Иван Маджаров, БЛС: Големият ръст на пари за болнична помощ се нуждае от анализ

„Големият ръст на пари за болнична помощ се нуждае от анализ – каква част от тях отиват за съвременно лечение и каква част от тях са платени за дейности, които могат да се лекуват в извънболничната помощ. Оказва се, че раздутият бюджет на болничната помощ в малката си част е отишъл за заплащане на истинска и съвременна високотехнологична помощ. Увеличаването на пари за извънболнична помощ трябва да бъде последвано от насочване към определени цели – изискване за проследяване, за точно определен брой профилактични прегледи, а не механично“, каза председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров по време на здравен форум тема „За нагласите на българите към годишните профилактични прегледи".

„Огромен процент от българите не знаят какво включват профилактични прегледи. Практиката ми показва, че когато успея да убедя пациентите си да направят профилактичен преглед, те са учудени колко голям е пакетът от изследвания, които им се полагат. Но увеличението на процента на профилактичните прегледи не зависи само от лекарите. Пациентите трябва активно да се включат и сами да търсят своя личен лекар“, това допълни д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и общопрактикуващ лекар.

Д-р Иван Маджаров, д-р Николай Брънзалов и Аркади Шарков

В рамките на пресконференцията Аркади Шарков, специалист по икономика на здравеопазването, съветник на здравния министър представи кратък здравно-икономически анализ на тема „Икономически аспекти на навременната профилактика“, според който се задава нова, невидима пандемия от хронични, незаразни заболявания.

"По данни на Европейско здравно интервю от 2019 г.  29.7% от българите споделят, че имат високо кръвно налягане, 6.9% - диабет, 4.7% - бъбречни проблеми. „Разходите за извънболнична медицинска помощ в България все още не са достигнали оптималните за ЕС нива“, каза още Шарков.

„В България разходите за болнична помощ са 37.40% от общите здравни разходи, а тези за извънболнична помощ едва 12.27%. За сравнение в Германия разходите за болнична помощ са 24.44%, а извънболнична помощ - 20.54%. Разпределението на средства в извънболничната медицинска помощ следва да се съсредоточи върху броя извършени дейности и прегледи, както и проследени пациенти. За всеки инвестиран лев в българското здравеопазване, възвръщаемостта е над 6 лв. в преки и косвени икономически и социални ползи“, допълни той.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM),представи гледната точка на Асоциацията по темата.

„Освен общата профилактика трябва да се обърне внимание и на необходимостта от скрининговите програми, при които активно се търсят определени заболявания. За съжаление целенасоченият скрининг у нас е на много ниско ниво. Факт е, че ако инвестираме повече в профилактика, превенция и скрининг в краткосрочен план ще е необходимо да се увеличи бюджетът за здравеопазване, защото ще се откриват много нови пациенти. В дългосрочен план обаче това ще има много по-голяма полза и ще стигнем до най-важната цел, а именно – да сме по-здрави“, каза той.