Информационният сблъсък между Русия и Запада с характеристиките на световна война

Подобен глобален сблъсък между брандове в условията на горещ конфликт не се е наблюдавал от Втората световна война

Telegram каналите, отразяващи войната, често се подлагат на хакерски атаки

Военният дискурс разчита на идеологическо противопоставяне

Антон Желев е завършил комуникации в Холандия и връзки с обществеността във Великобритания. По време на магистратурата си в Лондон изучава пропаганда, нейната история, механизми и въздействие.

Русия и Запада са в открита война - икономическа със санкции, но и гореща с оръжия. След първоначалния шок от военните действия, на ред са темите за „нов световен ред“ и рекалибриране на глобалните полюси.

Противопоставянето между Запада и Русия започва да придобива исторически измерения, невиждани от времената на тоталните войни на миналия век. Това се отразява и в информационното пространство, където конфликтът вече има характер на световна война.

Преди да обясня защо това е така, по традиция следва да се очертае професионалното значение на някои важни термини.

Дезинформация

Дезинформацията е полуистина или лъжа, представена като легитимна новина (проф.: наратив) или теза (проф.: дискурс). Тя не бива да се бърка с пропагандата, която е много по-комплексен процес, изискващ техническа и редакционна подготовка.

Брандинг

Брандингът е комуникационна дейност, белязана от 3 елемента: символика, послания и поведение. Можем да говорим за брандинг, само когато и трите елемента са налице и те работят в унисон.

Защо текущото противопоставяне между Русия и Запада може да се счита за световна война

1) Военният дискурс разчита на идеологическо противопоставяне

Ако претекстът за войната, инициирана от Русия, е денацификация, то ответният западен удар е дерусификация. Този процес обаче не може да бъде идеологически. Идеологията е наднационален инструмент и се нуждае от абстрактна конструкция, която да мобилизира публиките. Затова дерусификацията в западния дискурс е облечена в добре разпознаваемата битка между демокрацията (ние) и авторитаризма (те).

Това е и единственият способ за консолидиране на масите, битуващи далеч от бойните действия. Украинците приемат тази идеологическа дуалност като въпрос на живот и смърт, но в западния свят основният проблем не са бомбите, а понижаващия се заради войната жизнен стандарт.

Тук сравнението със събитията преди 80 години е очевидно. Идеологическото противопоставяне през Втората световна война (ВСВ) и неговите последици са една от най-добре изследваните теми в историята.

2) Не просто пропагандна символика, а пропаганден брандинг

Враждуващите страни боравят с пълния комплект от елементи, съставящи брандинга. Символиката „Z“ и нейното производно „V“ се използват в Русия и света ведно с посланията за „денацификация“, „анти-натовизъм“ и „анти-американизъм“. Виждаме разпространението на този бранд на Балканите, в Близкия изток и в Азия. На фронтовете в Украйна някои руски подразделения дори носят нашивки с тази символика.

От друга страна имаме украинското знаме и слънчогледа, съчетани с анти-путински и про-демократични послания. Този бранд се приема от преобладаващата част от населението в САЩ и ЕС като въплъщение на западните ценности. Украинската национална символика олицетворява западния мироглед на фронтовете в Twitter и Facebook и по площадите на европейските столици.

Подобен глобален сблъсък между брандове в условията на горещ конфликт не се е наблюдавал от Втората световна война.

3) Дезинформацията е ежедневна част от информационния поток

Дезинформацията за едно или друго развитие на фронта е тривиализирана. Тя е част от информационния поток и е напълно неразпознаваема за недостатъчно запознатия наблюдател. През ВСВ тази практика също е тривиализирана от СССР и Третия райх. Гражданите на тези страни ежедневно биват засипвани с наративи за малки и големи победи, независимо дали те са фактологично верни.

В настоящия контекст наблюдаваме същия феномен, но с по-голяма тежест. Това се дължи на две неща. Първо: Социалните мрежи стават катализатор на дезинформация поради тяхното широко разпространение и децентрализиран характер. И второ: дори престижни международни медии разпространяват дезинформация. Поради техния граден с години авторитет, останалите медии безрезервно мултиплицират тези лъжливи наративи сред своите по-нишови аудитории.

4) Информационните канали не целят да информират, а да пропагандират

В САЩ и ЕС информационните цикли започват и свършват с Байдън и Зеленски. В Русия и Китай - с Путин и Си Дзинпин. Военните действия се отразяват селективно и едностранно, политическите новини - също.

Никой от нас не бива да се възмущава от това, защото военновременното предназначение на медиите е да бъдат част от бойния инструментариум. Тоест, ако има момент, в който информационните канали следва да пропагандират, то той е точно сега. След като в двата враждуващи лагера вече е изпълнено главното условие на пропагандата - а именно заглушаването на вражеските канали на информация - единственото, което остава, е налагането на пропагандни наративи и дискурси.

Този механизъм се наблюдава още по времето на Първата световна война. Изобретен е във Великобритания и доразвит в САЩ в годините преди Втората световна война.

5) Отвличането на информационни честоти е легитимен военен акт

Всеки наблюдател, който следи внимателно войната в Украйна, разбира, че тя се води в социалната мрежа Telegram. Там може да се проследи целия ад на бойните действия, както и всяка дума, изречена от враждуващите политически субекти. Обикновено до минути и много рядко до часове, след като се е случило.

Затова не е случайно, че Telegram каналите, отразяващи войната, често се подлагат на хакерски атаки и понякога биват „отвличани“ от противника.

Тази точка от сравнението на настоящата война с онази преди 80 години е важна, защото е твърде специфична. Социалната мрежа Telegram е радиото на ВСВ. Тогава западните съюзници съумяват да излъчат пропагандни радио емисии на немска територия чрез метода Skywave. Третият райх пък поддържа специално звено от англоезични и рускоезични радио-пропагандисти до самия край на войната.

Защо това касае всеки от нас?

Светът върви към разделение. Някои процеси, било то военни, икономически или информационно-комуникационни, вървят преди другите.

Информационната конфронтация между Русия и Запада вече носи всички характеристики на световна война.

Не всеки го усеща така и това е опасно за демокрацията. Но ако искаме да се съхраним като общества, е важно да разбираме кога един или друг развой на събитията е подминал т. нар. „точка, от която няма връщане назад“.

Информационно-комуникационната граница вече е прекрачена. Остават още само две преди да се озовем в тотална война.