Семейството на риболов

Стръвта се подбира според личния опит

Пъстървите са особено придирчиви

Горещото дихание на лятото вече все по-силно се усеща. Едни тръгват към морето, други - към планината. И не малко от тези хора-отпускари, семейни или не са напъхали в багажите си въдичарски принадлежности.
Какво трябва да знаят риболовците през летните месеци? Горещият ден не носи особен успех. Тогава има добра слука само сутрин рано и по-късните следобедни часове. Разрешени за улов са всички видове риби. Естествено стръвта се подбира според личния опит на въдичаря. Но все пак за предпочитане са насекомите от околната местност. Не са за изхвърляне изкуствената муха и дребната жива рибка - в зависимост от обекта за въдичарстване.

Особено сполучлив е риболовът с блесни. Някои се опитват да им придават по-интересен вид-изобразяват люспи, рисуват очи, даже вежди, правят опашки и плавници. На такива блесни-играчки могат да се радват някои млади неопитни риболовци, но за всеки случай едва ли биха привлекли водните хищници от рибешкия свят. Докато, например, фалшивите колебания на водата, създадени от блесната, ще бъдат възприети съвсем безпогрешно.

Зрителните способности на рибите не са малки. Природата така е нагласила нещата, че не рядко рибата вижда въдичаря, който пък не предполага подобно положение. И ето от къде идва несполуката. Човешката сянка във водата е достатъчна, за да изплаши която и да е риба. В това отношение пъстървите са особено придирчиви - изчезват мигновено. И ето защо трябва да се прилага маскировката при въдичарството.

Едно от правилата за търсене на рибните места е малко парадоксално: всичко трябва да бъде наопаки. Това значи, че край дълбоката река ще се лови в плиткото, а в плитката -където е по-дълбоко. Край широката река трябва да се въдичарства в по-тесни участъци, а край тясната-в по-широки. Работата е в това, че на такива места рибата намира повече храна, отколкото другаде из съответния водоем. Ако дъното е чисто, а течението-равно, рибата е под корените, потъналите дървета: има и храна, и укрития.

Всичко това трябва да знаят въдичарите в семейството /понякога с този спорт се занимават и бащата, и майката, и децата/. Но ако някой от членовете на фамилията не се вълнуват от риболовни емоции? Тогава най-добре е да станат помощници на въдичарите. Например, червеите винаги са заемали основно място сред примамките за ловене на риба. И торният, и земният червей са универсална стръв. Търсенето на тези пълзящи животинки е интересно занимание за децата. А на съпругите могат да се препоръчат приятни кулинарни упражнения-хванатата риба трябва да се изчисти, да се посоли и след това евентуално да се изпържи. Всички тези съвместни действия ще създадат приятна семейна атмосфера и ще спомогнат излетът сред природата да стане истински празник.

Лов на акули с въдица

“Някога си в доисторическото море се срещали човекът и акулата и, колкото и да е странно, човекът удържал победа. От този ден той отново и отново търсел срещи с акулата и не за да я използва за храна /за тази цел имало други риби/. Човекът преследвал акулата, защото нейният лов с нищо не можел да се сравни по силата на приживяванията и опасностите.” Така пишат професионалният ловец на акули В. Янг, известният океанолог Г. Мак-Кормик и журналистът Т. Ален в книгата си “Сенки в морето”. Те съобщават интересни данни за “пиратите на морските дълбини”, както често биват наричани акулите, разказват за нападения на акули над човека, за организираната борба срещу тези хищници. Една от главите е посветена на спортния улов на акули.

Години наред недосегаема мечта било да се хване акула със спининг, тежаща половин тон. Но постепенно се усъвършенствали риболовните прибори, рекордите все повече се приближавали към заветната цифра: 300 килограма, 400. Във водите на Австралия била хваната тигрова акула, на която не достигали само 54 килограма за половин тон. Скоро след това американският спортист Грей извадил със спининг 500 кг. акула. Рекордът не се задържал дълго: австралийският риболовец Елф Дин хванал бяла акула, която тежала повече от тон. След това той излязъл победител в схватка с акули, имащи тегло 1141 и 1199 кг. И накрая-гигант от почти 2 тона. Ето как това се описва в книгата “Сенки в морето”:

“Ръцете на Дин се превърнаха в кърваво месо. Дланите се подуха, пръстите бяха нарязани до костите - страхотни болки. Краката конвулсивно се свиваха. Мускулите на гърба едва не се късаха от напрежение, а битката продължаваше. Трети час... Четвърти час... Минаваше шестият час на сражението и Дин почувства, че силите му са на привършване. Но по опъването на влакното и особено собствената интуиция му подсказваше, че и акулата почна да се уморява. И отново, стискайки зъби до болка, той започна да намотава влакното...”

Но този път на Дин не се удало да подобри рекорда си. Когато за 4-ти път подвел акулата към лодката, влакното се скъсало. Други риболовци също не могли да покорят рекорда му-1199кг...

На западното крайбрежие на САЩ преди доста години бил открит клуб, членовете на който били само майстори в лова на акули. На 100 км. Южно от Сан -Франциско в голям залив два пъти годишно устройвали състезания. Било невъзможно някои от екземплярите да се измерят на обикновени теглилки. Тежината им се определяла по специална таблица.

Любопитни факти

• Как да се избавят от енотите? Този проблем вълнува жителите на малкия японски остров Чебури. Броят на тези животни превишава няколко пъти местното население. Енотите унищожават посевите, храната за добитъка, запасите от продукти. Засега не е известно кой пръв ще напусне острова-животните или хората.
• За да наблюдават съществуването на изчезващите животински видове, американските специалисти използват изкуствени спътници на земята. Така например на полярни мечки се поставят нашийници с радиопредаватели, сигналите от които се приемат от спътници. Под подобен контрол са поставени и моржовете, калифорнийските морски видри и други животни.
• В някои градове на САЩ се строят необичайни кули. Всяка от тях е жилище на стотици лястовици. Тези птици се използват за борба с комарите. Дневно една лястовица унищожава около 1000 от тези насекоми. Естествено такъв начин за борба с вредителите е много по-добър, отколкото употребата на химикали.