-голямата част от трафика и приходите на пощенския пазар като цяло. От друга страна онлайн търговията през последните години се превърна в основен двигател за растеж на някои видове пощенски услуги. Развитието на „Български пощи“ в тази посока ще увеличи конкурентоспособността на дружеството на пазара на пощенски услуги, където в момента са активни над 170 оператори.

Нашият гост

Иван Димитров е роден през декември 1960 година. Завършил е Полувисш институт по съобщения “Аврам Стоянов”, инженер по съобщителна и осигурителна техника в Технически университет - София, магистър по право във Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методи. От 1983 до 1991 година Димитров работи в Окръжно управление на съобщенията в столицата, след това става директор на дирекция “Комуникационни и информационни системи” и остава на поста до 2013 г. През 2015 г. става ръководител на отдел “Информационни технологии” в БДЖ. За два месеца през 2017 г. е директор на “Стратегически анализи и прогнози” в Агенция “Митници”, а след това е преназначен за шеф на дирекция “Информационни системи и аналитични дейности”. От ноември 2018 г. Той оглавява Комисията за регулиране на съобщенията.