Десетки изпратиха Любомир Левчев в последния му път

Десетки изпратиха Любомир Левчев в последния му път. Поклонението пред поета бе в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Писателят почина на 84-годишна възраст на 25 септември. Роднини, приятели, интелектуалци, политици и читатели се простиха с твореца.

Антон Дончев си спомни първата книга на Левчев. И обобщи, че приживе поетът довел в България елитът на световната литература. „Той беше едно голямо дърво, което роди плодове, въпреки, че в последните години гласът на Левчев не се чуваше. Голяма част от тези плодове се нуждаят от нас за да израстат", каза още Дончев.

„Велик, а сега е безсмъртен. Паметта не се заличава лесно“, каза скулпторът Георги Чапкънов.

Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Главен редактор на в. “Литературен фронт” (1961-1971), първи зам.-министър на културата (1975-1979), председател на СБП (1979-1989). От 1991 г. е собственик на ИК “Орфей” и едноименното списание. Първата му книга “Звездите са мои” излиза през 1957 г.

Издал е повече от 35 книги с поезия, като най-новите са: “Седемдесет и седем” (2012), “Тъжна светлина” (2013), “В невидимата кула” (2014), “Самосън” (2017), “Островът и всичко останало” (2018). Автор е на романите “Убий Българина!”, “Ти си следващият” и “Панихида за мъртвото време”, на много киносценарии и есета. Повече от 80 негови книги са издадени в 34 страни.

Носител на националните награди: “Н. Вапцаров”, “П. Пенев”, “Д. Дебелянов”, “Хр. Г. Данов”, орден “Стара планина” – Първа степен (2005). Признания в чужбина: Златен медал за поезия на Френската академия и звание “Рицар на поезията” (1985); Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); Награди “Мате Залка” и “Борис Полевой” – Русия (1986); Голямата награда на института “Ал. Пушкин” и Сорбоната (1989); Световна награда за мистична поезия “Фернандо Риело” (1993); “Златен венец” на Стружките вечери на поезията (2010), Международната награда “Уилям Мередит” (2013), Почетен гражданин на София.