С човешка сръчност

Най-голямо разнообразие от торбести животни има в Австралия 

Светът на удивителното създание - кенгуруто

Никой не яде това, което може да изяде кенгуруто

Не са толкова много животните на земята, които дразнят нашето любопитство така, както кенгуруто. Гордата му осанка, сръчните му предни крайници, стройните му задни крака, скачащата му походка и другите му особени качества го отделят сред животинския свят. Действително с предните си крака той проявява човешка сръчност - почиства си козината, даже ловко се боксира, когато трябва да се защитава. Но истинска сила му дават задните крака. Скокливата му походка е доста грациозна - като балерина то бяга и лети, намирайки се във въздуха значително повече, отколкото на земята.

Поначало най-голямо разнообразие от торбести животни има в Австралия - от общо 250 вида 170 съществуват там. Почти всички учени са съгласни с твърдението, че австралийските торбести са произлезли от малки, вероятно неторбести хищници или насекомоядни. Съдейки по изкопаеми останки, те са се появили в Австралия преди 25 млн. години. През това време са се развили в най-разнообразни форми, широко разпространили се и доживели до наши дни главно поради изолацията на Австралия.

Най-едри са сивото и кафявото кенгуру. Развитият мъжкар е около 2 метра висок, а тежи около 90 кг. Тича със скорост 20-25 км. в час., а при необходимост я увеличава до около 60 км. в час. Сивото кенгуру скача на височина до 3,3 метра. А кафявото прави скокове на дължина до 13,5 метра. Кафявото кенгуру започва рано да се размножава, недостигайки понякога даже и половината от окончателния си размер. Обикновено живее на групи. А водачът, главният мъжкар в групата, е баща на повечето малки. Но той не носи за тях никава отговорност. Майката храни, отглежда, защитава кенгурчетата.

Кенгурчето се ражда с размер на бобче, а израства по-голямо от човек. Но това не е най-удивителното. Интересното е, че бременната женска, може, ако е нужно, да задържи зародиша. В такъв случай готовото за раждане малко, като че ли замира в утробата на майка си. Не се появява дотогава, докато не се реализират условията за развитието му.

Не е лесно да се види кенгуру, даже и голямо. То пасе през нощта, денем спи, криейки се сред високата трева, в храсталаците, сред гъстака на евкалиптовите дървета. Орелът и питонът се хранят с кенгуру. А то може да убие човек или диво куче динго. Но най-страшният враг на кенгуруто е сушата. Пресъхнат ли потоците и реките, изсъхнат ли храстите и тревата, кенгурутата загиват.

Природата е дарила това животно с търпимост към храната. Никой не яде това, което може да изяде кенгуруто. До неотдавна всеки австралийски ловец можеше да убие толкова кенгурута, колкото пожелаеше. Но сега някои от тези животни са на границата на изчезването и са включени в Червената книга. Изчезнали или станали твърде редки, даже няколко вида дребни кенгуру, никога и от никого непреследвани: те не могли да преживеят без храсталаци, които били унищожени, за да се освободят места за пасища. Така например, малкото валаби не се среща вече над 40 години.

Ракът-отшелник и актинията

Ракът-отшелник не може дълго време да живее в една квартира. Той расте и му става тясно в старата черупка. Тогава намира нова черупка и се пренася в нея, като не забравя за своята приятелка-актинията, и я взема със себе си. Ако тя не може да се премести самостоятелно, ракът като галантен кавалер є помага с щипките си.

Шарении

Най-дисциплинираните

Едно изследване в Англия показало, че най-дисциплинираните ловци са тези, които още като деца са ходели заедно със своите бащи на лов. Младите ловци, които не са имали татковци за пример, а далеч по-недисциплинирани. Изследователите са съставили и таблица за опасностите при ловуване. Най-сигурен е отстрелът на фазан - птиците летят високо и само случайно може да се уцели друг ловец. Най-опасен е ловът на яребици, защото тези крилати същества летят достатъчно ниско.

Смъртността при зайците

Група западноевропейски изследователи е направила проучване за главните причини при смъртността на дивите зайци. Установено било, че 11% от животните загиват по автомобилните пътища, 20% - от селскистопанските машини, 17% - от химизацията в земеделието, 34%-по ловните полета. 18% от зайците си отиват от естествена смърт.