Изложба показва непознатия княз Александър фон Батенберг

От 5 септември в Двореца

Неизвестни факти и снимки са издирени в архиви и фамилни колекции от фондация „Хайлигенберг Югенхайм“

Заради брака си с оперна певица е принуден да се откаже от титлата принц и приема доста по-ниската граф Хартенау

Три години е отнело издирването на неизвестни факти и снимки за живота на княз Александър фон Батенберг Първи в архиви и семейни колекции. С това дело се е заела немската фондация „Хайлигенберг Югенхайм“, която носи името на фамилния замък на българския монарх. Откритите неизвестни факти за първия български владетел след 1878 г. ще бъдат подредени в изложба, която ще бъде открита в Огледалната зала на бившия Дворец в София, сега Национална художествена галерия, на 5 септември от 17 ч. Тя е озаглавена „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“. Сандро е детският прякор, с който са го наричали близките му. Неговите ранни години минават в имението „Хайлигенберг“ на фамилията Батенберг в германския град  Югенхайм. Организатор от българска страна е фондация „Ценности“ на Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов (1997-2002).

Плакатът на изложбата

На 28 пана ще бъдат показани снимки и текстове на български език. Преводът на английски и немски на всяко пано може да бъде четен чрез QR кодове. Дворецът е най-подходящото място, където да бъде показана изложбата. Именно княз Александър Батенберг (1879-1886) е превърнал руините на някогашния турски конак в съвременна европейска сграда. Ако човек се отклони вдясно от Балната зала, ще попадне в помещението, където е бил личният му кабинет.

Специално за събитието от Германия ще пристигнат д-р Йоахим Хорн, председател на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“, д-р Зигрун Комати, председател на Германско-българското дружество за насърчаване на връзките и приятелството с България, и Джони Гловър, член на Консултативния комитет на фондацията. На 6 септември гостите от Германия и организаторите на изложбата от фондация „Ценности“ ще почетат паметта на княза в гробницата му срещу Княжеската градина. 

През целия си живот Александър Батенберг храни силна любов към България – дори след като е принуден да абдикира през 1886 г. Той се бие в Руско-турската освободителна война. Участва в битките за Плевен, Велико Търново, Казанлък, Шипка, Стара и Нова Загора. През 1879 г. е избран за първи български княз от Великото народно събрание. Тогава той е само на 22 години.

Въпреки липсата на политически опит, младият владетел поставя основите на българската държавност, полага началото на важни институции в образованието, военното дело, правосъдието. С акта на Съединението на 6 септември 1885 г. той се противопоставя на Великите сили, отстоявайки каузата на младата си държава, възстановена на картата на Европа след петвековното османско владичество.

Роднина с всички европейски монарси

Малкият Сандро е роден като принц фон Батенберг.

Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и руския императорски двор. Племенник е на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му принц Александър фон Хесен-Дармщат), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица – Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на кралица Виктория – принцеса Беатрис.

Другите двама братя на княза – Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица – принцесите Виктория Хесенска и Ана Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на Елизабет Втора, единбургския херцог Филип. Това сложно родословие го обвързва с всички монархически семейства в Европа.

Не оставя потомци

Граф фон Хартенау със съпругата си Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен

Принуденият да абдикира от българския престол княз се връща в Германия и след това постъпва на служба в австрийската армия. Годежът му с втората дъщеря на немския кайзер Фридрих Трети - Виктория Пруска, внучка на кралица Виктория Английска, е развален с огромната намеса на канцлера Ото фон Бисмарк и руския император Александър Трети.

Няколко години по-късно Александър Батенберг се запознава в Италия с очарователната и талантлива оперна певица Йохана Лойзингер. През 1889 г. двамата сключват морганатичен брак. Баща му принц Александър Хесен е бесен от това, че синята аристократична кръв е смесена с плебейска. Заради неравностойния брак Александър е принуден да се откаже от титлата принц и приема доста по-ниската граф Хартенау – на името на малко семейно имение в Хесен. Раждат му се две деца, на които дава български имена – Крум-Асен и Вера-Цветана. Те носят титлите граф и графиня Хартенау.

За съжаление семейното щастие на княза не продължава дълго. Той умира в Грац, Австрия, на 23 октовмри 1893-та, едва на 36 години, след неуспешна операция от апендицит. По негово желание тленните му останки са пренесени в София, където отначало са положени в ротондата „Св. Георги“, а през 1898 г. - в специално построената гробница, където са и до днес. Със застъпничеството на Захари Стоянов вдовицата му получава пенсия от Народното събрание от 50 000 лева почти до края на живота си – отнета й е през 1946 г.

И Крум-Асен, и Вера-Цветана не оставят свои деца. Синът работи като дипломат между двете световни войни и умира през 1965 г. Той все пак осиновява детето на съпругата си от първия й брак, в резултат на което титлата граф Хартенау е запазена. Вера се омъжва през 1924 г., но също няма свои потомци. Погребана е в Грац, където по-късно, през 1951 г. е положено и тялото на майка ѝ.