Труд
Автор:
Труд news
Задава се тридневна или четиридневна работна седмица
Докато технологични ръководители говорят за четиридневна работна седмица и „освобождение от труда“ благодарение на изкуствения интелект, икономистът и бивш министър на труда на САЩ Робърт Райх предупреждава за по-мрачна перспектива. Според него автоматизацията чрез AI няма да донесе по-добър живот за мнозинството, а ще задълбочи социалните неравенства.
В свой нов анализ Райх отбелязва, че макар американската икономика и фондовият пазар да се представят силно, реалната ситуация за повечето работещи остава трудна. И с навлизането на AI именно работниците и хората с по-ниски доходи ще понесат основния удар.
Райх коментира изказвания на ръководители като Ерик Юан от Zoom Video Communications и Джейми Даймон от JPMorgan Chase, които прогнозират, че автоматизацията ще доведе до тридневна или четиридневна работна седмица. Според Райх обаче това няма да означава същото възнаграждение за по-малко работа. „Четиридневната седмица най-вероятно ще дойде с четиридневна заплата. Тридневната - с тридневна“, пише той.
Като аргумент икономистът посочва т. нар. разрив между производителност и възнаграждение. В САЩ производителността продължава да нараства, но делът от икономическия растеж, който достига до работниците, почти не се е променил от 70-те години насам.
С други думи, по-голямата ефективност не се превръща автоматично в по-високи доходи за мнозинството. Според Райх няма основания да се очаква, че AI ще промени тази тенденция. По-скоро той може да ускори процеса, при който работниците губят позиции, докато печалбите се концентрират в ръцете на малък брой компании и инвеститори. Дори без пълномащабно навлизане на AI, пазарът вече показва признаци на напрежение. Ръстът на пълноценните работни места през 2025 г. е бил минимален, докато все повече хора се насочват към гиг икономиката на фона на съкращения и спад на заплатите при нископлатените позиции.
Райх обобщава, че вместо „ера на изобилие“, новите технологии до момента са допринесли за оформянето на двустепенно общество - малцина с изключително богатство и мнозинство, което едва свързва двата края. В крайна сметка, според икономиста, въпросът не е само технологичен, а и социално-политически. „Всичко опира до това кой има властта“, заключава той.
