Проф. Кендерова, виден османист и арабист, ще представи тази вечер своето изследване "Библиотеката на Осман Пазвантоглу" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Изследването, представя големината на фонда и тематичното разнообразие на книгите съхранявани в библиотеката, сградата на която е запазена и до днес във Видин.
Библиотеката на видинският владетел Осман Пазвантоглу е построена в началото на 19 век и тя е част от цял комплекс с едноименната джамия, на минарето на която е поставен полумесец и обърната пика ( според някои историци сърце). Със своите над 2 600 тома, каза проф. Кенедерова специално за „Труд news“, тя е най- голямата османска библиотека по това време в българските земи. В основата ѝ е личната библиотека на бащата на Осман Пазвантоглу-Йомер ага Пасбан-заде, който дарява над 1200 тома. Над 115 са дарителите, допълва Кендерова, които са различни хора - жители на Видин, хора, дошли в града по служба, които в годините са дарявали своите книги, обогатявайки фонда на библиотеката. Установяването на имената на дарителите, допълва проф. Кендерова, дава възможност на историци и изследователи да дадат отговор на въпроса какво място са заемали дарителите в духовния и обществен живот на Видин. Любопитното е, че техните имена са съхранени до днес, благодарение на запазения в народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ Каталог на библиотеката. Той представя фонда й за период от 50 години - от 1837 до1887 г. и е бил открит случайно при една от годишните инвентаризиции на фонда на Националната библиотека в София. Благодарение на този каталог и на съхраняваните книги за поколенията е запазено уникално книжовно богатство, събрано не само от родителите на Осман Пазвантоглу (1758- 1807) , но и от десетки други жители на града.
Каталогът е започнат през 1837 година, като основната част е създадена именно тази година. Книгите са разпределени в 22 тематични рубрики, след всяка рубрика в този каталог са оставени празни страници, за да могат да се допълват новопостъпилите книги към библиотеката. В периода, когато е създаден каталогът - 1837 година до 1887 година, проф. Кендерова смята, че поне още 3-4 души, са вписвали в него допълнително постъпили книги. Но е категорична, че основният съставител на каталога е лице, което е било много вещ в областта на класификацията на книгите, класификация която датира още от 10 век в ислямския свят.
Особен интерес представлява в изследването съдържанието на Каталога. В таблица проф. Кендерова е показала заглавието на всяко съчинение, което в редица случаи в самото описание е придружено от името на неговия автор ( както е в оригинала) , а там където е възможно е допълнено от изследователите. Най- често заглавието е предадено в съкратен вариант и популярната му форма, някъде е допълнено в неговата литературна или книжовна форма, за чието установяване са използвани, разказва професор Кендерова, всички налични каталози и справочници по арабска, османотурска и персийска литература.
Естествено на първо място в Каталога са поставени преписите на Корана, следват тълкуванията на Корана, различни съчинения - сборници, които отразяват моменти от живота, от изказвания и предания, свързани с живота на пророка Мохамед и т.н. В края на каталога в 22-та тематична рубрика, са записани биографии на пророка и исторически съчинения.
Съхранените и описани книги в Каталога главно са на арабски, османо-турски и персийски език. Сред книгите, съхранявани в България има италианско издание от края на 16 век от типографията на Медичите - "Канона в медицината" на Авицена, което е особено ценно. То показва, твърди проф.Кендерова, че в библиотеката на Осман Пазвантоглу са съхранявани редица европейски издание. Сред особено ценните книги е и още едно италианско издание на псалмите на Давид. Тези две книги, показват че в периода на съставянето на каталога във Видин е имало интерес и към европейски издания.
Проф. Кендерова в своето изследване, анализирайки съхранения оригинален Каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу, чието начало е поставено 30 години след неговата смърт, дава отговор на много въпроси-за мястото на старопечатната книга във Видин; за преписите-образци на калиграфското изкуство и художествено изпълнение; някои нови аспекти от историята на самата библиотека и големината на нейния фонд до края на 1887 г., когато част от нея е пренесена в София.
След Освобождението на България голяма част от книгите са предадени на турската държава. Други остават у нас и се съхраняват в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий";, допълва Кендерова. След 1887 г. фондът на библиотеката на Осман Пазвантоглу е разделен на две части: около 1/3 от него остава в НБКМ в София, а останалата по-голяма част отпътува за Истанбул и постъпва в Обществената (Общата) османска библиотека -днес библиотека „Баязът“.
Как се стига до този акт?
"Османската държава започва да предявява искания книгите от библиотеката на Пазвантоглу да се изпратят в Турция. Основната причина е, че книгите не се съхраняват правилно в София. Проф. Кендерова е включила в своето изследване кореспонденцията, която се води между българската държава и османското министерство на просветата; показани са няколко документа, които се съхраняват в Централния държавен архив в София, които показват в каква степен нашата държава отказва да предаде книгите на Пазвантоглу. Така се стига до момента, когато министър-председател в България е Стефан Стамболов и правителството предава 2/3 от книгите в тази библиотека на турската държава. Лицето, което от Османската държава е изпратено в София да ги получи, се казва Махмут Недин бей, който в един османски документ е определен като човек от Видин, допълва Кендерова.
Той е изпратен да откара книгите в Турция и подготвя един техен обстоен списък, който включва 2025 описания. Според проф. Кендерова книгите реално са били по-малко, тъй като са описани и разпръснати листове, а за част от тях е посочено, че са фрагменти. Броят на книгите, които остават в България, е около 680.
Днес част от книгите от видинската османска библиотека се съхраняват в библиотека "Беязът" в Истанбул. Те се дигитализират и библиотеката извършва кратки описания на книгите.
Изследването на проф. Кендерова "Библиотеката на Осман Пазвантоглу" дава широка картина на полтическата, културно-историческата и религиозната обстановка във Видин през осемнадесетото и деветнадесетото столетие и преди всичко -на мястото на книгата във видинското общество. Затова и книгата е адресирана към широк кръг читатели и специалисти и любители на книгата.
И днес, който посети Видин, и отиде в джамията може да види и библиотеката на Осман Пазвантоглу-каменно-тухлена квадратна постройка, покрита с купол от оловна ламарина, а на върха – с алем с формата на пика, построена в периода май 1802- април 1803 г. Тя е построена в памет на баща му Йомер ага, който е убит през 1788 г., и е основен дарител, на над 60 процента от книгите, от богатия книжен фонд в нея. Запазена е плочата над входа на библиотеката, приютила в миналото огромно книжовно наследство.
На плочата е изписан текст, според превода на проф. Кендерова той гласи: „Тази библиотека създаде мъдрият по природа Осман паша, за душата на уважаемия си баща. Тези, които ще се възползват от нея, ден и нощ да отправят благодарствените си и възвишени молитви за покойния ми родител. Светлината на изобилия и вдъхновението на изгряващия ден се срещат в първостепенния дом на добродетелка и честта. Листовете и страниците на всяка негова книга съдържат науката на мъдростта. С всяко дихание са позволени знаците и формите нея. О, Махир! Падна му се дата „Изгревът на честта“, който ще намери съвършената украса с шемсето на завършека.“
Подкаст с Виктор Блъсков: Български "фактчекъри" и глобалисти, работили по схема за цензура
Труд
-4-thumb-467x263.webp)
-3-thumb-715x402.webp)
