Най-големият айсберг, който учените наблюдават от десетилетия – A-23A – навлиза в последния етап от своето съществуване. Сателитни изображения от края на декември 2025 г. показват обширни езера от стопена вода върху повърхността му и нови пукнатини по периферията – комбинация, която обикновено предшества ускорен и необратим разпад, пишат от Meteo Balkans.
От стабилна ледена платформа до „разяждане“ отвътре
A-23A е т.нар. табличен айсберг – масивна, плоска ледена плоча, откъсната от леден шелф. Той се отделя от шелфа Филхнер през 1986 г. и дълги години остава „закотвен“ в студените води на море Уедъл. Това естествено задържане му осигурява десетилетия относителна стабилност.
Днес обаче процесът е различен. Върху повърхността на айсберга се натрупва голямо количество стопена вода. Тя се събира в езера, просмуква се в съществуващите пукнатини и действа като хидравличен клин – явление, известно като хидрофрактуриране. Под натиска на водата цепнатините се разширяват и проникват по-дълбоко в ледената маса, а отделни участъци започват да се откъсват лавинообразно.
Сателитни кадри показват синкави водни огледала върху леда и разпръснати ледени фрагменти около основното тяло – ясен признак, че процесът на „ронене“ вече е активен.
От 4000 до малко над 1000 кв. км
При отделянето си през 1986 г. A-23A е заемал площ от около 4000 кв. км. Към началото на 2026 г. след поредица от значителни откъсвания през 2025 г. площта му е намаляла до приблизително 1180 кв. км.
Въпреки свиването си, айсбергът остава гигантски по мащаб. Именно на този етап обаче нестабилността става критична – разпадът рядко протича плавно. Един по-сериозен пробив или натрупване на вода в ключова зона може да доведе до внезапно разцепване на големи секции само за дни.
Защо оцеля толкова дълго?
A-23A е своеобразно изключение сред антарктическите „мегабергове“. Повече от три десетилетия той е бил заседнал върху подводни релефни образувания в море Уедъл, което го е предпазвало от постоянния натиск на вълни и по-топли течения.
След 2020 г., когато се освобождава и започва реално придвижване, айсбергът навлиза в по-динамична среда. Периоди на задържане и въртене в океански вихрови структури допълнително концентрират вълновото въздействие върху определени участъци, отслабвайки периферията му.
По-топли води, по-бърз край
С навлизането си в по-открити и относително по-топли води на Южния Атлантик темпото на разпада се ускорява. Летните условия в Южното полукълбо – по-интензивна слънчева радиация и по-високи температури на въздуха и водата – усилват както топенето, така и механичното разрушаване.
Според учените айсбергът вече се намира в морска вода с температура около 3°C – ниво, което значително подкопава стабилността на ледена платформа, допълнително натоварена със стотици тонове повърхностна вода.
Въпрос на време
Изследователските екипи, които следят A-23A, предупреждават, че основната му маса вероятно няма да издържи до края на австралното лято. Сценариите варират от седмици до сравнително кратък период до почти пълна дезинтеграция.
Разпадането на подобен „мегаберг“ не е само визуален феномен. То означава внезапно освобождаване на големи количества сладка вода и ледени фрагменти в чувствителна океанска зона. Колкото повече се раздробява масата, толкова по-голяма става общата ѝ повърхност за топене – процес, който допълнително ускорява финалния етап.
Историята на A-23A обхваща близо 40 години наблюдения – цяла научна епоха. Днешният му бърз разпад не е просто край на един айсберг, а показателен пример колко решаващи могат да бъдат повърхностната стопена вода, температурните промени и динамиката на океанските течения за съдбата на полярния лед.
Източници: Earth.com, NASA Earth Observatory.