И последният крал на модата вече крои мантиите на Господ Бог

Световно известният стилист Валентино Гаравани угасна в Рим на 93 години

В тоалети на Валентино са блестяли кралици, принцеси и легендарни актриси

След краля на модата Джорджо Армни, който от миналия септември шие одеждите на Господ Бог, мантиите Му сигурно вече крои последният император на модата - Валентино Гаравани. Той почина привечер в понеделник на 93 години в Рим – любимия му град, който го бе осиновил преди повече от 6 десетилетия и където великият стилист предпочиташе да живее и работи.

Веднага след като информационните агенции разнесоха новината за смъртта на Валентино, сайтовете на всички влиятелни италиански, пък и европейски медии, публикуваха пространствени тъги за него. Защото не е нужно да бъдеш фен на изкуството да създаваш красиви тоалети, за да разбереш каква загуба е за света тази кончина – славата на Валентино надхвърля модата, вкусовете и дори поколенията. И всички знаят кой е бил той, как неговите творения и идеи са оформили модата, как благодарение на него, тя се е превърнала в истинско изкуство и в символ на човешката мисия да се създава красота. „Какво желаят жените? Да бъдат красиви.“ - така стилистът обобщава своята визия за занаята, на който се е посветил, тази, която е ръководила стъпките му от 1959 г. - годината, в която основава модната си къща в Рим, до 2007 г., когато избира да се пенсионира. 

Животът на Валентино е истинска легенда. Роден е в намиращия се на петдесетина километра югозападно от Милано град Вогера на 11 май 1932 г. и още като дете, както по-късно ще каже, е бил привлечен от красотата. Получава това прозрение, когато като тийнейджър придружава семейството си на оперен спектакъл в Барселона и там, заобиколен от десетки елегантни дами, облечени в червено, той осъзнава колко много този цвят отива на всички и го избира за своя отличителна багра завинаги. И все пак би било грешка наследството му да бъде ограничено в един обикновен нюанс, защото каталунската столица е само началото на едно непрекъснато изкачване до върха на модата.

След като учи в Милано в рисувателна школа, през 1949 г. той се мести в Париж, където посещава прочутите в бранша „École des Beaux-Arts“ и „Chambre Syndicale de la Couture Parisienne“ – най-престижните по онова време в света институти за изкуство и за изискано шивачество . Той е много млад – годините му са само 17, но започва да твори денонощно, никой не може да го спре и въпреки че по онова време италианците не са били много ценени отвъд Алпите, той израства в бранша с часове, просто защото е бил твърде добър във всичко, до което се е докосвал. 

И печели престижната награда за млади кроячи-шивачи „Woolmark“ - същата, която дава старт на кариерите на Ив Сен Лоран и на неговия скъп приятел Карл Лагерфелд, започва да стажува при светилото по онова време за парижките дами - Жан Десе, после се хваща на работа при светилото Ги Ларош. Но тази блестяща кариера изглежда не му стига и през 1959 г. той се завръща в Италия, като се установява в тогавашната люлка на италианската мода - Рим. Първите снимки в неговия „официален албум“ го показват как работи върху сватбената рокля на сестра си, а първият направил впечатление из салоните на Вечния град тоалет, е рокля до коляното, покрита с рози от тюл, вариращи от розово до червено - декоративен елемент, към който стилистът ще се завръща във времето занапред.

През 1960 г. на прочутата някога с нощния си живот римска улица „Виа Венето“ той среща, 22-годишния мързелив по собствените му думи студент по архитектура Джанкарло Джамети. Пламва любов от пръв поглед, която води до създаването на едно от най-важните, солидни и плодотворни партньорства в модата, като Валентино се посвещава изцяло на модата си, а по-решителния и практичен негов приятел управлява реализацията на сътворените изящни тоалети. Заедно те са неудържими и иконата през миналия век на стила и дългогодишна главна редакторка на американската светска библия „Вог“ - Даяна Вриланд, която споделя страстта си към червеното с младия дизайнер, ги нарича „Звездните момчета на Рим“.

През 1962 г. марката „Валентино“ дебютира във Флоренция с модно ревю в „Бялата зала“ на митичния замък „Пити“, но моментът, в който брендът се превръща от важна модна къща в символ на епоха, идва през 1967 г., когато стилистът представя на ревю в Рим изцяло... бяла колекция! Мястото и часът на дефилето са ужасни – то е последното в последния ден от седмицата на модата, тогава, когато чуждестранните купувачи и журналистите вече са си тръгнали. Но плъзва мълвата, че възможността да се види последното дефиле не е за изпускане и в крайна сметка всички остават, само заради Валентино.

По-късно той ще си спомни колко се е страхувал от идеята да елиминира цветовете в епоха, доминирана от шарените хипита и пъстротата на психеделията, но е бил уверен в това, което е направил и следва триумф. Постепенно всички дами, достойни да се нарекат звезди на киното, театъра и естрадата, а също така принцеси, кралици и президентши, стават първо негови клиентки, а след това и негови приятелки. Такава е прочутата американка Жаклин Кенеди, която носи една от роклите му както на погребението на първия си съпруг - Джон Кенеди, а друга на сватбата си с гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис. „Нямахме представа, просто знаехме, че Жаки си е купила няколко наши рокли“ - разказва Джамети години по-късно. „После една сутрин ни събудиха журналисти, луднали да узнаят всичко за предстоящата сватбата на милиардера и вдовицата на Кенеди.“

Така Жаки става един от най-близките дами на шивача, нещо като почти неофициална негова муза. Отличен пример за способността на Валентино да облича различни, но шеметни жени е една от най-известните рокли на Жаки - нещо като сари с едно рамо от ментовозелен сатен с инкрустирани с кристали подгъви. Години по-късно същият тоалет е ушит от валентино за Дженифер Лопес и с него тя се облича за връчването на филмовите награди „Оскар“ през 2002 г. - две красавици, които са пълни противоположности, но роклята стои страхотно и на двете. 

Въпреки че романтичната им връзка приключва след десет години през 1970 г., Валентино и Джамети остават много близки – бившето тяхно съвместно домакинство се превръща в постоянно разрастващо се семейство, към което с течение на времето се присъединяват приятели, партньори, племенници, внуци и деца. Тоест завихря се един много сплотен и много елегантен клан. Междувременно Валентино избира за свой град за изява Париж, където се установява на хитовия площад Вандом и това е логично - той е най-френският от италианските дизайнери, този, който е най-близък по опит до чувствителността на френската висша мода.

После кариерата му се понася във висините като ракета - той облича Лиз Тейлър на сватбата ѝ и няколко короновани особи, хвали се след време, че шест актриси са спечелили „Оскар“-и, облечени от него - Джулия Робъртс, Джесика Ланге, Кейт Бланшет, Мерцедес Рюл, София Лорен и Джесика Танди. Той купонясва с Анди Уорхол и Мадона нта легендарните партита, които организира в закупения невероятен замък недалеч от Париж, там гостуват и Гуинет Полтроу, Ким Кардашян и ред още звездни красавици, които все така тревожат сънищата на вирилната част от планетарното население. 

Въобще Валентино въплъщава мечтата да бъдеш стилен, изискан и обаятелен във всичко - от начина, по който е подредена масата в трапезарията му, до модните ревюта, след които излиза безупречно облечен, за да поздрави публиката с вдигната ръка. През 1998 г. – преди много други – той продава марката си за 300 милиона долара, платени от италианската група „Мардзото“, но запазва поста си на водещ дизайнер. През 2006 г. получава Ордена на Почетния легион в Париж и за всеобща радост се изявява в епизодична роля, редом до Мерил Стрийп и Ан Хадауей във филма „Дяволът носи Прада“. През 2007 г. обявява оттеглянето си, като за сбогуването си, което съвпада с 45-та годишнината на марката, той избра Рим за дефилета, купони до зори с приятели и разходки посред нощ из Вечния град. 

Но може би една от най-красивите сцени в живота на Валентино се случва през юли 2019 г. в Париж, в края на ревюто на неговия ученик и наследник Пиерпаоло Пичоли. Валентино и Джамети, както обикновено, са на първия ред, седнали в оня момент до Селин Дион и Наоми Кембъл. Пичоли излиза, за да поздрави публиката, заобиколен от шивачките на ателието си. Почти всички те работят за модната къща от десетилетия, някои от тийнейджърските си години. За миг се случва невероятното - щом забелязват Валентино в публиката, всички тичат да го прегърнат и да го поздравят. Радостта от това да го видят е неудържима, великият шивач – император на модата се просълзява. Със сигурност много ще липсва на онези жени и не само на тях.