Тарс живее в хилядолетна магия

Градът на апостол Павел отбеляза 2020 години от рождението на светеца

Пилигрими от цял свят се стичат в мястото, където са бродили библейски герои, римски императори и древни мъдреци

Най-новото притегателно място в Турция получи туристическия “Оскар” - наградата “Златна ябълка”

Тарс или Тарсус - както е името му на турски, е малък за мащабите на южната ни съседка град в югоизточната част на страната, на 20 км от средиземноморското пристанище Мерсин и близо до границата със Сирия. Това е историческата област Киликия, на която градът е бил административен и духовен център и където са се кръстосвали важни древни пътища между Ориента и Запада.

Въпреки че се намира в източната част на Средиземно море, Тарс не е пристанище. Бил е някога, когато минаващата през него река Киднос и образувалата се лагуна са го свързвали на юг с откритите морски води, но с времето наносите са го оставили на сушата.

Древна история

Сведения за селището има от 10 000 години и през цялото време досега то не е било изоставяно, въпреки че през него са минали много народи - хети, асирийци, финикийци, перси, римляни, гърци, византийци, османци. От 2500 години градът не е променял името си, а то пък е свързано с различни легенди. Една от тях е за крилатия кон Пегас и героя от древногръцката митология Белерофон, сражавал се с огнедишащото чудовище Химера точно над земите на Киликия. Воинът успява да убие Химера, но разгневява боговете, пада и наранява крака си. Това се случва точно в Тарс, според местната легенда, и е увековечено на стенописи върху къщи и огради.

Гости се посрещат и на улицата.

Процъфтяващото селище е привлекателно място за философи, поети, учени. Библиотеката му е една от най-големите в света, сравнявана с тези в Атина, Александрия и Пергам. Походът на Александър Велики в Азия превръща Киликия в римска провинция с главен град Тарс - най-важният в Мала Азия. Тук управител е бил прочутият оратор Цицерон (51-50 г. пр. Хр.). Градът е посетен и преустроен от Юлий Цезар през 47 г. пр. Хр.

Любовно гнездо

След смъртта на Цезар Тарс става място за любовни срещи между Марк Антоний и египетската царица Клеопатра. Тя пристигала на пристанището със своя златен кораб с пурпурни платна и влизала в града през южната му порта, която днес е единствената оцеляла (от четири) и, естествено, е наречена Портата на Клеопатра. Благодарение на тази връзка градът придобива още по-голямо значение и става важно средище за решаване на политически въпроси.

Водата от кладенеца на св. Павел се смята за лековита.

Днес географският и административен район се нарича Чукурова - име, познато на зрителите от турските сериали, а иначе означаващо “низина”. За разлика от киното обаче, където целият район е представен като дълбока и изостанала провинция, нещата съвсем не са така. Чукурова е третият по значение мегаполис в Турция след Истанбул и Анкара, важна транспортна връзка, предлагаща най-краткия път от Европа към Близкия изток. Освен това е едно от най-плодородните места в света. “Чукурова” се нарича и международното летище, откъдето се стига до Мерсин, Тарс и Адана.

Амбициозни планове

Тарс е приятен град с 300 000 жители, в който усилено се изгражда нова част, а старата, с историческите места, се реставрира с помощта на държавата и под енергичното ръководство на младия кмет Али Болтач. Той самият недвусмислено присъства на предизборните си плакати, които все още са разлепени из града, с каска на главата и облекло на строител.

Древният римски път е оцелял 20 века.

Повечето стари къщи са откупени и една по една се превръщат в хотели и сгради за културни събития. Усилено се извършват археологически разкопки. На градската управа е ясно, че предстои още много работа, за да се разкрие древният римски път, минаващ днес през центъра на града. От готовите 60 метра се вижда, че е в отлично състояние, въпреки че е строен през I век пр. Хр. В Тарс се е намирал и най-големият римски храм в древния свят, на който са запазени внушителните основи с размери над 133 на 50 метра и някои от високите 20 метра колони.

Поклонници от цял свят се стичат да посетят местата, свързани с живота на св. апостол Павел, който е родом от Тарс и чиято 2020-годишнина беше отбелязана в началото на това лято с тържествена меса в църквата, носеща неговото име (през останалото време тя има статут на музей). Разработен е специален маршрут “По стъпките на апостол Павел”, който включва църквата, богатия исторически музей на града и 30-метровия кладенец с лековита вода, където се предполага, че е бил родният дом на светеца. Църквата и кладенецът са обявени за културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.

Кулинарно царство

За радост на чужденците градът предлага изключителни кулинарни изкушения в малки гостилници с масички на тротоара в стария град. А ако групата е прекалено голяма, просто преграждат улицата с маси като на нашенска сватба. Типични за района ястия са хумусът, който обаче се сервира горещ, полят с препържено масло с червен пипер, предястието ичли кюфте, прочутият адана кебап и всякакви други кебапи и лахмаджуни, печено агнешко върху булгур, десертите кюнефе и баклава. За салатите и разядките няма и да отварям дума, защото не успях да ги преброя. Алкохолът не е табу. Дори можете да си купите бира в кенче или бутилка в самия център на града, без да я пиете на улицата, разбира се.

“Елиф Хатун конак” е пример как старите къщи се превръщат в оригинални хотели.

За смелите проекти и превръщането на Тарс в притегателно място за туризъм Световната организация на журналистите и писателите по туризъм (ФИЖЕТ) връчи на проспериращия град тазгодишната си награда “Златна ябълка”, имаща стойността на туристически “Оскар”. Обикновено тя води след себе си тълпи от туристи. Това очакват и за това се готвят гостоприемните домакини.

Св. Павел бил гонител на християните

Мозаечната икона на св. Павел в реставрираната църква в Тарс.

Въпреки че е апостол, разпространявал християнската вяра, св. Павел не е един от Христовите ученици. Той приема християнството след кръстната смърт на Христос, когато е около 30-годишен. Роден е в град Тарс през 5 г. от н. е. (има спорове за годината) в заможно семейство на юдеи, получили римско гражданство. Юдейското му име е Саул (Савел), латинското - Павел. Отначало учи в родния си град, а после в Йерусалим. Като ревностен фарисей участва в гоненията срещу християните и в смъртта на св. първомъченик Стефан.

При едно пътуване до Дамаск му се явява възкръсналият Иисус Христос, който го пита защо го гони. След видението Савел ослепява за три дни и трябва да го водят за ръка до Дамаск. През това време не яде, не пие, а само се моли. В града го изцеряват и той се покръства. Апостол Павел става ревностен разпространител на християнството сред неюдеите. Прави три големи пътувания и основава първите християнски църкви в Мала Азия, на Балканския полуостров, стига чак до Испания. Наричат го “апостол на езичниците”.

Новият завет на Библията съдържа 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот. Той е окован и изпратен на съд в Рим. Там е екзекутиран на 29 юни 67 г. заедно с апостол Петър. Преданието разказва, че там, където паднала отрязаната глава на св. Павел, бликнали три извора - на мястото на днешния манастир “Три фонтана” край Рим.

Легендата за Шахмеран

Шахмеран е изобразена на най-различни места из града.

Разхождайки се из Тарс, можете да видите странно същество, изрисувано на стени, стъкла, платна, върху всякакви сувенири, чанти, картички, магнитчета. Шахмеран е митично същество, изобразявано с глава на жена и тяло на змия. Обитава фолклора на Мала Азия, Иран, Ирак, чак до Индия. Името й означава “кралица на змиите”. Тя е богиня на мъдростта, знае тайната на дългия живот, умее да лекува. Добра и състрадателна, образът й се окачва в домовете, особено на младите жени и момичета, за да ги предпазва.

Легендата, разказвана в Тарс е, че Шахмеран живеела под земята именно в този град. Входът към нейното царство бил кладенец. Веднъж мъж на име Джамсаб паднал в него след предателство на приятели и стигнал до подземна пещера, където жената змия се криела от човешкото зло. Отначало тя отказала да пусне мъжа да се върне на горната земя, но после се съгласила, стига той да не разкрива тайната й. Предупредила го никога да не се къпе в банята, намираща се над скривалището й, защото кожата му ще се покрие със змийски люспи и всички ще разберат, че я е срещал.

Джамсаб дълги години спазвал обещанието си, но когато султанът се разболял от неизлечима болест, започнали да търсят Шахмеран с войници. Накарали всички да се изкъпят в банята. Джамсаб отначало се криел, но го хванали и принудили да се потопи във водата. Кожата му станала змийска. Така разбрали, че знае къде се намира Шахмеран. Той не устоял и извършил предателство - издал мястото на алчния везир и болния персийски султан, който можел да се излекува, само ако вкуси от плътта й.

Въпреки предателството, преди да я заловят, лечителката казала на Джамсаб да разсекат тялото й на три, да дадат на везира първото парче, на султана второто, а той да изяде третото. Везирът умрял отровен на мига, султанът оздравял, а Джамсаб станал толкова мъдър, че заел мястото на везира. В чест на жертвоготовната митична лечителка в Тарс, смятан за нейно обиталище, е построен фонтан, а банята на Шахмеран, наричана Старата баня, още продължава да работи.