Имаме нужда от финансова полиция

Нека да използваме италианския опит

Ако несъбраните приходи постъпят в бюджета, със сигурност животът на българина би се подобрил значително

У нас официалните данни за начислените, но несъбрани данъци, акцизи и мита от НАП и Агенция „Митници“ (АМ) са над 8 млрд. лв., а вероятно те са доста по-големи. АМ е оторизирана да събира косвените данъци за стоките от внос, както и изцяло митата и акцизите. В случай, че поне част от тези огромни по размер приходи постъпят в бюджета, то със сигурност животът на средния българин би се подобрил значително. Тъй като той би получавал по-качествено здравеопазване, а децата му по-добро образование, щеше да се чувства по-сигурен и за себе си и за семейството си и старите хора в селата и малките градчета нямаше да бъдат перманентно ограбвани, бити, а понякога убивани, за да им се открадне имущество понякога едва за няколко десетки лева. А също за Националния исторически музей входът щеше да бъде безплатен, както е в Британския музей в Лондон, и тунелите под проходите Петрохан и Шипка щяха отдавна да са построени!

Както е добре известно, това не е станало, независимо че преди избори ни се обещава от политиците. В случай, че се засили данъчният и митнически контрол от специализиран орган, какъвто е финансовата полиция, то е възможно приходите в държавния бюджет чувствително да се увеличат.

Подобрение в работата на приходните ни администрации НАП и АМ би настъпило, ако се измени незабавно и структурата на данъчно-контролните органи у нас. Република България е една от малкото страни в ЕС, където не е създадена финансова полиция - специализиран орган за фискален контрол при Министерството на финансите. В България, предвид посочените обстоятелства, контролът върху тежките данъчни и митнически нарушения и престъпления, в т. ч. и над митническите и данъчните служители, трябва да се отдели и да се извършва от друга институция, а именно финансова полиция. Тя следва да има съответната независимост и да е в състава на Централното управление на Министерството на финансите (МФ), а не в НАП и АМ, както е сега. Пример в това отношение е финансовата гвардия на Италия, където от нейната дейност има видими резултати. Новата административна структура трябва да е част от Централното управление на Министерството на финансите (както е в останалите държави от ЕС) и следва да бъде на пряко подчинение на министъра на финансите, а не на негови заместник-министри, в чиито ресори са другите агенции - НАП, която освен приходна агенция включва и събирането на държавните вземания и АМ.

Два проектозакона за финансова полиция, внесени в предходни състави на Народното събрание, съответно в 38-ото и 39-ото Народно събрание, бяха стопирани и не се приеха. Независимо, че у нас има икономическа полиция, то тя доскоро се занимаваше предимно с дребни криминални случаи, например присвояване на 4-5 хиляди лева от някой счетоводител, домакин или касиер на държавно или общинско предприятие.

Най-добре е цялата работа по разследването на престъпления срещу бюджета да се съсредоточи в една служба - финансова полиция, в която да работят опитни финансови експерти, подпомагани от юристи, а не обратното. На първо време нейният числен състав да е от поне 500 човека, като тя следва да е въоръжена, както и да е с правомощия за разследващи функции, в т. ч. да събира годни доказателства, които да „издържат“ в съда. Персоналът u ще бъде набран предимно от сегашни служители на НАП и АМ, като с тях се редуцира съставът на НАП и АМ. Едва тогава българските съдилища със сигурност няма да отменят или връщат за доразследване повече от 2/3 от данъчно-облагателните актове на НАП. Към нея следва да преминат служителите от АМ, които досега са оторизирани с разследващи функции. Основна или най-значима функция на бъдещата финансова полиция ще е борбата с контрабандата на горива, цигари и алкохолни напитки и проследяване и предаването им на органите на правосъдието на подкупните митнически и данъчни чиновници. Друга основна функция е борбата със сивата икономика и най-вече в строителството, туризма, селското стопанство и в хранително-вкусовата промишленост, където тя е в големи размери. Финансовата полиция задължително трябва да има разследващи функции. Логично е тя да поеме и всички финансови дела от т. нар. дознание при МВР, което засега и без това не показва особена ефективност.

Разследващите полицаи в управленията на МВР са често без необходимата финансова и правна подготовка по финансово и в частност по данъчно и митническо право. Понастоящем тези разследващи полицаи твърде често поднасят на прокуратурата дела, в които има негодни доказателства и съдът ги връща за доразследване или делата се губят от НАП и от Агенция „Митници“. Новата структура към министъра на финансите - финансовата полиция, би имала смисъл само, ако е в това ведомство и е с разширени правомощия. В противен случай, ще е поредната „държавна ясла или хранилка за чиновници“ или поредната контролна държавна институция, която изпълнява специални „поръчки“ на управляващата партия, насочени срещу техни конкурентни фирми, които им пречат да печелят обществени поръчки и да притискат другите почтено работещи фирми в съответния бранш.

Много важна друга функция на бъдещата финансова полиция е да прави проверки на заложните къщи (в т. ч. и антикварни магазини, в които не рядко се продават крадени произведения на изкуството), а също и на т. нар. къщи за бързи кредити (за последните се прие някакъв палиативен закон, но проблемите за хората-потребители на т. нар. бързи кредити остават). Публична тайна е, че през заложните къщи преминават много крадени вещи (обикновено никой не пита за произхода на заложената вещ), като по този начин се „перат пари“. Не е ясно какви са оборотите им, дали плащат адекватни по размер данъци. Заложните къщи са АД-та и ООД-та, за които важи само Търговският закон. Те не са обикновени търговци, а отпускат краткосрочни заеми, като приемат за залог леки автомобили, джипове, скъпи вещи - бижута, злато, картини, дори иманярски трофеи - тоест кредитират, а според нашите закони само лицензирани от БНБ финансови институции имат право да извършват кредитна дейност. Пример в това отношение е, че картините, откраднати неотдавна от наследник на Владимир Димитров-Майстора, бяха намерени именно в т. Нар. антиквариати.

Други изключително важни функции на финансовата полиция следва да бъдат и:

1. Противодействие срещу неиздаването на фискален бон, което вкарва редица търговски обекти изцяло или частично в сивата икономика. Инициативата на НАП за лотария с касовите бележки бе позитивна мярка, но тя съвсем не е достатъчна, за да се пребори това негативно явление.

2. Предотвратяване и/или силно редуциране на престъпленията срещу осигурителните ни системи - пенсионна и здравна, в т. ч. срещу издаването и прилагането на фалшиви трудови договори, укриването на осигуровки, които следва да се внесат в НОИ и НЗОК.

3. Съдействие при необходимост и на двата регулаторни финансови органа: БНБ и Комисията по финансов надзор Те следва не само да им подават сигнали, а и да съдействат при разследването от финансовите полицаи на престъпления против финансово-кредитната система, като умишлени фалити на фирми при наличие в техните баланси на крупни банкови заеми; застрахователните измами и т. н.

4. Борба с нерегламентираното производство на спиртни напитки. Инцидентно органите на МВР залавят нелегални цехове за производство на високоалкохолни напитки (нерядко той се произвежда в някои по-големи т. нар. селски казани, край които има поточни линии за пълнене и етикетиране на бутилки). По-чести са случаите за залавяне на нелегални цехове за производство на цигари без бандерол. Инцидентно се залавят и цистерни с двойни дъна в бензиностанции. Противодействието с този вид нарушения на данъчното и на акцизното ни законодателство, което понастоящем се осъществява от НАП и АМ, които се подпомагат от органите на МВР и ДАНС, за в бъдеще ще се извършва предимно от финансовата полиция.

В заключение следва да си отговорим и на въпроса: „Кой не иска финансова полиция?“:

1. На първо място са представителите на т. нар. сива или черна икономика, включваща: търговци и дистрибутори на нелегално внесените у нас акцизни стоки: горива, цигари, алкохолни напитки, а също и наркоразпространителите и упражняващите проституция.

2. На второ място са организираните престъпни групи, които са се специализирани в т. нар. „източване на ДДС“; контрабанда; производство на алкохолни напитки и тютюневи изделия у нас без бандерол; фалшифициране на банкноти и др.

3. Част от стопанските ни субекти, респективно и техните браншови и в по-малка степен работодателски организации, които плащат част от заплатите „кеш“, а не по банковата сметка и не осигуряват своите работници и служители на действително полученото от тях възнаграждение и укриват част от данъка върху физическите лица и осигуровките.

4. Ще е налице и известна съпротива и от органите на МВР и ДАНС, където понастоящем са „Икономическа полиция“ и „Финансово разузнаване“, които следва да преминат към финансовата полиция, която ще е подчинена на министъра на финансите.