Как САЩ и СССР си лазят по нервите през Студената война

До сблъсък не се стига, но постоянно се проверява готовността на врага 

Безумните ситуации често стават комични

Студената война е може би най-интересният период в човешката история, когато две напълно противоположни идеологии доминират света, когато суперсилите за първи път не се сблъскват челно, а тестват готовността на враговете си, участвайки в локални конфликти като доброволци. Това е време на глобални конспирации, шпионски скандали, космическа надпревара и, разбира се, странни и дори нелепи ситуации. Ето някои от най-безумните истории от Студената война, за които не сте чували.

Ядрени гнезда

През 50-те и 60-те години заплахата от нова война е надвиснала над света, а границата между двата свята минава между Източна и Западна Германия. Естествено, американците не се интересуват от немските си съюзници, разположени някъде отвъд океана, точно както руснаците не се интересуват от „витрината на социализма“ - ГДР. Важното е, че ракетите ще падат някъде другаде, а не в Москва и Вашингтон.

Британците също са доста далеч от тези територии, но през 1957 г. започват операция „Син паун“. Целта е да се инсталират десет ядрени мини като възпиращ фактор на границата между Западна и Източна Германия. По този начин, ако съветската армия премине в настъпление, британците ще могат дистанционно да взривят мините и да спрат атаката.

Но има проблем: зимите в Германия са сурови и компонентите на мините се държат непредсказуемо в студа, което може да доведе до самоунищожение. Накрая на британците им хрумва гениалната идея да поставят бомбите в кафези с кокошки, за да може топлината от телата на птиците да поддържа температурата на частите и те да не се повредят.

Таран

От края на 70-те години на миналия век САЩ и техните съюзници от НАТО редовно нарушават границите на СССР, нахлувайки в териториалните му води и проверявайки дали свръхсилата е загубила контрола си. През 1988 г. ВМС на САЩ изпраща два кораба да патрулират в Черно море, които първо плават във водите на Турция, членка на НАТО, а след това решават да отплават по-близо до границите на СССР.

Две съветски фрегати са изпратени да ги прехванат, като им е наредено да не допускат влизане в териториалните води на СССР. Когато американските кораби нарушават границата, съветските капитани трябва да реагират и на теория да открият огън по вражеските кораби, тъй като това е нахлуване в чужда територия. Но подобни действия биха довели до пълномащабна война, въпреки всички опити за сближаване между двете страни, започнали по време на Перестройката.

Вместо да стрелят и да рискуват ядрена война, съветските кораби просто таранират американските кораби и те бързо изчезват зад хоризонта, изпускайки мазут. Заплахата от война е предотвратена.

Кацане в центъра на Москва

През 1987 г. немският пилот от Западна Германия, Матиас Руст решава да лети до Москва и да изгради своеобразен мост на приятелството между Запада и Изтока. Той прелита от Норвегия до Финландия, зарежда гориво в Хелзинки и оттам отлита директно за Москва, но обявява, че отива в Стокхолм, иначе биха го вързали и изпратили в психиатрична болница.

Германецът Матиас Руст каца в центъра на Москва.

Когато Руст прелита над Естония, той е забелязан от съветски радар, след което няколко изтребителя МИГ са изпратени да го прехванат. Но съветските пилоти погрешно идентифицират самолета на германеца като Як-12, докладват това на контролната кула и са отзовани. По време на полета Руст е видян на радара още няколко пъти, но изтребители не са изпратени, тъй като смятат самолета за участник в спасителна операция.

При приближаването си към Москва Руст решава да кацне на Червения площад, но не успява. Германецът прави няколко кръга и се приземява близо до катедралата „Свети Василий“. След като слиза от самолета, той започва да раздава автографи на съветски граждани, а час по-късно е арестуван и след процеса е осъден на 4 години затвор, от които излежава само 15 месеца.

Подводен грабеж

В началото на 80-те години Америка и Великобритания вярват, че са много години по-напред от СССР в технологията на теглените сонари, които представляват дълъг кабел, покрит с хидрофони и осигуряващ по-точно наблюдение на корабите. Според разузнаването на тези страни обаче, СССР най-вероятно разполага с такава технология. Как може да се провери дали комунистите са я изобретили сами или са я откраднали от НАТО с помощта на шпиони или къртици?

От британското командване решават, че нападението над съветските инженерни кораби е най-добрият вариант. Британският флот инсталира специални клещи на подводницата HMS Conqueror и я е изпраща да патрулира в северната граница на Съюза, за да открие полския траулер, който полага ценния кабел. Според плана, подводницата трябва тихо да се приближи до траулера, да се приспособи към скоростта му, да пререже кабела с клещите, да го хване и да се измъкне. Би било интересно да се видят лицата на инженерите, които така и не откриват кабел.

Заедно срещу извънземните

През 1985 г. Роналд Рейгън и Михаил Горбачов провеждат не особено успешни мирни преговори в Женева.

Двамата имат интересен личен разговор, който Горбачов разкрива в интервю от 2009 г. 
Докато лидерите се разхождат из градината на върха, Рейгън, известен фен на научната фантастика, който дори кръщава системата за противоракетна отбрана „Междузвездни войни“, е обезпокоен от евентуално нашествие на извънземни. Той пита Горбачов дали СССР ще помогне на САЩ, ако Земята бъде нападната от извънземни нашественици, или Съветите ще изберат този труден момент за американците и ще нанесат удар, докато те са отслабени. Горбачов успокоява Рейгън, че ако извънземна раса нападне, СССР няма да атакува. И двамата лидери се съгласяват в такава ситуация суперсилите да си помагат взаимно.