Наполеон III, който обедини Италия заради една фаворитка

Виктор Юго го наричал “Малкия Наполеон”, но не заради сексуалните му дадености

Императорът и последен френски монарх бил голям фустогонец, но не опазил властта

Прокуден е в Англия, където умира след две несполучливи опирации на жлъчния мехур

Точно такава метреса бъдещият император гушка десет години по-късно в Англия, където той живее първо за малко след приключването на флирта му с Мадам Гордон

Покрай креватните си задължения много от фаворитките на крале, президенти, папи и патриарси са правили чудеса в политиката и международните отношения. Но една е красавицата, която благодарение на своите хубост, чар, интелект и артистични дарби е успяла да допринесе за обединяването и сплотеността на собствената си страна, превърнала се през годините във велика държава.

Защото тази млада жена е била в течение на три години любимката на чужд, но мощен владетел, който не се поколебал да удовлетвори щенията й. Ех, имал и користни цели той, надявал се пожертваните в името на чуждата кауза хиляди негови войници, да му направят новата държава малко или много васална, но не му се получило. Защото след масовата “Осанна!” на нейните жители, когато владетелят влизал на бял кон в освободените градове, те го разпнали на позорния кръст на забравата и презрението, изхвърляйки спомена за него на бунището на историята. За последния френски монарх Наполеон III и за неговата италианска фаворитка Вирджиния Елизабета Луиза Карлота Антониета Тереза Мария Олдоини - графиня ди Кастильоне иде реч, разбира се.

Владетелят със семейството си

Историята на митичната италианка вече я разказахме на тези страници в поредицата “Метресите, които направиха историята пикантна”, но сега ще я припомним, погледната през чисто хроникьорски ракурс, защото тя не е единствената шеметна фаворитка в обятията на братовия син на легендарния Наполеон I. Родената през 1837 г. във Флоренция Вирджиния, наречена по-късно от сънародниците си “Перлата на Италия”, едва навършила 19 години била изпратена през 1856 г. в Париж с ясната задача да съблазни самообявилия се три години преди това за император 48 годишен възнисък мъж.

Тайната мисия й била възложена от краля на Пиемонт и Сардиния и по-късно обединител на Италия Виктор Емануил II в столицата на държавицата му - Торино, след като той лично се убедил през прекараните с девойката няколко бурни нощи, че тя е невиждана чаршафна фурия. Като идеята за възлагането на младата палавница на чиста проба шпионска мисия била на премиер-министъра на мижавото кралство - Камило Бенсо Кавур, който обаче никак не се интересувал от ласките й, а най-вече от нейното умение да ги раздава, за да подчинява с тях. Замисълът на двамата държавници бил хубавицата да се добере на всяка цена до леглото на императора на Франция и племенник на великия Наполеон I, за да влияе в съвсем интимна обстановка върху политическите решения на монарха, които трябвало да бъдат взети в името на една бъдеща голяма и обединена Италия.

Лейди Хауърд

Осъзнавайки невероятната своя красота и магията на сексуалните си умения, графиня Кастильоне - титла, получена от Вирджиния след натъкмения й ранен брак с италиански благородник, се преместила в Париж. Лансирана била в императорския двор благодарение на приятелствата на посланика там на Виктор Емануил II, като срещнала Наполеон III в началото на 1856 г. на бал в двореца “Тюйлери” и работата станала - тоест императорът я харесал. Сексуалната им връзка обаче се отприщва от яка, по-яка, няколко месеца по-късно, през октомври, на свечеряване в прочутия парижки парк “Сен Клу”, като наред с подлудяването на императора в кревата, Вирджиния успява да изпълни първата част от възложената й мисия.

Ами през ония дни кралството на Пиемонт и Сардиния било допуснато като равно на тогавашните “велики сили” на масата на преговорите, където се решавало преначертаването на границите на Европа след победата на западните съюзници над Русия в избушувалата по онова време Кримска война. Вирджиния продължила бурната си афера с Наполеон III още цели две години, като успяла да го склони Франция да обяви война на Австрия и да я прогони от окупираните от нея Северна и Източна Италия. Както повелявала фаворитката, съвсем естествено тази освободена част от Апенините била предадена под скиптъра на Виктор Емануил II без неговата кекава армия да пролее много кръв.

Маргьорит Беланже

А последният френски император и въобще сетният подвизавал се из Хексагона монарх бил всепризнат донжуан, който още от тийнейджърски години не оставал никога без нежно същество в леглото си. Иначе, въпреки че бил син на по-малкия брат на Напалоеон I и крал на Холандия от 1805 до 1810 г. - Луи Бонапарт - животът на Шарл Луи Наполеон Бонапарт, както е цялото име на бъдещия император, през поне първите му три десетилетия не бил много лесен. Защото след пагубната за Франция битка при Ватерло през 1815 г., седемгодишното момче става нещо като перманентен емигрант в компанията на майка си Ортенсия, която пък била доведена дъщеря на заточения на о. Света Елена чичо.

Обикалят заедно почти всички европейски държави - Австрия, Англия, Прусия, Швейцария и т. н., като битуването им там поради ред причини никак не било за завиждане. По-дълго се задържат в най-гостоприемната сред приелите ги страни - Италия, която малкият принц започнал да чувства като своя втора родина. И историците регистрират именно на Апенините неговите “стартови” сърдечни тръпки, изживени докато учел в престижни колежи на Рим, Флоренция и Болоня. Италия е и страната на неговата първа, така да се каже пищна любов - обичаната местна актриса Елеонор Брол Гордон, по-известна с артестичния си псевдоним “Мадам Гордон”.

Луи Наполеон я срещнал в началото на трийсетте години на XIX-ти век след като вече бил натрупал малко опит в поредица от секс-афери с неплатени и платени хубавици. Според съвременници безспорно красивата актриса и вече вдовица отначало била много предпазлива, тъй като до ушите й била достигнала похотливата слава на напористия мъжкар, но той я оплел в такава гъста мрежа от съблазняване и обещания, че изисканата дама в крайна сметка рухнала в обятията му.

Казват, че именно тя го била научила на изкуството да използва най-обикновени сценични прийоми не само за покоряването на женски сърца, но дори на цяла нация, барабар с целокупния й народ. А когато зарязва оказалата се доста наивна във връзката си с него актриса, злите езици започват да говорят, че за младия Луи Наполеон имали изключително значение основно “жените-самарянки”. Значи всеотдайните, безкористните, милостивите, които той използвал, за да осъществи своите планове, включително и най-екстравагантните.

Точно такава метреса бъдещият император гушка десет години по-късно в Англия, където той живее първо за малко след приключването на флирта му с Мадам Гордон и после за повече - през втората половина на следващото десетилетие. А в промеждутъка от време отскача на два пъти до Париж и Стасбург, като там участва в заговори за свалянето на крал Луи Филип I, ама при втория опит е арестуван и хвърлен в дрънголника на мрачната крепост Ам. Но и зад решетките младият мъж не остава мирен, значи “на сухо”, тъй като най-вероятно чрез раздадени на пазванти подкупи той си урежда млада любовница на име Елеонор Вержо, която не само му ражда две деца, но и му помога да избяга от пандиза.

Веднъж на свобода, той се отправя веднага за Лондон, а там вече го очакват старите му приятели - видният консерватор и бъдещ премиер Бенджамин Дизраели, прочутият писател Чарлз Дикенс, професори от известния “Кингс Колидж” и учени глави от Британския музей. В тяхната компания Шарл Луи Наполеон пирува и се забавлява, редовно посещава оперни и особено театрални постановки, като между спектаклите спретва няколкомесечен романс с най-известната интерпретаторка на френския театър в английската столица - актрисата Eлизабет Рейчъл Феликс.

След като си се насищат и разделят, някъде в края на 1846 г. племенникът на ненавиждания от англичаните Наполеон I, се запознава с богатата наследница Хариет Хауърд, с която заживява под един покрив и на бърза ръка си раждат две деца. Но най-важното в съвместното им битие е това, че метресата Лейди Хауърд се оказва точната “самарянка” на точното място и в точния момент. Ами благодарение на нейните пари Луи Наполеон реализира началния си голям политически проект във Франция - спечелването на първите президентските избори в новопръкналата се република след падането на крал Луи Филип I.

Като въобще нямали значение подробности като тези, че той говорел бавно, монотонно и с лек немски акцент, поради следването в швейцарски университет, и че опонентите му се подигравали, наричайки го “пуяк, който се мисли за орел.” Благодарение на парите на лейди Хауърд, която също е зарязана заради нова любов, изкачилият се на най-високия държавен пост изобретателен, хитър и доста прагматичен принц-политик чрез преврат срещу самия себе си превръща Франция отново в империя, като я оглавява на 2 декември 1852 г. с името Наполеон III.

Изглежда до оня паметен ден на коронясването той въобще не си бил задавал въпроса дали да се задоми и да има наследник, но след като хваща императорския жезъл на 44 години, изведнъж му се приисква да се ожени и да създаде семейство. Или пък може би са го подтикнали към тази стъпка религиозните водачи на католическа Франция, за които е било абсолютно неприемливо нейният държавен глава да бъде ерген, да сменя гостенките си в леглото често и най-важното да няма собствени и законни деца. Та през 1849 г. все още принцът-президент се запознал с младата Йожени дьо Монтижо, графиня Теба, на прием в Елисейския дворец и останал запленен от нейната непринуденост.

Тя била от висш испански произход, получила била образованието си в прочутия с ерудираните монахини-преподавателки парижки манастир “Свещеното сърце”, притежавала висока лична култура и била близка на прочутите живи легженди на френската литература Стендал и Проспер Мериме. Държавният глава на Хексагона изглежда се влюбва, започва усилено да ухажва Йожени, върши го в течение на цели две години. Но по въпроса за брак с испанската графиня вътрешният кръг на станалия междувременно император Луи Наполеон бил доста разеденен, тъй като най-близките му сътрудници желаели той да изкове стабилна връзка с управляваща в Европа династия, тъй както Наполеон I някога бил сторил с Мария-Луиза Австрийска.

По всяка вероятност Наполеон III се колебаел, но на 12 януари 1853 г. на бал в двореца “Тюйлери” се завихрил лют скандал - младата испанка била наречена авантюристка от съпругата на министър. Съответно инцидентът ускорил решението на Наполеон III да предложи брак на Йожени, още повече, че той вече бил приключил връзката си със “самарянката №1” - Лейди Хауърд. Гражданският брак е отпразнуван на 29 януари 1853 г. в “Тюйлери”, като на 30 януари е последван от религиозна церемония в катедралата “Нотр Дам”. По този повод императорът подписва 3000 амнистии и обявява, че всички сватбени разходи ще бъдат за сметка на неговия личен граждански бюджет.

Йожени пък отказва разкошен комплект от диамантени бижута, предложен й от кметството на Париж и моли общинските съветници да използват сумата за закупуването на скъпоценностите за построяването на сиропиталище. Меденият месец се състоял в красивия замъка Вилньов-л'Етан недалеч от Париж, няколко седмици по-късно императрицата вече била непразна, но загубила детето след падане от коня си. Новата “императорска бременност” настъпила две години по-късно, в началото на лятото на 1855 г., като единственият син на Наполеон III и на Йожени - Луи Наполеон се ражда на 16 март 1856 г.

Разбира се, бракът на императора въобще не спира похожденията му по млади и дашни жени, сред които се открояват Мари-Ан Валевска - съпруга на извънбрачния син на Наполеон I от полската благородничка Мария валевска, звездите на парижката опера Мари Клотилд дьо Шиме и Арманс Дюпюи, германската актриса Елизабет Хюгеншмидт, приказните парижки красавици Валентин Осман, Мари Рийе Шиес и още няколко други дами. Но някъде в средата на шейсетте години на XIX век не само противниците на императора, но дори негови привърженици, започват да негодуват, че заради нагона той изоставял държавните работи и Франция била потънала в икономическа криза, обградена в същото време от войнствено настроени към нея неприятелски страни.

А неговият някогашен фен - великият писател Виктор Юго - го нарекъл “Малкия Наполеон”, но не заради ниския му ръст или закърнели мъжки дадености, а заради липсата на размах в държавните дела. Независимо от тези критики, когато е на прага на шейсетте си години, Наполеон III се “обзавежда” с нова и оказала се последна фаворитка - Маргьорит Беланже, като тя става дори близка приятелка на кралиця Йожени и двете си ходят на гости.

А когато през 1870 г. Наполеон III започнал изведнъж да старее бързо заради куп болежки, той преосъзнал чара на може би най-великата си фаворитка - Вирджиния ди Кастильоне. Всъщност според интимните му приятели императорът винаги я помнел с добро, не можел да я забрави и решил да я повикал в Париж, за да защити каузата на Франция пред канцлера на Прусия и да предотврати окупацията на Париж от германски войски. Графинята се отзовала, успяла и в тази мисия, но след революцията от 1871 г. и Парижката комуна, империята се разпаднала, отворил се пътят за републиканското бъдеще на Франция и “Перлата на Италия” се върнала в родината си. Наполеон III пък емигрирал в Старата Англия, където започнал да страда от силни жлъчни колики.

Местни хирурзи му една операция за отстраняване на жлъчния мехур, но тя била неуспешна, наложила се втора, която се оказала смъртоносна...